Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

"ОРАНЖЕВАТА СТЪПКА" И ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СИ РАЗХОЖДАШЕ ГЪЛЪБА

Светлана Колева

web

Първото, което влезе в полезрението ми, бяха полицейските патрулки. И си помислих, че е уникално да види човек днес в България държавата да пази и помага на изкуството.

Това е просто едно от многото чудеса, които се случиха и се случват около изложба на картини. Че какво толкова й пазят на тая експозиция, ще кажете. На площ от 400 метра сред дърветата и край алеите на градския парк, на огромни метални стойки са опънати многоцветни абстрактни платна винил, широки 3 и високи 6 метра.

29-годишният Кирил Желязков се завърна от Америка и избра своя роден град Ямбол за реализиране на мащабния си художествен проект “Оранжевата стъпка”. В подължение на 10 дни паркът - някога един от най-големите в България, с уникална лонгозна растителност - ще е част от космоса на младия творец и картините ще бъдат част от магическата реалност на това място, обгърнато в спомени и очакващо да бъде възродена красотата му.

Предшестващо чудо: общинската управа повече от половин година не бе дала обществената поръчка за почистване на града. Около месец преди да се разбере, че завършващият магистратура в колеж за изкуства и дизайн в Савана Кирил Желязков ще прави подобна експозиция, това се случи, но въпреки журналистическите вопли паркът си стоеше буренясал. И разбираемо - почти пуст. Малко над седмица преди деня за стартиране на проекта “Оранжевата стъпка” треволяците и храсталаците бяха окосени от общинските работници, площите около алеите се почистиха, специално за да се открие пространство за излагане на големите платна. Кметската управа съдейства с готовност, за да могат всички граждани да се докоснат до изкуството. Невероятен късмет? Където отиде Кирил, намира разбиране и подкрепа. Приятелите му от художествената паралелка в гимназията - вече мъже с работа и ангажименти - разнасят поканите и му помагат за инсталирането на крепящите метални пилони, за всеки от които е изкопана дупка с дълбочина 1,30 метра. До него неотлъчно е брат му Живко, с когото са основали фондация “Изкуство за всеки” и чрез нея финансират първия си проект “Оранжевата стъпка”, съпругата Мария е музата и партньорът във всички начинания.

Идеите му са мащабни и имат силата да изтръгват от апатията не само институции.

На Ямбол хора на изкуството никога не са липсвали. Но изкуство за хората сякаш не достига. Посетителите на изложби и литературни събития се познават добре - рядко там попада някой “външен”, в почивните дни галериите са затворени, културните институции почиват, включително библиотеката. Един от огромните успехи на проекта “Оранжевата стъпка” бе това, че паркът бе пълен с хора, щастливи от директното общуване с изкуството на Кирил Желязков. Те изглеждаха поласкани, че творец на абстрактни платна ги е уважил и е потърсил тяхното виждане за работата си. Чувстваха се значими сред огромната природна галерия, в която бе превърната градската градина. Милиони нюанси на мислими и немислими цветове сред зеленото на огромните дървета, спонтанността в раждането на комбинации, изненадващи със свежестта си, както в отделните платна, така и между съседни картини. Около час ми трябваше да избродя алеите и да разгледам всичко. Тук чудесата продължиха.

Моето лично чудо: стъпка по стъпка, платно след платно. Уморих се. Седнах на пейка. Срещу мен имаше пет картини, две бих се радвала да имам, но си нямам имение. Харесах си над 10 платна, основно издържани в синьо и червено. “Много яко” - чувам да коментират минаващи хлапета. Долу, в десния ъгъл на всяка картина - неизменен отпечатък от босо ходило. “Оранжевата стъпка”. На минувачите са им се привидели фигури, на мен платната просто ми импонират емоционално. Отпуснах се, клоните зад винила потрепват на лекия вятър. Зад мен - смях. Две момичета се снимат с мобилни телефони до изложените от другата страна на алеята творби. “И да се виждат звездите!” - иска едното. То явно открива нарисувани космически дълбини. На съседната пейка мълчаливо съзерцава жена. До нея - съпругът й в инвалидна количка. Същия ден на обяд ги видях в новооткрития хипермаркет на “Кауфланд”. Жената - с трескави очи, с щръкнали кокалчета на скулите и китките. Бута с една ръка количката на мъжа си, с другата - огромната метална количка за пазаруване. Край нея превъзбудени хора се надпреварват да купуват, тя се протяга и бавно пуска една щафета вакуумиран салам в празната количка. Сега изглеждат спокойни и омиротворени сред изкуството, за което никой не им иска пари. По-нататък младо семейство гони момиченцето си - втурнало се е и вдига краче, налага малката си обувчица върху голото нарисувано стъпало. “Това е моят крак!” - крещи щастливо детето, а бащата му отговаря, че това е кракът на художника и да не цапа картините, а да излиза бързо от там. Докато разглеждам изложбата, животът затрептява с ярки пулсации, зрението и слухът ми се изострят. Чувам зад себе си спици на велосипед, сред които се провира вятър. Някой кара зад гърба ми. И едно тихо, призивно подсвиркване. Както крача бавно, ме изпреварва с бодра стъпка мъничък бял гълъб с щръкнала на тила перушина и напръскани в сиво и черно крила. Върти глава, крилата му - долепени на гърба. Зяпа и той картините, с вид на мастит критик е изпъчил гърдички и ситни ли, ситни напред. Миг по-късно иззад гърба ми захожда велосипедистът, плавно прави завой около гълъба, а той прелита ниско няколко метра, после продължава разходката си. Велосипедистът се връща. Дънките и фланелката му са в абсолютен синхрон със сивото и черното по крилата на гълъба. После виждам, че те двамата си имат някаква игра. А може би ми се е сторило? Но ако искаше да удари гълъба, човекът с колелото да го е направил, а той бавно и плавно ту се приближава, ту се отдалечава. И свирука тихо. На гълъба. Решавам да се върна обратно по алеята и след стотина метра отново сядам да се полюбувам на една интересна комбинация. Розово с карамел. Тогава те приближават - заедно. Гълъбът се кипри на специална дървена стойка отпред на кормилото на велосипеда. Значи този човек е разхождал гълъба си!!! “Да бе, видях го и аз и не можех да повярвам. И как го дресира така?” - пита възрастен човек колоездача, когото за трети път срещам на изхода на парка. “Той сам бе! Сам взе да каца, сам си се разхожда. Аз само го придружавам, за компания. После и стойка от пръчици му направих” - обяснява човекът.

Мото на проекта “Оранжевата стъпка” са думите “Съвършенството на живота”. Моето лично чудо - то ми се разкри, докато разглеждах огромните платна на Кирил Желязков. Дали това е голямото изкуство? Сетих се за търсенето на митичния снежен човек Голямата стъпка, наш праотец или оцелял представител на друга интелигентна раса. Оранжевата стъпка е успешна експедиция за всеки изследовател, решил да се включи в нея - защото откритието на човека е гарантирано. На този във всеки от нас, който може да сложи крака си върху следата от босото стъпало на твореца и сам да усети себе си част от творящата енергия на природата, възвърнала чудодейната си сила.

 

 

© Светлана Колева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.09.2006, № 9 (82)