СЕМАНТИКА И МОТИВИРАНОСТ НА ТЕРМИНИТЕ ЗА ПРОЦЕСИ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ КНИЖОВЕН ЕЗИК

Сия Колковска

web

Увод. - Първа глава. Понятийно-семантичната категория процес. Типове термини за процеси. - Първи раздел. Понятийно-семантичната категория процес. - Втори раздел. Типология на термините за процеси. - Втора глава. Семантично описание на термините за процеси. - Първи раздел. Методика за семантично описание на термините за процеси. - Втори раздел. Особености в разпределението на семантичното пространство процес. - Трета глава. Мотивираност на термините за процеси. - Първи раздел. Принципи за характеризиране мотивираността на термините за процеси. - Втори раздел. Типове номинация при термините за процеси. - Трети раздел. Формално-мотивационни модели на термините за процеси. - Четвърти раздел. Принципи на семантично-номинационно описание на термините за процеси. - Пети раздел. Номинационни тенденции при термините за процеси. - Заключение. - Използвана литература. - Съкращения.

УВОД

Обект на изследване в тази работа са термините, отнасящи се към понятийно-семантичната категория процес, която се смята за една от основните категории в терминологията (вж. Лотте 1961: 78, 84; Канделаки 1977: 9, 10). Термините за процеси се характеризират в два аспекта: семантичен и номинационен, като по-конкретно насоките при тяхното описание са следните:

1. Семантично описание, за целите на което се създава методика, съобразена със спецификата на термините за процеси. Така по същество се моделира участъкът от семантичното пространство процес, зает от техните значения.

2. Характеризиране на мотивираността на термините в определен аспект, свързан с това, кои компоненти на техните значения стават номинационни признаци. Това дава представа за начина на актуализиране на изследвания участък от семантичното пространство процес при създаването на термини за процеси.

При номинационното описание на термините се посочват някои тенденции и особености при формирането им, които имат практическа значимост. Те имат отношение към първия етап на терминообразуването - избора на номинационни признаци.

С оглед на поставените задачи обект на анализ са само мотивираните термини за процеси. Ограниченият обем на работата налага и две други ограничения при подбора на изследваните термини. Първо, разглеждат се само термините за процеси - думи и двучленни словосъчетания, тъй като те имат най-голяма честота в терминологията. Второ, извън обсега на анализ остават мотивираните термини за процеси, образувани в резултат на вторична номинация.

Семантичното описание на термините за процеси изисква предварителното изясняване на два проблема:

1. Определяне същността на понятийно-семантичната категория процес. От начина на интерпретиране на тази категория зависи кои термини може да бъдат смятани за названия на процеси.

2. Разграничаване на субкатегориите на понятийно-семантичната категория процес, респ. - на типовете термини за процеси.

Във връзка с втората поставена задача се налага предварително да уточним съдържанието на категорията мотивираност на термина, която има по-специфично съдържание в терминологията. Мотивираността на термина се изразява в семантично съответствие между компонентите на езиковата форма на термина и на значението му. Според М. Попова тя представлява такова съотношение между формата и значението на термина, при което семантичната структура на формата (т.е. структурното значение) съвпада със структурата (или с част от структурата) на значението му (Попова 1999: 12). Ето защо задължителна характеристика на мотивираните термини е семантичната обусловеност на техните елементи от съответните компоненти на значенията им. При част от анализираните термини е налице и формална обусловеност (респ. - формално съответствие) на елементите им от компоненти на техните значения. Вж. напр. термина сулфидиране на медта с номинационни признаци (по-нататък нп-к, нп-ци) сулфиди и мед. За да се смята обаче един термин за мотивиран, не е задължителна формалната обусловеност на неговите елементи. Ето защо мотивирани са и термини като оксидиране с нп-к окис, който е български еквивалент на лексемата оксид.

Както мотивираността, така и производността тук се разбират в синхронен план. Поради това термините със заимствани основи (напр. ратиниране < ратине) се смятат за производни думи, независимо от това дали действително са образувани на българска почва или те, както и съответстващото им име, са заети в българския език. Важно от синхронен аспект е, че те може да се разглеждат като образувани със съществуващи в инвентара на българския език основи и афикси.

