Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

“ВЕНЕЦИАНСКИЯТ ТЪРГОВЕЦ” - КАКВА ТИ КОМЕДИЯ, КАКЪВ АНТИСЕМИТИЗЪМ?

Светлана Колева

web

Плакат за филма "Венецианският търговец"След като вече бях чела в няколко кинопрегледа, че филмът "Венецианският търговец" е антисемитски, накрая имах възможността да го гледам и да се уверя, че със същия успех филмът може да бъде наречен антихристиянски, и то доста по-основателно. Режисьорът Майкъл Редфорд противопоставя представите на християните (групата около Антонио/Басанио) и евреите (Шайлок и дъщеря му) за морал, законност, истина, вярност. Внушенията са по-неласкави за нашата, християнската култура, отколкото за юдейската.

Комедия?

Филмът "Венецианският търговец" всъщност изобщо не е комедия, за разлика от пиесата на Шекспир, върху която се базира. Нищо, че срещу “жанр” в кинопрегледите пише “комедия”. В него не е останало нищо от жизнерадостното чувство, преизпълващо героите в първоизточника на сценария. Напротив - те са поставени в безизходни ситуации, угрижени са, притиснати от тежестта им, искат да намерят изход. Без чувство за хумор. Практично. Без отлагане.

Басанио е изхарчил богатството си. Антонио се оказва неочаквано разорен и обвързан с договор, заплашващ го със смърт. Шайлок (в превода на пиесата на Валери Петров е Шейлок) загубва не само дъщеря си и част от парите, но и своето достойнство, унижен е пред целия град и представите му за законност са разрушени. Дъщерята на Шайлок не издържа вече в дома си и избягва заедно със слугата от строгия си, държащ на стриктния ред баща. Порша (Порция в пиесата) е поставена от покойния си родител в абсурдното положение да не може да избере сама съпруга си, а да чака случайността, разпространяващите се слухове и някаква вероятно вродена философска мъдрост да отведат до нея на острова подходящ жених и той да отгатне в кое от трите сандъчета е скрит портретът й (за финала от всички кандидати се “класира” и спечелва ръката и богатството не кой да е, а Басанио - не идеалният “стопанин”, като се има предвид, че е изхарчил лекомислено собственото си богатство, и кой знае какъв бъдещ съпруг, бидейки известен в цяла Венеция като мъж, нелишаващ се от никакви удоволствия).

Настроението е по-скоро тягостно и предвид съсредоточаването на режисьорското внимание върху конфликта между Шайлок и Антонио/Басанио, сблъсъкът на християнството и юдейството като мирогледи и изходът с неговите нерадостни внушения, "Венецианският търговец" не само не е комедия, но и направо си е трагедия.

“Вечният фашизъм”

С този израз Умберто Еко илюстрира в едно свое есе устойчивите свойства на фашизма. В случая го използвам като удачна метафора на нетърпимост не толкова расова, колкото верска, чиито корени се губят далеч назад в миналото, много преди фашизмът и нацизмът да покажат до какви патологични крайности може да доведе масите подобна насъсквана и манипулирана омраза. Нетърпимост, с която се занимава основно режисьорът Майкъл Редфорд в новия екранизиран вариант на Шекспировата комедия и която днес е особено актуална отново.

Филмът започва с “пролог”. Лодка бавно плува сред каналите на Венеция. В нея се вози, по-точно - е возен - духовник в кафяво расо. От лицето на духовника се излъчва необяснима жестокост, той стърчи в лодката с изпънато тяло. Сигурно не му е никак удобно. Фигурата на този човек на църквата не е облъхната от никакъв божествен досег, тя напомня фигура на полицай, бдящ за провинения. Напомни ми с вида си за фашистите (униформите на щурмоваците в нацистката организация SturmAbteilung (SA) са кафяви, а отношението им към евреите - всеизвестно). И за да не ви прозвучи подобен паралел невероятен - следващият кадър е на горящи книги с красиво изписани, вероятно на арамейски или древноеврейски и вероятно свещени текстове. Между кадрите с горящи книги (Хитлер сигурно би им се зарадвал), се виждат надписи, въвеждащи ни в далечната 1596 година и в действителността на тогавашна Венеция с верското противопоставяне.

Евреите живеят в гета, те нямат право да работят наравно с другите, забранено им е да притежават собственост и затова се занимават с лихварство. Нямат право и да излизат вечер в града, заключвани са като животни в обор, носят наистина не жълти Давидови звезди, а друго - червени шапки. Този град е наречен в течащите надписи “най-могъщият и либерален град” в тогавашна Европа. Дали това е ирония на режисьора Редфорд или просто констатация с горчив привкус? Кадърът с горящите книги се повтаря в края на тази въвеждаща ни в атмосферата на филма част.

