Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Дядовата цигулка,
разпъната на стената,
виси като ням укор,
че аз не станах музикант...
Струните й
пазят спомените на дядо -
болки и радости
на отлетелите години...
Аз помня звуците,
в мен дишат звуците,
живеят звуците
на трепетна и вечна красота,
която
се нарича
МУЗИКА.
© Тодор Стоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.07.2016, № 7 (200)
|