Поради процесната си семантика мотивираните термини за процеси би трябвало да представляват имена за действия (по-нататък - ИД), ако са думи или да имат съставка ИД, ако са сложни думи или словосъчетания. Сред хаотично създаващата се и нестандартизирана българска терминология съществуват обаче и голям брой термини, които имат процесно значение, но езиковата им форма е несъвместима с него, т.е. те не са ИД или не включват в състава си ИД. Тези названия не се смятат за същински термини за процеси поради противоречието между тяхното значение и форма. Вж. напр. термина агрегатност с дефиниция "процес на механично свързване на минерални частици" (РБЕ І). Такива названия не се анализират в работата.

Извън обсега на изследване, както се каза, остават и термините, образувани в резултат на вторична номинация (евентуално съчетана с друг словообразувателен начин). Според М. Попова номинационният признак присъства асоциативно в езиковата форма на тези термини (вж. напр. меко кацане - 'кацане, което става плавно'), поради което те са (или имат съставка с) асоциативна мотивираност (Попова 1990). Различни от термините с асоциативна мотивираност са термините-словосъчетания със съставка, която като самостоятелна лексема е вторичен номинат. Вж. напр. термина стареене на металите, чийто елемент стареене се използва в терминологията със значение 'изменяне на полезните свойства на материали, изделия, което настъпва с течение на времето'. При този тип термини вторичната номинация предшества тяхното образуване, което е резултат от синтактично съчетаване. При някои термини синтактичното съчетаване е комбинирано с деривация, какъвто е случаят с термина ядково сондиране. Неговият първи елемент ядков е производно прил. от термина ядка, имащ значение 'неразрушен цилиндричен стълб от скала, която остава в центъра на забоя'. Разглежданият тип термини не са образувани в резултат на вторична номинация, следователно остават извън обсега на приетото ограничение термините вторични номинати да не се изследват в работата. Ето защо този тип термини са включени в анализирания езиков материал.

Работата се основава на наблюдения върху 2100 термина - думи и двучленни словосъчетания, отговарящи на посочените по-горе изисквания. За разлика от изследването върху термините за процеси в руския език на Т. Канделаки (1977), в което се анализират само термините-думи, тук се изследват и термините-словосъчетания. Включването им в работата се смята за задължително с оглед на това, че синтактичното съчетаване е един от най-активните и перспективни начини за попълване на терминологията.

Изследваните термини обозначават процеси от най-различни области на науката и техниката, като най-голям е броят на техническите термини. Избягва се включването в работата на философски и математически термини, чиито денотати са отвлечени процеси, реализиращи се спрямо нематериални същности. В работата се следва приетото в терминознанието схващане, че значението на термина е отразено в неговата дефиниция. Поради нестандартизирания характер на българската терминология обаче дефинициите на много термини включват и компоненти от съдържанието на термина¹, т.е. дефиницията и значението в тези случаи не съвпадат. С оглед на семантичното описание на термините съществено е, че дефинициите отразяват значенията на термините, т.е. могат да послужат като основа за извеждането им. Важно с оглед на номинационното описание на термините е дефинициите да включват тези компоненти на техните значения, които са намерили израз в езиковата им форма. Дефинициите на повечето от регистрираните термини за процеси удовлетворяват това изискване.

Първа глава
ПОНЯТИЙНО-СЕМАНТИЧНАТА КАТЕГОРИЯ ПРОЦЕС. ТИПОВЕ ТЕРМИНИ ЗА ПРОЦЕСИ

Първи раздел. Понятийно-семантичната категория процес

Предварително е необходимо да се уточни един въпрос с практическа важност - за значенията на самия термин процес. Въпреки нежелателната за специалната лексика многозначност не може да се избегне отнасянето му тук към два денотата: 1. категория процес и 2. конкретен, реален процес, протичащ в действителността. Тази многозначност не може да бъде избегната, но се смята, че контекстът дава достатъчно информация за снемането й.

