|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДАНО
web
Чуждинка съм в моята България.
Отечество да имаш, също е лотария.
Вие, прадеди, когато сте я напускали,
нали сте искали, нали сте допускали,
че ще се връщате, че ще се връщаме...
Същите сънища ние прегръщаме.
Баба ми - Дунава в черги втъкала,
български песни със сълзи е пяла.
Кръвта си запазихте в пуста чужбина,
за да сме българи, да сме роднина.
Защо не заръчахте да не ни питат -
защо сме днес тук, защо скитаме?
Ако няма история написана, свята,
може би помнят небето, земята?
Дано ме познае дъб стогодишен!
Дано ме закриля и тук Всевишният!
Габрово, 1997 г.
© Таня Танасова-Тодорова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.07.2016, № 7 (200)
|