Зоя Маринчева - По следите ти тичам

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПО СЛЕДИТЕ ТИ ТИЧАМ

web

Мъжете от блока играят шах
и табла долу на пейките.
Местят пешки и хвърлят зарове.
Жените плетат, говорят си нещо.
Гласовете им чувам, клокочат
по шарените им пеньоари.
Все още се питам за смисъла
на щастливото детство -
вампирясалите му сенки.
Океаните ни разделят,
не и сенките,
не и сенките.
Раздвоението ми е обръч,
кълбо от сурова вълна
търколило се по световете.
По следите ми свети жар.
Дали ще ми стигне времето
да хвърля печелившия зар,
да обходя диагоналите,
да поседна някъде на завет
и от раздърпаните посоки
да оплета бял пуловер
да ме топли по икиндия,
когато сенките ме повият
и жарта по следите изстине.