Задължителна предпоставка за изследване на термините за процеси е уточняване съдържанието на категорията процес. От това как се интерпретира тази категория зависи кои термини може да бъдат смятани за названия на процеси. Определянето на категорията процес се налага и поради това, че тя се използва априорно в лингвистиката и по-специално - в терминознанието, без дори да се поставя въпросът за нейните характеристики². Констатацията, че категорията процес е с неизяснено съдържание, се подкрепя и от един друг факт - лингвистите, които я използват, имат предвид различни разновидности на категорията процес, макар и без да уточняват изрично това. Т.напр. Г. Винокур (1939) и Т. Канделаки (1977) боравят с онтологичната категория процес, а О. Селиверстова (1982), Т. Булигина (1982) и Дж. Лайънз (1977) - с понятийно-семантичната категория процес. Категорията процес се използва и в граматиката, като в нея обикновено се влага твърде широко значение. При употребата й като еквивалент на категорията действие тя изразява общото категориално значение на глагола като част на речта и на имената за действие³. В аспектологията категорията процес има по-тясно съдържание - тя се разбира като действие в неговото извършване, протичане, развитие и й съответства несвършеновидов глагол или име за действие на -не (вж. напр. Стоянов 1966; Станков 1980: 6, 43).

Важно условие за изясняване съдържанието на всяка една понятийно-семантична категория (по-нататък ПсК) е това да се уточни същността на онтологичната категория и на ПсК по принцип. Онтологичната категория е форма на мислене, която отразява най-общите и съществени характеристики на формите на битието такива, каквито са в действителност⁴. Онтологични категории са напр. предмет, действие, процес, състояние, свойство и в тях се обобщават най-общите и съществени характеристики на реалните предмети, действия, процеси, състояния, свойства. Понятийно-семантичната категория също е логическа единица, която отразява най-общите и съществени характеристики на формите на битието такива, каквито са представени в семантичното пространство на езика. Това, че тази категория е ориентирана пряко не към действителността, а към нейното отражение в съзнанието е причина отделянето й да бъде в известна степен субективен процес. Тъй като липсват общоприети представи за това, кои лексикални единици са носители на една ПсК, при уточняване същността на отделните такива категории лингвистите обикновено изхождат от семантичните характеристики на определени от тях, т.е. на субективно определени класове от думи. Ето защо немалко ПсК имат различни интерпретации. В някои трактовки една ПсК може да се отдалечи твърде много от аналогичната онтологична категория, какъвто е случаят с отделни интерпретации на ПсК процес, които предстои да се разгледат.

След като определянето на понятийно-семантичната категория е в известна степен субективен процес, много важно е на каква основа ще се извърши то. За да бъдат сведени до минимум белезите на условност и субективност на ПсК, тя трябва да бъде онтологично обусловена, т.е. да съответства по съдържание на аналогичната онтологична категория. Изискването за онтологична обусловеност на ПсК се обосновава в по-широк план от отражателната природа на езика, от репрезентативната му функция спрямо действителността.

Възприетият тук онтологичен подход е база за оценяване на съществуващите интерпретации на ПсК процес и за приемане на определено схващане за същността й. Някои автори свързват ПсК процес с неактивността на субекта на процеса⁵, като по този признак обикновено я противопоставят на ПсК действие. Т.напр. О. Селиверстова определя процеса като даденост, съставена от отделни фази, която не се осъществява от агенс за разлика от действието, което се създава или съществува в резултат на усилията и/или волята на агенса (Селиверстова 1982: 116). Или в интерпретацията на О. Селиверстова ПсК процес съдържа два семантични признака: 'фазисност' и 'отсъствие на агенс'. При У. Чейф глаголите с процесна семантика притежават признака 'изменяемост във времето' (неформулиран експлицитно от автора) и съпровождащото ги съществително име е пациенс, като първият признак ги различава, а вторият ги сближава с глаголите за състояния (Чейф 1975: 117 и сл.).