Любовта

Паралелите продължават. По времето, когато дъщерята на евреина Шайлок се влюбва, тя е готова да изостави дома на баща си, средата, този дом, който й се струва ад и в който всичко се прави по заповед. Е, не изоставя съвсем татковото богатство, решава да вземе сандък с монети и скъпоценности при бягството и да ги дари с обичта си на любимия.

В същото време един от главните герои, Басанио, споделя “плановете си да погася дълговете си”, а именно - да се ожени за Порша. За нея той знае, че е богата, а и красива, вече е профукал с разгулния си живот родовото богатство и това хрумване е напълно лишен от романтика ход, обмислен, проведен и успешно завършен скоро след това.

Антонио също е влюбен - в Басанио. Една тъжна и приключила за Басанио любов, който изглежда поотегчен, а и поохарчен и се оглежда за по-сигурен пристан с по-далечна перспектива. Всъщност именно заради чувствата си Антонио залага богатството си, в погледа на Джеръми Айрънс, изпълняващ ролята, искри надежда все още, ръцете му уж неволно посягат още за ласки. Обречен жест, обречено безразсъдство.

Договорът

По време на уговорката на дълга, който богатият венециански търговец Антонио взима за приятеля си Басанио, та последният да си накупи дрехи и да си придаде вид, за да заплени Порша, в кадър се дава заколването на козел, кръвта му потича и сякаш това подсеща Шайлок какво да поиска в случай, че парите не му бъдат върнати навреме. Той вижда благородния жест да заложиш богатството си за приятел, но най-ексцентрично и зловещо му хрумва да поиска паунд от месото на Антонио в случай на просрочване на заема. Жестокост напълно и нееднократно мотивирана във филма. Антонио, уж уважаван от всички гражданин и търговец, проявява не само лекомислие и безразсъдство, като се подписва под тоя договор, но и неуважение към сериозността на партньора си. Шайлок подхожда напълно сериозно към уговорката.

Привидностите и доверието

От диалога става ясно, че толкова чистият и благороден Антонио, кротък, благ, измерващ с нежен (влюбен) поглед приятеля си Басанио, та същият този пример за християнски добродетели е ритнал Шайлок на пазара, а преди това в една бързо преминаваща пред очите ни сцена се вижда как Антонио грубиянства и дори наплюва в лицето лихваря. Възрастният евреин, изигран от Ал Пачино блестящо, припомня всичко това на Антонио и добавя: “Аз бих ти бил приятел и обичта ти бих приел...”, но към него и едноверците му юдеи така свободомислещите и напредничави християни не се отнасят като към равнопоставени хора, унижават ги и ги мачкат непрекъснато.

Другата, неговата гледна точка за жертвоготовността на търговеца в името на приятелството е: “Искаше пари за християнски ухажорства...” и това безспорно е именно така - парите ще бъдат употребени за една авантюристична предсватбена акция със съмнителна морална стойност. Шайлок не се прави на друг, нито на по-доверчив, нито на по-кротък, нито на по-благороден. Той е такъв какъвто е и иска правилата да са еднакви за всички.

Уговорката е написана и подпечатана - доверието е онова, което уж демонстрира Антонио, залагайки паунд от плътта и живота си за своя приятел. Залага не защото е сигурен в приятеля си, а защото смята, че собственото богатство ще го предпази от евентуални проблеми. Доверието решава да изпита Шайлок, искайки толкова жестока отплата в случай на просрочване на определените 3 месеца. Именно тежестта на евентуалното наказание би трябвало да е гаранция за спазването на договора. Доверието е в основата на всяко споразумение, както и на всички обществени отношения. За евреина нещата са ясни, точни и връщане назад няма - той е възпитаник на религия, в която верността се доказва докрай, а законите за повечето от съпътстващите човешкия живот дейности са точно дадени от Бога.

Критикуващите филма като антисемитски имат предвид именно тая жестокост в образа на Шайлок и тя действително е заложена в него, но както казахме, има своята предистория. Настървеността му и желанието за мъст са подклаждани не само от предишното лошо отношение на Антонио и унизяването на публично място с изплюване в брадата на стария човек, но и вероятно от факта, че вижда зад маските, с които християните прикриват действителните си мотиви и лица (на няколко пъти героите са маскирани като в карнавал във вечно веселящия се нощен град с пияниците и куртизанките). Приятелството на Антонио е незагаснала любов, приятелството на Басанио е търсене на богат меценат, под чието крило да се приюти, такава е и любовта му.

