 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Когато пепелникът беше масата -
около която думите
обвиваха възторга.
И възторгът беше целият -
обвит от думите.
Висоцки ни повтаряше,
потретяше, попетяше,
че "всьо не так!".
Тогава вечерта -
зелената,
до най-зеленото във себе си -
люлееше минутите като трева.
И около масата -
по-точно, пепелника -
предстояхме.
А Висоцки ни повтаряше,
потретяше, попетяше
че "всьо не так".
© Вера Балева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.07.2005, № 7 (68)