Причината за противопоставянето на ПсК процес и ПсК действие въз основа на отношението им към категорията активност е лесно обяснима. В езикознанието е разпространена представата за действието като предполагащо съзнателна дейност, активно отношение на предмета към своя признак. Тъй като разликата между действието, разбирано по този начин, и между тази категория, която е несъвместима с представата за вършител, е важна в езиков план, естествено е да се потърси название за нея и често то е именно процес. Трябва да се подчертае обаче, че обвързването на ПсК процес с неактивността е необосновано онтологично. И най-беглият поглед върху протичащите в действителността процеси показва, че те може да бъдат както естествени, спонтанно извършващи се, така и плод на човешка намеса и участие.

Изискването за онтологична обусловеност на ПсК налага при дефинирането на ПсК процес да се търси паралел с онтологичната категория (по-нататък ОК) процес. Да се уточнят характеристиките на ОК процес е сложен проблем, част от извънредно трудната задача за типологизиране на формите на битието. Задълбоченото изучаване на този проблем е извън целите и проблематиката на една лингвистична работа. Ето защо с оглед на употребата на ОК процес тук за достатъчни се смятат тези нейни характеристики, които се извеждат чрез семантичен анализ на думата процес като общоупотребима. Основаниеза такъв езиковедски подход при установяване на онтологични категории и признаци е фактът, че лексикалното значение и по-точно - сигнификатът отразява необходимите и съществени признаци на денотатите, т.е. той представлява едно относително обективно отражение (доколкото принадлежи на колективното съзнание) на онтологични признаци и характеристики. Ето защо се смята, че е допустимо да се търси паралел между онтологичните характеристики на нещата и състава на значенията на обозначаващите ги думи, който се установява чрез анализ на техните речникови дефиниции.

В тълкуванията на лексемата процес в различни езици (бълг., руски, сръбски, англ.) неизменно присъстват две семи: 1) 'наличие на промяна, развитие, изменение', които са естествени, непреднамерени или са резултат от човешка дейност и 2) 'постепенност, последователност на промяната' (вж. РСБКЕ 1957; СРЯ 1983; РСХКЕ 1973; WTNID 1961). Те отразяват две важни характеристики на ОК процес - изменение на участник в процеса и постепенност на изменението, които предполагат като своя логическа предпоставка трета характеристика - продължителност във времето. Реалните процеси не могат да бъдат постепенни изменения, без да продължават във времето. Характеристиката "продължителност във времето" може да се изведе и пряко от дефиницията на думата процес в цитирания речник на английския език, която представя значението й по-детайлно. От своя страна, за да продължава една форма на битието във времето, тя трябва да е локализирана във времето, т.е. да е разположена в определен негов отрязък и тази особеност се смята за първа по йерархичен ранг характеристика на ОК процес. Така се стига до следното й работно определение, което не претендира за философска прецизност и дълбочина, но осигурява информация за разглежданата ОК, достатъчна с оглед на целите на тази работа.

ОК процес се отнася за тези форми на битието, които притежават три характеристики:

1) Локализираност във времето.

Тази характеристика предполага две възможности: продължителност във времето - мигновеност, като при ОК процес се реализира първата.

2) Продължителност във времето.

Тази характеристика също предполага две възможности: наличие на (постепенно⁶) изменение - липса на изменение, като първата се реализира при ОК процес, а втората - при ОК състояние.

3) Наличие на (постепенно) изменение.

Посочените три характеристики са най-общите и съществени признаци на реалните процеси, протичащи в действителността и подредени йерархично, представляват същността на ОК процес (в нашето разбиране). Това разбиране за ОК процес обуславя до голяма степен кое от съществуващите схващания за ПсК процес ще бъде прието тук.

Освен онтологична обусловеност включващите се в ПсК процес признаци трябва да отговарят и на друго едно изискване - да бъдат класификационно значими и по отношение на останалите категории, изразявани от предикатите. Това би дало възможност да се установи спецификата на всяка една ПсК, разположена в семантичното пространство редом с други категории. Представа за отношението на ПсК процес към другите категории, изразявани от предикати, дават онтологически ориентираните семантични класификации на Дж. Лайънз (1977: 483) и Т. Булигина (1982: 12-14). Класификациите на Дж. Лайънз и на Т. Булигина са изградени на онтологична основа или ако се цитира Т. Булигина, на основата на реални, онтологични сходства и разлики между назованите от предикатите "положения на нещата" (Булигина 1982: 8). Онтологичната обоснованост на тези две класификации обуславят тяхната близост по същество, което е свидетелство за постигнатата в тях обективност при типологизиране на семантичните факти.

