Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МОЯТ ЛИЧЕН БОРХЕС

Жозеф Бенатов

web

Три са моментите у Борхес, където той мисли за България. Два от тях са известни, а третият не чак толкова. И трите са литературни, но по различен начин.

“Тема за предателя и героя” се оказва стандартен националистически ирландски разказ. Един човек, Килпатрик, за да реализира фамилния си потенциал, бива убит. Но преди да ни представи сюжета в този му вид, Борхес за момент е изкушен да разгърне действието в някоя “балканска държава”, като естествено има предвид България. Тръпката тук е още по-сладострастна заради безграничните възможности на неосъществения замисъл.

След около 25 години възрастният вече Борхес среща в “Другият” един младеж, също Борхес, и се опитва да го убеди, че двамата са един и същ човек. И за да му го докаже, цитира книгите, наклонени наляво на лавицата в женевския апартамент на момъка. Там освен задължителните Борхесови четива като Карлайл и Сервантес се подвизава и едно скромно томче с хартиена подвързия. А в томчето се описват сексуалните нрави на Балканите. Седемнайсетгодишният момък видимо се изчервява, защото не може да си представи, че и някой друг знае за уединенията му с прелестната българка от двайсет и четвърта страница.

През 1936 г. Борхес и Биой Касарес приемат една не чак толкова литературна поръчка. Чичото на Биой им предлага по 16 песос на страница за списването на научно звучащ текст за прелестите на киселото мляко. Двамата съавтори се захващат да се ровят из разни многотомни справочници от рода на Британиката. И за шест дни сътворяват сносна монография, която естествено няма как да не спомене ролята на българския лактобацил. Борхес се натъква и на някои по-апокрифни предания за афродизиакалните свойства на овчето кисело, сеща се за балканското сексуално томче с хубавата българка, но решава да не включва нищо от този род в диплянката. Скоро след това псевдонаучно сътрудничество Борхес и Биой пак се ровят по енциклопедии, но този път издирват някакъв изгубен трети свят.

А за последната жена на Борхес, японка, се говори, че всяка сутрин е закусвала с купичка кисело мляко.

 

 

© Жозеф Бенатов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.08.2005, № 8 (69)

Текстът печели второ място на конкурса за кратка проза на Erunsmagazine и LiterNet (2005).