Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МЕЧОК

web

Аз цял живот мечтах да съм мечок
в далечен лес, от хорски глъч закътан
и на разсъмване, след сън дълбок,
към прости радости да се запътвам.

Да вкусвам на малини сладостта,
да търся мед из дъбови хралупи,
да сбирам с пълни шепи радостта,
каквато със пари не можеш купи.

Да чувствам нежен гъдел по носа
щом слънчицето сноп лъчи ми прати
и дъх на късна шума да внеса
дома, щом вятър клоните заклати.

В златисто утро рано бих поел,
набързо вчесал рухото космато,
нагоре, гдето остроок орел
се рее недостъпен в небесата.

Наоколо ще дъха на равнец,
ще свеждат мигли росни теменуги.
В простора ще ечи пернат певец -
ще призовава за надпявка други.

Достигнал билото, за миг ще спра.
Зад мене тъмна ще мълчи гората,
и вятърът, усетил свобода,
ще залудува свистом из тревата.

А долу, сред клисурата, във бяг
ще се задъхва кипнала реката.
Над глъхнещия тътен орлов грак
ще закънти отсреща - там, по ската.

Под стъпките ми хрупкава скала
ще рони с шепот слюдени мъниста
и борът през напукана кора
ще просълзи янтарни капки бистри.

...Пътечката ще кривне пак и пак,
ще слезе в дола, върхом ще обърне,
ще свие в полутъмен гъсталак,
а после - хоризонта ще разгърне.

Ще изкача там онзи склон зелен,
покрит със тъмни тревни водопади
и слънцето с бял пламък разкален
ще заискри във капчиците влага.

Ще легна сред цвъртящи скакалци,
рояци пеперуди ще се гонят...
Ще стане тихо, ще заоблачи
и само отдалеч ще чувам ромон.

В небето бездните от синева
ще се затулят с облачни титани,
а аз ще се покрия със трева
и с ноздри ще долавям дъх риганен.

Ще блесне мълния, ще чуя гръм,
шумът на капки сетне ще последва.
Ще рея поглед, като че е сън!
Ще гледам: облак облак как преследва...

* * *

Така би отминавал ден след ден:
един живот изпълнен с радост вечна...
Но сигурно не е тъй отреден
житейският ни дял да сме човеци.

Човеците лишени са от туй;
те имат кариера, задължения...
И рядко някой между тях ще чуй
на птиците най-нежното цвъртене.

Но аз съм мечка! Аз не съм човек!
Върнете ми простора и скалите!
Не ме залъгвайте с модерен век,
с прогреса, техниката и парите!...

Не вярвам, че поетите дори
делят се на "модерни" - "не модерни"!
Напротив! Мисля - всеки е укрил
МЕЧОКЪТ свой от погледи неверни...

 

 

© Анатолий Буковски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.05.2006, № 5 (78)