Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ХУДОЖНИКЪТ НА РАБОТА В АМЕРИКА И ХУДОЖНИЦИ НА РАБОТА ВЪВ ВАРНА*

Виолета Вълканова

web

Две заглавия на два различни каталога. Единият е каталог, съпътстващ изложба на някои от най-изтъкнатите американски художници, творили главно след Втората световна война в Америка (издаден през 1979 г.). Другият - наскоро отпечатан каталог-албум, представящ повечето от художниците, членове на СБХ и Сдружението на художниците във Варна (издаден през 2004 г. от Издателство "Славена", Варна). Част от художниците не са включени в каталога, а има и представени творци, които имат краткотрайна връзка с Варна.

Още от наименованието на каталога, издаден във Варна, виждаме заявка за търсене на аналогия между две различни културни ситуации - в Америка през първите десетилетия след Втората световна война и във Варна през втората половина на ХХ в. Наблюдаваме определяне на варненската художествена общност чрез една препратка към вече утвърдено, но съвсем различно културно понятие. Това издава амбицията да се представят автори, които в никакъв случай не са по-малко интересни като творци от техните американски колеги, считани за емблематични личности в историята на изкуството на ХХ в. Това има важен психологически ефект - самоутвърждаване чрез навлизане в чужд свят.

Когато отгърнем първите страници и на двата каталога, виждаме, че те са получили благословия от управляващите. Първият - от президента Джими Картър, вторият - от кмета на община Варна Кирил Йорданов. Във встъпителната статия, озаглавена "Художникът в Америка", писателката и "лекторка по изкуствата" Барбъръли Дайъмънстийн дава следното обяснение за наименованието на изложбата: "Варварството и опустошенията на Втората световна война ускориха промяната, прогонвайки към Америка някои от най-добрите таланти на Европа. Много от художниците се установиха в Ню Йорк, където концентрацията на дарования направи възможен бурен разцвета на експериментирането и новаторството". И по-нататък тя цитира критика Клемънт Грийнбърг: "...През 40-те години Ню Йорк бе станал "втори след Париж като дом на художници, родени и израсли в други страни".

В каталога на варненските художници ролята на писател и изкуствовед е изиграл Кирил Йорданов, без дори да подозира това. Той съвсем логично разсъждава върху неговото заглавие: "Художници на работа във Варна. Убеден съм, че не само аз не мога да си представя как артистът отива на работа (в общоприетия смисъл) и след това, в точно определен час, напуска работното си място. Сигурно защото творецът е творец по 24 часа в денонощието... И слава Богу!", и след това стига до извода, че "Всеки от тях (художниците, б.м.) по свой начин полага щрих върху цялостния духовен лик на Варна...". За съжаление, поднасяйки албума на кмета, никой не си е направил усилието да обърне внимание, че заглавието на каталога е реплика на наименованието на една впечатляваща изложба на съвременно американско изкуство. Тя беше показана през 1979 г. във Варна и остави ярки спомени у много варненци от средното поколение. Казаните от кмета думи дават ново, адаптирано значение на заетото наименование, като го обясняват по свой начин.

В американския каталог след обширната уводна статия за американското изкуство следват кратки биографии на художниците: Вилем де Коонинг, Джексън Полок, Хелън Франкенталър, Франк Стела, Дейвид Смит, Робърт Раушенбърг, Енди Уархол, Джеспър Джонс. Освен че запознават читателя с творчеството на художниците, те разкриват тяхното значение за промяната в посоката на мислене в изкуството и тяхното място в културата на Ню Йорк и Америка. Разбира се, каталогът е съпроводен и с цветни илюстрации на техни творби. Последните са датирани, подробно са описани използваните техника и материали, посочени са размерите на творбите съгласно международните стандарти - височина, широчина, дълбочина. Във варненския каталог след встъплението на кмета следва "Кратка историческа справка за Съюза на българските художници - група Варна", подписана от художника Беньо Бенев. Тя е толкова кратка, че човек може да си зададе въпроса: само толкова ли може да се каже за около петдесет години дейност? Наличието на този текст подчертава, че в това издание е заложен исторически подход. И действително, следва страница "In memoriam", което значи "за спомен", "в помен на". Това посвещение се свежда само до списък на някои починали художници, представени само с рождените си дати! Тази информация предполага, че каталогът е посветен на тях. Но веднага се оказва, че това не е така. Следва поименно представяне на варненските художници, като идеята е те да бъдат подредени по азбучен ред на личните имена. Но този принцип не е спазен. Например Мария Кенарова е представена между Петър Бранев и Пламен Братанов (с. 60), между Веселин Начев (род. 1958 г.) и Веселин Начев (род. 1920 г.) е поместена страницата на Веселин Костадинов (с. 21-23). Всеки художник е представен с кратки биографични данни на български и на английски език, цветни илюстрации и надписи под творбите. И така до края на каталога. Художниците са разделени на две категории - членове на СБХ - Варна и членове на Сдружението на художниците - Варна.

