Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СУВЕРЕН И СУВЕНИР
За "Отклонения"-та на Дарин Тенев

Васил Тоновски

web

Post Scriptum

Дарин Тенев. Отклонения: Опити върху Жак ДеридаКнигата на Дарин Тенев е първата публикувана монография върху френския мислител от български автор, както сам той споделя в предговора. Текстовете са разделени в няколко секции, някои от които са по-тясно свързани от други, но могат да бъдат четени и самостоятелно, като "потенциални книги" дори. Изследването съдържа (в известен смисъл) и две ненаписани глави: 1) върху отношението между животното, погледа и смъртта; и 2) върху фигурата на детето, детството и детското.

Името на Дарин Тенев се вписва в текста на "Отклонения. Опити върху Жак Дерида" като своего рода тайна без тайна, парола и заверка, помества (в) самата "общност на въпроса", отместен в нарицателното, като даряващ и даряван едновременно, но и за това по-долу - при все цялото време, което бих имал и което би ми било отредено (за да избродирам маргиналиите между кориците, да наредя книгата до останалите и т.н.).

Суверен и сувенир

Защо тези две съществителни?... Нали паронимията разваляла красноречието (според Аристотел). Да, да, но въпреки това... Ще ги оставя, една до друга. И двете са френски, ах! Впрочем известен изследовател на деконструкцията разчита етимологически думата "суверен" от латински език като "суперанус". Това е Джефри Бенингтън, ако вярваме на Златомир Златанов. Аз обаче трябва да се концентрирам върху друго, може би златните монети, суверените, които платих за тази книга. Впрочем и аз ще поровя в етимологията, не без известен риск, но това после. Сега за библиотечния капитализъм, сиреч за инвестицията и разхода, експроприацията на експроприаторите на otium, на свободно време.

Но преди да се проваля в доказването на някаква философска теорема, тъй като тя не е и била формулирана и поради това разтворима в актуалното, тук е неизбежното сравнение с "Ефектът на вписването. Жак Дерида и литературата" на Михал-Павел Марковски. Общото в двете монографии е "деконструкцията", разбира се, в процеса на оразличаване на/във времето и пространството на двата тома, на функцията на кавичките и позоваването, на коричната цена дори, на превода също - една от централните теми на тексто-говорящата стратегия, наречена деконструкция, и още толкова други места, изискващи някаква топо/лито/логия.

Деридар и възмобщност

"Деридар" и "възмобщност" са два находчиви неологизма на Дарин Тенев, чието име на свой ред би могло да се разиграе като звукоподражателна главоблъсканица на идиоматични изрази с глагола tenir (фр. ез., който така и не владея), включващи механизми на мнемотехниката и авторитета? - на онзи, който надзирава, държи другиго под око, от една страна, и да(ря)ването на време, от друга, отсрочката и разлачието (предложение на Димитър Камбуров за превод на différance, което авторът използва); също и онова, което, едва доловимо (tenuous, анг.), се отнася до ръководството, но и до обноските, външния вид, une tenue soignée.

Разбира се, фиксацията ми върху (об)обществената икономия на фикцията и оставането при същото, при jouissance, дори измяната на прочита на Дарин/Дерида, е присъща, задължителна, за да остана верен на четенето. Съмнителното ми откритие: "икономика" и "комуникация" изглежда имат нещо общо в "мястото за среща": iκω (Etyma Graeca, стр. 92) и онова, което е съвместно, communis (PIE *ko-moin-i-). Но може би става въпрос и за друго, за дома на битието, който се открива в езика (на ближните), или който езикът скрива за възмобщността на другите в трансценденталната контрабанда, извън семейните и прочие родства; устното или писмено общуване също, вербално и невербално.

"Няма нужда от идна общност. Тя е вече "тук и там, и другаде", казва Дарин Тенев (стр. 270). Но мога ли да се върна назад в сенките, да изостана, при монетаризирането на езика и през това към вестяването на спомена във вещта, сувенира? графичните символи на изписаното дори, последното като повърхност и почерк, шрифт. Колко са стиловете на Дерида? Орто-психо-танато-биографиите му? Кой може да ги отброи?... В диферанса има академ(он)ични напластявания, дисциплинарни терени, социални полета и индивидуални хабитуси, трансцендентални и езикови преводи, дори наука за духовете (кино плюс психоанализа) и телепатия... Въпросът за окултното е несъществен, но като въпрос за някого другиго - за куклата и за ръката, която е дръпнала шнура на завесата; външното остава в декупажа на венецианската кутия и в актьорското майсторство, в дирята на търговията с думите. Езикова монета или речева купюра, двулика богиня, разкрачена над невидимата лъжа...

