ПРОРОЧЕСТВО ЗА ЖЕГА

web

Тънкоструйна тече
през улуците на облаците -
жегата -
закоравяла като стар пергамент
Мириам замръзна цедят се
виденията
като дъжд по стъкло
като пияни вишни
наесен
стана й твърде сладко
а миришеше на отмалели
кайсии.
Жегата - винаги лепкава
под това ниско небе
заровило пръсти в сърцата на страстни
кипариси.
Говори за война за любов за напукани камъни
и сърца на млади мъже
закоравели като пергамент: стара истина
Мириам
и мъчно й е
а от облаците свистят лъчите като
куршуми
Някъде войната също мирише на пияни вишни
на свежа кръв и млади
сърца
Разядена от жегата страстта вие
по напуканите камъни: грозна
истина
И тази нощ с тебешир по вратите
ще пише:
търси се нова Мириам
безстрастна сбръчкана сушена
смокиня изпръхнала като
глина
И може би един ден жегата ще се вдигне
от раменете на хората и в синята далнина
ще потече
в хладната есен по улуците
на къщите студеното примирие на
оцелелите
в жегата.

© Зоя Маринчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.04.2009, № 4 (113)