Английският текст говори за това, че потребителите на тази книга потенциално са и чужденци, ползващи английски език. А от амбициозния, луксозен вид на каталога следва, че той е мислен и като подарък за гости на града, дипломати, галеристи, художници, артмениджъри и други. Каталогът явно е предназначен за хора със специални интереси. Но чужденците, към които е адресиран, са възпитани в друга среда, имат други изисквания . По-различни са техните представи за стандарт и начин на представяне на художници от това, което още на пръв поглед се вижда в каталога. Можем да предположим, че познават специфичната терминология на английски език, свързана с изкуството - ако не всички термини, то поне повечето от тях.

С какво се сблъсква и българският, и предполагаемият чужд читател. Със система от грешки, които са принципни. Този факт издава едно изненадващо незнание за това, как се прави каталог-албум. Съставителят си е помислил, че като имитира някаква външна форма, която само привидно е елементарна, ще се получи каталог. Това само на пръв поглед изглежда просто.

В много отношения веднага проличава липсата на елементарно подреждане на информацията, на точен понятиен апарат, на познаване и осмисляне на фактите. Например проф. Илия Петров е преименуван на prof. Iliya Pavlov (c. 28); проф. Иван Кирков - на prof. Ivan Kostov (с. 116), а проф. Александър Терзиев - на prof. Alexander Tomov (с. 126). Професори с такива имена няма. Това са личности от съвременния политически и бизнес свят. Изданието няма редактор на българския и на английския текст. На български и на английски език не е сравнена информацията. Не са спазени правописните норми на български и английски език по отношение на пунктуация, правопис и най-лошото: има груби смислови и терминологични грешки. Понякога българският и английският текст се разминават по смисъл. Например под снимката на "Проект на храм на "Св. Николай Чудотворец" има надпис на английски език "St. St. Cyril and Methodius Chapel at Varna Free University - project" (с. 69). Илюстрациите не винаги показват цялата творба. Това особено личи, когато има изображение на човешка фигура, на която липсват част от главата или част от краката. Отваряме каталога на редакторското каре - изданието има само коректор, тоест лице, което няма авторски права, следователно и задължения. Затова пък има двама технически секретари. А съставителят е безличното "Сдружението на художниците - Варна". Посочени са преводачите и авторите на оформлението и графичния дизайн. Ако отново се върнем към американския каталог, виждаме, че той има обявени директор на проекта, уредник, редактор и лица, които отговарят за илюстрациите и художественото оформление.

Имената на художниците са транскрибирани от български на английски език. Повечето художници са представени със собствено и фамилно име, а тук-таме - и с бащино. Прави впечатление, че рядко е следвано прилагането на правилото "s" между две гласни при транскрипцията се удвоява. Например "Vesselin", а не "Veselin" (с. 21 и 23) или "Russev", а не "Rusev" (с. 112). Липсата на това удвояване променя произношението на името. Същото се наблюдава при употребата на латинско "y". Например трябва да се изпише "Yordanov", а не "Iordanov" (с. 39, 26 ); "Ivaylo", а не "Ivailo" (с. 98); "Panayot", а не "Panaiot" (c. 147). Непоследователност има и при транскрипцията на "ж" - вместо "Kozhuharova" - "Kojuharova" (с. 132) и други. Тези и други грешки се повтарят в целия текст. Те са допустими за SMS съобщения, но не и за официален каталог. Името на Кремена Цанкова пък е направо сгрешено: вместо "Tsankova" - "Tcankova" (с. 103 ). Непоследователност има и при изписването на някои географски наименования. На с. 165 е изписано правилно "Targovishte", но на с. 61 и на с. 147 е "Targoviste" ). Все пак става въпрос за един и същ град.