Точно в средата на филма лихварят споделя цялото си огорчение и изрича думите: “Злодеянията, на които ме учите, ще изпълня и ще ви е тежко. Но аз дори ще ги подобря.” Страшна закана, но този човек не само не получава обратно заема, който е дал, но и в същия ден, когато подписва договора, разбира, че са съблазнили дъщеря му, че тя го е напуснала заедно със слугата и голяма част от парите и скъпоценностите, а също и с най-скъпия на сърцето му пръстен, който е пазил и получил от първата си и единствена любов.

Пръстенът

Мотивът за пръстена е следващият елемент на противопоставяне. “Венецианският търговец” завършва отново с лодка, носеща се по водите, наблюдава я дъщерята на Шайлок, която пази пръстена, откраднат от бащата. Не го е дала никому. Вероятно защото малко преди това е видяла какво се случва с други два пръстена - дадения от Порша на спечелилия ръката, сърцето и богатството й Басанио и дадения от придворната й дама на най-близкия придворен на Басанио, с когото са встъпили също в брак. Пръстенът е знак за вярност и при приемането му Басанио се е заклел, че ще се раздели с него само ако е мъртъв. Но, макар и нелесно и не веднага, сам го сваля от ръката си в отплата за труда на млад адвокат, спасил от смъртта приятеля му Антонио (адвокатът е предрешената му съпруга Порша). Доверието вече е разрушено и пръстенът е бил сигурна проверка за това - младата съпруга, която се оказва като в приказките и красива, и богата, че и умна, веднага след брака си разбира колко може да вярва на дадената от мъжа си дума и доколко е искрен в клетвите за вярност. Еврейката в края на филма пази своя пръстен - тя не иска да изпробва верността на съпруга си християнин и тъгата в погледа й може да се тълкува в смисъл, че за да е убедена в честността му и за да е ненарушимо доверието в брака, просто не бива да го подлага на проверки.

Дадената дума, законите и правосъдието

Към едни и същи неща отношението е напълно различно при юдеи и християни. В съда Шайлок търси правдата, иска да се изпълни подписаният договор: “Аз искам правосъдие! Аз съм тук за законност!”, “Клетва, клетва, заклел съм се в небето...”

Законността като такава и отношението към нея на християни и юдеи са показани във филма като поредното огромно разминаване. За евреина законите са написани и фиксирани, който не изпълни договор, трябва да плати каквото и както е обещал и се е подписал. Това гарантира съхраняването на правдата и ценността й като такава. Толкова. Ни повече, ни по-малко. В съда на Венеция обаче той намира единствено обвинения в жестокост и призоваване към милост, както и общо нежелание да бъде уважен договорът му. За християните законите се оказват нещо, което се тълкува и може вместо да доведе до справедливост, да направи точно обратното - ощетеният да бъде наказан и обезчестен напълно, а ощетителят му - обогатен и пуснат на свобода като честен и достоен. Защото именно това се случва на Шайлок. Той иска да отреже от плътта на Антонио, за да възтържествува справедливостта и да проличи пред всички, колко струва доверието и дадената дума между партньорите и приятелите. Басанио неочаквано се появява и му предлага 6000 вместо заетите 3000 дуката, но вече е късно. Съдбата сякаш напълно е изоставила морския търговец Антонио и всичките му кораби са потънали, той е разорен, приятелят му закъснява с помощта, за да го откупи.

И тогава законът се оказва релативен, младият адвокат заявява, че евреинът трябва да отреже плът, без да пролее и капка кръв, защото според договора не може да лиши длъжника си от нищо друго освен от паунд месо. И то при рязането трябва да бъде точен - нито грам повече или по-малко не бива да се отдели от тялото, иначе имотите на Шайлок се конфискуват. Шайлок оттегля иска си, но адвокатът заявява, че е заплашил живота на гражданин на Венеция и затова трябва да се изземе половината му имот в полза на застрашения, а другата - да се конфискува от дука в полза на гражданите.

От съда лихварят си тръгва наказан, ограбен и унижен. Това е справедливостта, която получава.

Антонио проявява милост като обявява, че не иска да вземе своята половина, а след смъртта на Шайлок ще я даде на дъщеря му.

Между другото, лодката във финала на филма носи в себе си смърт. Рибари стрелят надвесени над водата с лъкове по рибата. Рибата, символ на Христос, който е истината, смирението, прошката, истинската жертвоготовност и любов. Все неща, които героите християни през целия филм “Венецианският търговец” са показвали как могат да бъдат изопачавани.

 

 

© Светлана Колева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.04.2006, № 4 (77)