Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
От светлината беше.
Падаше несвързано -
подобно на любовно обяснение.
А масата ми - там на ъгъла.
И моето кафе бе кадифено езеро,
което боядисваше очите ми -
в кафяво.
От светлината беше.
Тя ме правеше единствената.
И минавах после по улицата.
И жълтите павета се превръщаха -
във четвъртити слънчеви лъчи.
© Вера Балева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.07.2005, № 7 (68)
|