От класификациите на Дж. Лайънз и Т. Булигина се извлича информация за същността на ПсК процес. След сравнение на тази информация с приетото тук схващане за съдържанието на ОК процес се установява, че тя удовлетворява следвания в работата онтологичен критерий. Освен това схващанията на Дж. Лайънз и Т. Булигина за ПсК процес правя ясни отношенията й с другите категории, изразявани от предикатите.

И така, като се изхожда от същността на ОК процес и като се взема предвид схващането за ПсК процес на Дж. Лайънз и Т. Булигина, изведено от техните класификации, се стига до следното определение на ПсК процес. Тя съдържа три семантични признака, подредени йерархично:

1) Локализираност във времето, т.е. съществуване в определен отрязък от време (за разлика от понятийно-семантичните категории предмет, величина, отчасти - свойство).

2) Изменяемост, свързана с наличие на изменения в поне един участник в ситуацията (за разлика от понятийно-семантичната категория състояние).

3) Продължителност във времето, разбирана като опозиция на мигновеност (за разлика от понятийно-семантичната категория събитие).

Възприетият онтологичен подход, изискващ онтологична обусловеност на ПсК процес, дава възможност изясняването й да стане на обективна основа - чрез търсене на паралел със съответната онтологична категория. Смята се, че с помощта на онтологичния подход се достига до такова схващане за съдържанието на ПсК процес, което съответства не само на интуитивните ни представи за нея, но и на характеристиките на реалните процеси, протичащи в действителността.

Семантичният признак "локализираност във времето" е един от разграничителните признаци на ПсК процес от понятийно-семантичните категории предмет, величина, отчасти - и свойство, на които не е присъща прикрепеност към определен отрязък от време. Разграничаването на ПсК процес от споменатите категории подпомага разграничаването на термините за процеси от термините за предмети, величини и свойства в случаите, когато имат идентично езиково изразяване - чрез имена за действия или словосъчетания с тях. Вж. в този смисъл разликата между термина за процес центрофугиране и термините съответно за предмет, свойство и величина радиално охлаждане ('система за охлаждане'), газоотделяне ('способност на металите и сплавите да отделят разтворените газове') и фазово изоставане ('изоставане във времето на изходния периодичен сигнал').

Семантичният признак "изменяемост" отличава процеса от ПсК състояние, която се характеризира със семантичния признак "неизменяемост", свързан с отсъствието на изменения в участниците в една ситуация. Очевидна е разликата в този смисъл между глаголите обработвам, суша, които са с процесна семантика, и глагола съхранявам. Семантичният признак "продължителност във времето" разграничава ПсК процес от т.нар. от Дж. Лайънз събития, които протичат мигновено. Сравни гл. режа с денотат процес и глаголите срязвам (в значение 'прерязвам, разрязвам') или чупя, които са със събитийна семантика.

Противопоставянето продължителност - мигновеност в известна степен е условно, тъй като нашите представи за продължителност са относителни. Продължителността обикновено се свързва с по-дълго времетраене, но може да бъде и сравнително малка, което се потвърждава от съществуването на бързо протичащи процеси. Поради отсъствието на абсолютна мярка за продължителност, по думите на Дж. Лайънз, тук се въвежда допълнителен критерий за продължителност - фазисност, разбирана като наличие на последователност от фази⁷. Т.е. семантичният признак "продължителност" се идентифицира по наличието на следващи една след друга фази. Основание за конкретизирането на продължителността чрез фазисност са наблюденията, че при всеки конкретен процес стават изменения с постепенен, постъпателен характер, поради което той е поредица от отделни фази. Т.напр. химичната реакция, която е превръщане на едно съединение в друго, обикновено включва няколко последователно протичащи едноетапни реакции. Технологичният процес се състои от отделни операции, всяка от които е поредица от последователни етапи (наречени установки).