Въпрос на въображение

С питане започва философията ("Що е философия?"); суверенитетите са под въпрос: "Кой се страхува от философията?" (с подвъпрос "Къде учителското тяло започва и как свършва?"), "Какво е "уместен" превод?" и т.н., все заглавия на патрона. "Дерида, казвате, да се пише за Дерида? Да пиша за Дерида? Но това е невъзможно!", отвръща като че сам на себе си в предговора Дарин Тенев и пояснява, този път за читателя: "Книгата, която четете, се е родила от тази невъзможност. Тя е писана на червено. А нейното заглавие трябваше да свидетелства за като че ли единствения възможен за мен път през тази невъзможност. ("Wohin gings, da's nirgendhin ging?")". Ще извадя пред скоби стиха на Паул Целан: Wohin gings, da's nirgendhin ging? Къде ще е отишло, като е тръгнало наникъде? Или: Ако не знам закъде съм тръгнал, дали няма да стигна някъде другаде? (Поуката на Лю Ксун: "Земята не е с пътища сама по себе си.") Единственият възможен превод на тази невъзможност на превода, през моя невъзможен немски, или през идиома, извиква непреводимото в собствения (ми) език. Най-малкото усилие поне би изисквало контекста на цялото стихотворение; ето само първият стих: "Es war Erde in ihnen und sie gruben." - "Имаше пръст в тях и те копаха." (...)

Но да оставим Целан и нашите тела-гробове: "Аз копая, ти копаеш, червеят също не спира/ И в песента там е казано: те ринат." Ich grabe, du gräbst, und es gräbt auch der Wurm,/ und das singende dort sagt: sie graben. (Засега ще удържа на изкушението за контекстуализиране и/или превод на стихотворението, макар че това би могло да отвори нови възможности, например през някаква херменевтика на дара и "линиите на взаимодействие", които Дарин Тенев предлага през и посредством Дерида). Но "Деконструкция на въображението" и "Образ и трансценденция" изглежда са водещите теми за изследователя, най-малкото ако съдим по заглавието на докторската му дисертация "Фикция и образ". В "Отклонения. Опити върху Жак Дерида" той реконструира подстъпите към една възможна философия на въображението или поне "нещо, което може да бъде видяно като деконструктивно понятие за въображение" (стр. 115). "Въобразете си деконструирано въображение. И си въобразете - в същото време - деконструктивно въображение" (117), призовава авторът, след което подхваща едно схематично представяне на "основните черти на въображението в деконструкция, на въображението след деконструкцията на традиционните разбирания." Опростявайки в най-голяма степен така очертания в следващите 20-ина страници схематизъм, под № 1 се подвежда авто-хетеро-афективния характер на въображението; № 2 - връзката му с "чистото" или "изначално" повторение, продуктивната репродукция; № 3 - разкриването му като разлачие (différence) и допълнение; № 4 - указанието на изброените черти към конститутивната роля на другия/другото; № 5 - едновременната му (на въображението) податливост и неподатливост на контрол; № 6 - разцепването ("Няма едно въображение."); и № 7 - "Това, че въображението е винаги сингуларно, означава, че като трансцендентална способност то не е доминирано от единствено правило. Поради това парадоксалният му статут би могъл да бъде преосмислен през въпроса за квази-трансценденталното у Дерида." (стр. 135).

"Влизам в образ"

все пак Дарин Тенев прави коментара, че търсената "теория на въображението" в текстовете се отнася някъде до средата на 80-те години и най-вече през четенето на Хайдегер и неговата Кантбух. Това несъмнено има своите най-сериозни основания, но в този контекст можем да разположим и откровението на Жак Дерида пред Маурицио Ферарис в сборника “II Gusto del Segreto", където французинът се спира на въображението почти на цяла страница. Преди това обаче струва си да се отбележи мястото на Джани Ватимо като "трето лице" в диалога между Ферарис и Дерида, както и позоваванията на Платон/Плотин в "Секретер".

"Секретер (secretaire) е писалищно бюро, в което писанията (papers) са заключени. Секретарка (secretary) е асистент, какъвто се явява и Тот (Тевт) пред фараона в египетската история, разказана във "Федър", или може би самият Федър, който скрива речта на Лизий под плаща си, и още веднъж Федър, но като спаринг партньор на Сократ - или негов интервюиращ."