Предполага се, че в биографичните данни (които са повече от скромни) ще се изтъкне ролята и мястото на художниците за създаването на облика и културния живот във Варна. Нали в действителност и настоящият каталог, и поръчките, които са получавали художниците през годините, са реализирани със средствата на обществото. Такава информация и снимков материал има за някои автори. Например на с. 31, представяща Евгени Баръмов, а също и на с. 37 - за Илия Касабов, автор на гербовете на Варна и на кв. Галата. Но при много от тях не става ясно какви произведения са създали за град Варна - скулптури, мозайки, стенописи, стъклописи, гоблени, керамични пана и други, и къде се намират те. Това особено се отнася за паметниците и скулптурите в града, които оформят днешния облик на Варна. Тук личи липсата на професионален изкуствоведчески подход. Няма водеща нишка и йерархия на стойностите при преценката на информацията. Не е обърнато достатъчно внимение на символите на Варна. Не е споменато например, че Пламен Братанов е автор на доскоро използвания знак на Наградата "Варна", който от 1985 г. се връчваше за достижения в областта на културата (с. 61 ). Не навсякъде са отбелязани носителите на Награда "Варна". Нито наградените на Международното биенале на графиката варненци. Например Стоимен Стоилов и Георги Лечев са варненци, носители на Голямата награда на град Варна на Международното биенале на графиката за 1983 и 1991 г. Първият е представен като носител на Хердерова награда, а другият - като "Мъж на годината" за 1990 в Кеймбридж, както и през 1991 г. в Американския биографичен център. Освен това творбата на Георги Лечев "Композиция ІІІ" е експонирана обратно (с. 27). В текста на български език на с. 50 е казано, че Мария Чакърова е носител на Награда "Варна", но в текста на английски език това е пропуснато. На с. 20 за Венцеслав Антонов е написано, че е получил "Награда за графика - Седмица на морето, 1984 г.", а изложбата се нарича "Човекът и морето" и проявата е в рамките на Седмицата на морето . Награда "Варна" на английски език е изписана като: "Varna" Prize (c. 16); award "Varna" (c. 20); Varna Prize (c. 21). Изписването на едно и също име по няколко различни начина се нарича безстилие, недопустимо за едно сериозно издание.

Със същия проблем се сблъскваме и при превода на един и същ текст от български на английски език в частта кой къде е роден, какво е завършил и при кого е учил. На някои места не е сравнявана информацията между българския и английския текст. Например Милко Божков едновременно е завършил в София и в Търново - при един и същ професор (с. 53). В английския текст четем, че Диана Вайкова е родена през 1958 г. и е завършила висшето си образование през 1951 г., тоест преди да се роди (с. 88). На места липсва яснота в текста. Например Стефан Темелков е завършил "Институт по изобразителни изкуства, специалност живопис, при доц. Ивайло Попов", но не е посочено къде се намира този институт (с. 155).

Има различни езикови и смислови грешки, които още веднъж говорят за необходимостта подобно издание да се редактира. Нека да се спрем на информацията "Участва в множество общонационални и самостоятелни изложби" (с. 126). Първо, хиперболата "множество" не е подходяща в текст от такъв характер; и второ, изразът "участва в множество самостоятелни изложби" е нелогичен. В самостоятелната изложба художникът е единствен участник. Формулировките "множество изложби", "множество галерии", "множество проекти" особено често се срещат във втората част на каталога.

