ИЗПАРЯВАМ СЕ

web

Изпарявам се, страхувам се
да го кажа, но аз се изпарявам.

Въздухът ме понася на срички,
сякаш мъртво дихание.

И не остава нищо
освен тази теглилка,
и това пътуване...

Към думите на себе си,
в които ще се приземявам,
пак...

В които ще се п р и з е м я в а м...

Стра ху вам се да го ка жа,
но се из пар я вам

Такова е усещането,
когато мисията ти е провалена.

Моята отдавна е провалена,
защото в играта
няма достъп за мен.

Crack-ът липсва,
няма patch на БГ,
а магазинът
е затворил в девет.

Нощта, казват, дълга е
и няма да се виждаме.

Пък и пет пари не давам -
за някакви игри.

Не че през деня е различно,
но това е амфора.

Метафора е друго,
проверих в речника

Нали важното е
да се чуваме,

- Чуваш ли ме?

Да се смея
или да плача?

Когато гледам новини,
ми се иска да ги преглътна,

когато гледам теб,
не искам нищо.

И това е странно,
защото е нощ,
която няма скоро
да свърши.

Струва ми се,
че се изпарявам...

Знам, че вали...
Някъде

Ти сигурно
не ме чуваш,
а аз се из па ря вам

© Васил Тоновски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.06.2011, № 6 (139)

Други публикации:
Васил Тоновски. Мошеница тъга. Варна, 2010.