За протокола, своеобразният предговор, подведен под името "Секретер", е подписан от Ж. Д. и М. Ф. на 12 юни 1996 г. в Париж. Цитатът от Плотин по-долу обаче заслужава внимание и поради друга причина и тя е по-особена, тъй като по един или друг начин минава през текста на Дарин Тенев, като своего рода реторична синкопа или речева стриктура (в смисъла на "изваждане", "съкращаване"). Това "репрезентативно разсвояване [expropriation]" на субекта може би "не е нищо друго освен разделение в себеприсъствието", или, с други думи, което се отнася до същината на отнасянето: "поради тази причина "формата ще е вече в себе си следата (ikhnos) на определено не-присъствие, дирята на безформеното [l’informe] от границите на философията" (122, където авторът отпраща към Marges de la philosophie). По-нататък същата фигура откриваме в анализа на Кондийак, където "противопоставянето материал/полагане-в-творба пресича и разделя понятието за въображение" (131); с различна устойчивост този "разрез" пресича разискването на въпроса при Жан-Люк Нанси (в пасажа за красивото и възвишеното, 144) и по-натам, с известни уговорки, касаещи една "особена перспектива към трансцендирането", по отношение на Еманюел Левинас: ако реситуираме тук въпроса за трансценденталния схематизъм, "изречения като "Безкрайното се трансцендира в крайното, то преминава крайното с това, че ми възлага ближния, без да се излага пред мен.", позволяват проблематизации в тази насока." (161) и т.н.

"Но тук Плотиновият възглед, който ще имаме случай да цитираме (Дерида и Ферарис, б.м.), влиза в играта: "формата е следа [ichnos] на безформеното", отбелязва той; което означава, че всеки Gebild и всеки Gestalt е приносител на тайна."

С едно и също движение се връщаме към Кантбух и към тайната на образа (Gebild), който "го има всеки път един-единствен път" (150), но също така и към една рискована фантасмагория (ein Gebild des Wahns). Влизането в образ на актьора например не може ли да се отнесе и до работата на философа като преподавател - от една страна, и като автор на определен тип литература - от друга? Колко са смъртите на Ролан Барт? Доколко пък е съвместима формата на творбата като книга с образа на произведението като текст? И ако наистина най-добрият отговор отмества въпроса в система, ето и многозначителната фраза, която скицира поне още една (смъртна) маска на въображението в деконструкция:

"Мисля, че случаят на въображението е просветляващ по много начини. Няколко неща ме теглят към въпроса за въображението, под различна форма и на различни езици (въображението при Аристотел не е продуктивното въображение на Кант или Хегел). На първо място, има нещо около него, което го е направило заплаха за истината, интелекта и реалността - даже ресурс. Може лесно да бъде показано, всъщност, при Платон, както и при други, че въображението има двойствена природа: от една страна, това, което застрашава истината и идеята - образът е по-нисш от идеята; но, от друга, има положителна функция - необходимо е от философска и педагогическа гледна точка. Въображението е мястото на фикцията, но също така на определен синтез, място на медиация - особено при Кант, където то е точно третият термин, "третото". И накрая всичко, което казахме за системата, снизхожда до въпроса за "третото". Този трети термин може да бъде взет като медиатор, който разрешава синтеза, съгласуването, споделянето; в който случай, този, който не е нито този, нито онзи, позволява синтеза на този и онзи. Но тази му функция не е ограничена до формата в хегелианската диалектика и третото на нито-това-нито-онова, и това-и-онова може даже да бъде интерпретирано като абсолютната хетерогенност, която устоява на цялата интеграция, споделяне и система, обозначавайки по този начин мястото, където последната не се затваря. В същото време това е и мястото, където системата се учредява, но където това учредяване е под заплахата на хетерогенното и на една фикция, която вече не е подчинена на истината. Това, което особено ме интересува тук, взема участие (participates) в участието (participation) и не-участието (non-participation). Регулярното връщане към тази тема - която е също и тема на изкуството, на мимезиса - издава двойния постулат в моята работа и вдигането на залозите - тъй като го намираме в сърцевината на третото под формата на участие, което в никакъв случай не се оставя да бъде реапроприирано от съучастничеството и по този начин от философската система." (Преводът е по Derrida, Jacques, A Taste for the Secret, Cambridge: Polity Press, 2002, p. 5-6)

 


Дарин Тенев. Отклонения: Опити върху Жак Дерида. София: Изток-Запад, 2013.

 

 

© Васил Тоновски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.12.2013, № 12 (169)