Атанас Коев - Среща с дете

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СРЕЩА С ДЕТЕ

Атанас Коев

web

Знаеш ли що е КАРАС? Ако си чел Вонегът, ще знаеш...

Ако не, тогава знай, че с всички хора, с които си се срещал, сте от един ТАКЪВ!

Думи, думи, думи... Какво ли разбира и усеща детето - незнаещо, търсещо, искащо, плачещо? Инстинктът ли го води, що ли? Кога се опорочава човек? Кога се пречиства истински? Що за глупости движат живота ни?!

Съдбата ме срещна с малкия вагабонт Ицо. Пътувах за големия град с ВЛАК. Не се бях качвал на влак от месеци и мислех, че ще ми е интересно. Така и стана, но бях напълно изумен да открия отговор на по-горните въпроси като чуя от четиригодишен хлапак псувни, достойни само за устата на дърт пияница след стабилен запой. В началото не повярвах на ушите си, но тънкото гласче продължаваше да ги реди доста сочни. Попитах баба му за пола на малкото изчадие, понеже ми приличаше на момиченце. Това стана точно в момент на цветущи прилагателни, отправени към нея, между които (трудно ми беше да си спомня думата) долових “Мръсна мъстия”. И ето, че си срещнахме погледите.

Бях пронизан от черните му очи. В тях имаше нещо циганско, пошло, надменно и омагьосващо. Сви ме стомахът. После се съвзех и като отхвърлих суеверието, проведох акция “омайване”. След малко той вече се вреше в мен като агънце в майка си и искаше да му рисувам къща след къща. Нахвърлях няколко скици върху билета си, като между многото къщи имаше щъркел, влак, котка и мишка, няколко слънца и луни, рекичка с рибка, ято птици в есенно небе и неговия лик, който малкият дивак така и не позна. Накрая му нарисувах ябълка, сложих ръка на очите му, извадих една от сака си и я поставих върху изображението. Хлапето беше наистина шокирано, но все пак доволно я загриза. Бабата през цялото това време подхвърляше реплики с различни забрани. Вече беше споменала, че му е разбила носа преди час-два заради нещо си, на което малкият ехидно се ухили. Явно държеше на бой и не му пукаше от нищо. Беше мъжкар и се държеше като такъв. Наричал обичащата го баба ГАДНА, но не е ли негово право да обича и мрази, да люби и ненавижда, да приема или отхвърля нещата така, както ги чувства.

Човешкото възпитание е едно от чудесата на земята...