 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗАБЪРЗАНО
Толкова разбридани изречения
и неразвързани мълчания.
Навсякъде се търкалят
откъснати копчета на проблеми,
които кой знае кога ще зашия.
Стъпките ми са като начупена линия.
А вечерта е дрипава като шушон.
Спомням си спокойните шишове на баба.
И къде е баба -
да ми наплете вечерта?
Пия най-късното си кафе,
а светлината от лампата -
потапя погледа си
в чашата с двойна доза.
А отгоре на всичко -
някой звъни на вратата.
Ще ми събуди обувките -
сладко спят във антрето.
© Вера Балева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.02.2006, № 2 (75)