Като допълнителен критерий към семантичния признак "продължителност във времето" фазисността е особено полезна за идентифициране на термини за процеси с малка продължителност, които имат фазисен, поетапен характер. Т.напр. глаголът събирам в значение 'ставам причина нещо (обикн. уред, машина) да престане да действа' е название на процес въпреки малката продължителност на неговия денотат. Между началния момент на процеса спиране, свързан с действията на вършителя за предизвикване на спирането и последната фаза на процеса съществува един период, който, макар и кратък, включва различни етапи на процеса спиране. Схващането за процесната семантика на глагола спирам се подкрепя от съществуването на понятието спирачен път⁸. В съответствие с приетото тук разбиране за продължителност с процесни значения са и глаголите задвижвам² ('привеждам в движение, обикн. машина', РБЕ), пускам ('привеждам в действие, в движение').

С уточнението, че под продължителност се разбира различна по времетраене продължителност, включително и по-малка, може да се смята, че семантичният признак "продължителност във времето" е онтологично обусловен, тъй като отразява реална характеристика на процесите в действителността, които може да протичат както в по-големи, така и в по-малки интервали от време.

Семантичният признак "изменяемост" отразява онтологичния признак "(постепенно) изменение" на реално съществуващите процеси, което най-общо може да бъде количествено, качествено и пространствено. Качествените изменения, съпътстващи един процес, е възможно да засягат по-съществено и цялостно съответния предмет или тяло (напр. при глаголите създавам, образувам, преобразувам, разрушавам) или да се отнасят за отделни негови свойства (напр. при глагола обработвам). Количествените изменения обикновено засягат присъщите на един предмет или тяло параметри (напр. при глите увеличавам, намалявам), а пространствените - неговото местоположение (напр. при глаголите оттичам се, движа се, извличам. Онтологичният фактор вид на изменението, което съпътства един процес, е важен поради възможната му езикова релевантност. При някои процеси има връзка между вида изменение и семантичната роля, която техните названия изискват. Т.напр. названията на процеси, свързани с образуване на ново качество, като получавам, създавам, образувам, отливам, превръщам се съпровождат задължително от семантичната роля резултат. При названията на процеси, свързани с количествени и пространствени изменения, е задължителна семантичната роля обектив.

Специфична група представляват процесните глаголи изследвам, анализирам, измервам, изпитвам, проучвам. При тях определящи за процеса са измененията в субекта, който получава все повече информация за свойствата на обекта.

И така, за да бъде определен един термин като название на процес, неговата семантика трябва да удовлетворява посочените три семантични признака "локализираност във времето", "изменяемост" и "продължителност". При приетото схващане, че значенията на термините са отразени в техните дефиниции, въпросът название на процес ли е даден термин се разрешава чрез анализ на неговата дефиниция и по-конкретно - на структурния й център, който представлява ИД на -не и е изразител на родовото понятие на термина. Очевидно, ако това ИД е с процесна семантика, то и дефинираният термин, обозначаващ видово понятие от някакъв порядък, ще бъде название на процес.

Интересен е въпросът за съотношението между ПсК процес и най-често противопоставяната й понятийно-семантична категория - действие. Смята се, че ПсК действие включва три семантични признака, обусловени онтологично, които се подреждат в следната йерархия:

1) Локализираност във времето.

2) Изменяемост, свързана с наличие на изменения в поне един участник в ситуацията (за разлика от ПсК състояние).

3) Активност.

Това разбиране за ПсК действие е най-близко до интерпретацията й в цитираните работи на Дж. Лайънз и Т. Булигина.

Понятийно-семантичната категория действие има две разновидности според отношението й към признака "продължителност" - продължителни действия и непродължителни (мигновени) действия (или събития, ако се използва терминът на Дж. Лайънз). От своя страна понятийно-семантичната категория процес има две разновидности според отношението й към признака "активност" - активни процеси и неактивни процеси. Активните процеси и продължителните действия всъщност са тъждествени, тъй като включват едни и същи семантични признаци, а именно - "локализираност във времето", "изменяемост", "продължителност" и "активност". Следователно между ПсК процес и ПсК действие има обща част, в която те се застъпват.

