ИЗ "НО"

Васил Тоновски

web

*

Ненавиждам сравнението за живота като борба и мундирът никога не ми е по мярка, но знам, че в тая война няма уволнение.

*

Ницше често е бил прав в размишленията си. Но сред разредения планински въздух се е носил като мъгла – в ниското.

*

Затъвам... Не искам да се крия, но губя почвата под краката си.

*

Адът не е само химера, но и ламя, и медуза.

*

Моят протестантски страх го видях в една Библия: близу. Но бързо добавих: Олимб.

*

Моята нищета е моята крепост срещу непобедимия враг на времето - щастието. Англичанинът си има дом.

*

Моят, моята, аз, мене, ми...

*

Простряната кожа съхне бързо, но когато е твоята.

*

- Желанието да си записвам, бързо се изпарява, но защо това да е свързано с пари?

- Заради паронимията, отговаряш, сходно звучащи думи, но различни по значение.

- Е, нали си половин филолог!

- Което ще рече и наполовина фоболог.

- Това вече е неологизъм и трошене на нерви.

*

От известно време мислиш за формата на романа като оправдание за жанра на лошата проза. От известно време мисля за формата на романа като оправдание за жанра на лошата проза.

*

Ненаписаното с особена неохота през деня не заслужава доверие, освен ако не клони към отрицание на обобщението в романна форма. Необходимо пояснение: за да спреш да пишеш, трябва преди това да не си писал.

*

Простряната кожа на хоризонта не е палимпсест на чувствата.

© Васил Тоновски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.06.2006, № 6 (79)