Най-големият проблем в биографичната част настъпва, когато трябва да се преведат специалностите, които са завършили художниците, и областите, в които работят. Тук има голямо объркване, защото са потребни специфични познания. Грешките са обусловени от факта, че и най-добросъвестният преводач не знае много основни и важни термини от специалната терминология. Нека да си припомним през колко административни реформи, които имаха и идеологически характер, преминаха висшите учабни заведения, включително и тези по изкуствата. В един период се засили уеднаквяването на наименованието на специалностите в България и СССР. Появиха се специалности "монументално-декоративна пластика", "монументално-декоративна живопис", "декоративно-приложни изкуства". Историята на изкуството стана "изкуствознание". В тези и други наименования трябваше да прозира пропагандата, подчертаваща разликата между социалистическата и капиталистическата общност, както и идеята за величие и мащабност. Наименованията трябваше да представляват малка част от обособена езикова система, характерна за социалистическата култура. Така че на тези специалности, посочени от авторите, не винаги могат да се намерят съответствия в езика на западната култура. Не че там няма пропаганда - не, там действат други закономерности. Затова трябва да се разбере същността на специалността или областта в изкуството, а не да се превеждат отделни думи. Например "decorative-monumental painting" e или "mural painting", или само "painting", взависимост от това, за какво става въпрос. Дори когато не съществува такъв идеологически момент, пак се сблъскваме с проблема за начина, по който всяка култура назовава съответния културен продукт. Например понятието "малка пластика" - "miniature sculpture", не може да се преведе дословно "small plastics" (c. 121 и др.). Думата "пластика" в българския език идва от гръцки език и означава "ваятелско изкуство, скулптура". Отговаря на английското "sculpture" и няма връзка с "plastics", което означава пластмаса. Неправомерно е използването на понятието "three-dimensional design" като съответстващо на "пространствено оформление" (с. 135 и други). "3D - Design" са виртуални или триизмерни форми, свързани с т.нар. безкрайни пространства и Лентата на Мьобиус. С такава скулптура се представя например Стойчо Никифоров (с. 120). Правилното наименование на творбата е "Moebius band", а не "Miobius line"! Неверно е идентифициран плакетът като "плакат" (с. 61). "Запазеният знак", понятие не само в изкуството, но и в международното право, е "identity symbol", а e преведено като "reserved sign" (с. 51). Буди голямо удивление и фактът, че "пленера", термин, който означава "рисуване на открито, сред природата", е преведен като "пленарно заседание". "Plein air", дума с френски произход, не съответства на "plenary sessions" (с. 79 и др.). Има сериозно разминаване в смисъла. Художниците не са парламентаристи! Тук се спираме само на някои примери, които имат за цел да разкрият един сериозен проблем за липсата на ясна представа и познание за действителността, която се назовава.

Стигаме до начина, по който са представени творбите. Тук историческият подход, който е деклариран в началото, се размива в едно безвремие. Под нито една творба не е написано кога е създадена! Парадоксално, но факт! Потъваме в един свят от образи, който не подлежи на сравнение. Ако съставителят се беше вгледал в каталожните данни на изданието "Художникът на работа в Америка", щеше да установи как всичко има значение - образите, материалът, времето на създаване. Защото светът е динамичен, вкусовете - също. Изкуството е отношение и начин на осмисляне на света. То изгражда и подменя ценности, които съпътстват живота. То е променливо, защото е вечно.

В наименованията на творбите също се явява проблемът за познаване на историята на изкуството. Въпреки че съвременните художници се изживяват като новатори, много често и образите, и иконографията следват отдавнашни изобразителни традиции. Същото е и с някои наименования на творбите, които попадат в тази категория. Например "Сузана и старците" е сюжет от Стария завет. Той се изписва на английски език като "Susanna and the Elders", като старците това са стареи. В каталога този сюжет фигурира като "Susanae and the Old Man" (с. 55). Същото е и при иконографията на "Бягството в Египет" (става въпрос за Светото семейство), "Flight into Egypt", a не "Escape to Egypt" (с. 72). "Св. Богородица Пътеводителка", е известна като "Virgin Mary the Hodegetria", а не само като "The Holy Virgin"; пише се "St George and St Demetrius", а не "St George and St Dimiter" (с. 76) и т.н. Също така "Голо тяло" е "Nude", а не "Naked body" (с. 109 ); "Female", а не "Fimale" (c. 137) и т.н. Името на художника Еl Greco, се изписва със "с", а не с "к" - "Еl Greko" (с. 157); "Venetian", а не "Venitian" (с. 72); пише се "Secession", а не "Secesion" (с. 29); "Zodiac", а не "Zodiak" (с. 55) и т.н. Погрешно е изтълкувано и значението на "Молебен" като "молитва за покойник". Това е църковна служба по някакъв случай, например Благодарствен молебен (с. 119). Има и технически грешки, които водят до смислови. Под творбата на Ясен Ненков е написано Рунц и е преведено "Runtc". Всъщност не става дума за никакъв "Рунц", а за руни (с. 123). "Полет" е преведено "Spring", тоест "Пролет" (с. 80; 147). Често наименованията са превеждани механично.

Грешки има дори в привидно обикновените наименования на творби, например вместо правилното "Vase with flowers" стои "Vase of flowers", което значи "Ваза от цветя" (с. 46). Вместо "А Woman Kissing a Man in a Blue Sweater" под творбата пише "Woman Kissing Man in Blue Sweater" (с. 17), освен това на български се пише "пуловер", а не "половер" и така нататък.

Не може да се вярва на споменатите под творбите размери (там, където ги има), докато не се види оригиналът. Буди съмнение възможността квадратът да има размери 70 х 55 см (с. 24) или творбата "Плажни момичета" на Димитър Манолов да е с размери 100 х 70 см (с. 30), след като височината й е по-малка от широчината!

Важно е и посочването на материалите и техниката на творбите. Под някои репродукции има такава информация, а под други - не. Защо? Нали творбите са пазарен продукт? Влагат се средства и продуктът трябва да бъде траен. Реставрацията е скъпо удоволствие. В някои страни, например в Германия, е уточнено на какви условия трябва да отговарят художествените творби. Техниката и материалите, използвани в съвременното изкуство, са също предмет на анализ на изкуствоведи и реставратори. Тяхното използване е част от замисъла на художника. Изискването посочване на техниката и материалите също не винаги е спазено в каталога.

Дизайнът на книгата може да е предмет на специален анализ. Съществува един проблем, свързан с психологията на възприятието - балансиране на композицията, тоест на изображенията в страницата. Скритата структура на правоъгълника изисква всяко изображение, което е вътре в него, да бъде съотнесено към пресечната точка на диагоналите, тоест към центъра, а не към страните на правоъгълника, както е направено в каталога. Освен това дясната страна търпи по-голямо натоварване от лявата. Затова композицията на творбите на някои страници изглежда небалансирана и изморява погледа.

Да се направи каталог на варненските художници е добро начинание, но такова научно-справочно издание не би следвало да се прави от непрофесионалисти. Всеки човек с отношение към проблематиката на визуалното изкуство би изпитал огромно съжаление за труда и средствата, пропилени на вятъра. Не е потърсена помощта на специалистите с опит и знания, владеещи необходимия понятиен апарат. Създателите на книгата, които само в представите си се стремят към американските ценности, на практика си остават със своите доморасли представи за информация, за стандарти, за естетика. Когато човек разглежда каталога, вижда колко много художници са с висше образование и си задава въпроса как е възможно да се допусне такова снижаване на критериите по отношение на качеството. Каталогът има за цел да представи творчеството на варненските художници пред света като специалисти, но на практика постига обратния ефект. Той показва едно несериозно, непрофесионално отношение към книгата, която би трябвало да бъде еталон за графичен продукт, създаден от и за художници.

За съжаление този каталог не е изолирано явление. Двата последни каталога на Международното биенале на графиката, които са издадени от други издателства, показват същата тенденция. Никой обаче не поставя граници на подобни явления. Дават се средства и за някои е достатъчно, че съществува материалният продукт - книгата. А какво пише в нея и как е направена, няма никакво значение. На практика този каталог не само че не следва американските образци, но дори не се опира на добрите традиции в българското изкуствознание.

 


* При написването на статията са проведени консултации с г-жа Юлия Сидерова и г-н Живко Христов, преподаватели по английски език, за което им изказвам благодарност.

 

 

© Виолета Вълканова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.09.2005, № 9 (70)

Други публикации:
КИЛ (Варна), № 2 (250), 2005 (със съкращения).