След уточняване на съдържанието на ПсК процес и на изискванията, удовлетворявани от термините, които я изразяват, следва кратък обзор на някои проучвания върху тях в руското езикознание. Термините за процеси в българския език досега не са били обект на самостоятелен анализ в нашето терминознание. Тъй като разглежданият тип термини имат някои общи черти в българския и руския език, споменатите по-долу руски изследвания представляват интерес с оглед на нашия обект на описание.

За първи път термините за процеси са отделени като самостоятелен тип от Винокур в статията му "О некоторых проблемах словообразования в русской технической терминологии" (Винокур 1939). В нея се засягат някои въпроси, свързани с научно-техническите термини за процеси, които представляват съществителни за действия по граматичната си природа. Според автора съществителните за действия обозначават "процес, протичащо действие" и това им значение е живо въпреки формата им на имена, поради което те са идеални термини за назоваване на технически процеси. Г. Винокур определя категорията процес (която при него е онтологична) като основна логическа категория в техниката, което обуславя важното място на съществителните за действия в техническата терминология.

Близка по проблематика и задачи до настоящата работа е цитирания по-горе труд на Т. Канделаки "Семантика и мотивированность терминов". Авторката изследва задълбочено един проблем с голяма практическа важност за терминологията - за отношението семантика - форма на термините, при което семантиката се смята за фактор, обуславящ формалната структура на термините. Този проблем е разработен върху материал от руските технически термини за процеси - думи. Т. Канделаки анализира терминологичните значения и отделя техните компоненти, което е основа на създадената семантична типология, след което изследва езиковата форма на термините в обусловеността й от техните значения. Близостта между работата на Т. Канделаки и настоящето изследване се изчерпва с тяхната обща цел - разглеждане на терминологичната семантика не само сама по себе си, но и като важен фактор при създаването на езикова форма на термина като особен вид название. Реализацията на тази цел в двете работи е различна, различни са и методите на семантичен анализ.

Втори раздел. Типология на термините за процеси

1. Субкатегоризация на термините за процеси

Субкатегоризацията на ПсК процес може да се извърши по няколко признака. Възможен делитбен критерий, посочен от Т. Булигина, е това дали естественото развитие на процеса води до неговия край или процесът е неограничен от вътрешен предел. В първия случай Т. Булигина говори за развиващи се процеси, които се стремят към вътрешен предел (напр. при глаголите пиша, разделям), а във втория - за безперспективни (хомогенни) процеси (напр. при глаголите тичам, говоря, шумя), които не могат да бъдат свършени, а само прекратени (Булигина 1982: 20-21). В лексикален план на развиващите се процеси съответстват т.нар. от З. Вендлер глаголи за изпълнение, а на безперспективните процеси - глаголите за дейност (Вендлер 1967).

Разграничението развиващи се - безперспективни процеси несъмнено е много продуктивно по отношение на лексемите от общоупотребимия език, изразяващи категорията процес. По отношение на терминологията обаче то не е актуално, тъй като специалните названия на безперспективни процеси са извънредно малко (напр. вихрово движение, кинематично триене). По-добри резултати по отношение на терминологията дава подялбата на ПсК процес въз основа на семантичния признак "активност".

Разграничение между активни (или изкуствени, преднамерени) процеси - пасивни (или естествено извършващи се) процеси се прави в руското терминознание. Според Г. Винокур термините-отглаголни съществителни за действия изразяват както активно протичащ процес, който непосредствено преминава върху обекта, така и пасивен процес (Винокур 1939: 19, 21). Т. Канделаки смята, че тези две категории съответстват на съществуващото в техниката деление на процесите на изкуствени, насочени към обекта и естествени, произволно възникнали в него (Канделаки 1977: 55-56). И Г. Винокур, и Т. Канделаки използват категориите активно протичащ (съответно изкуствен) процес и пасивен (съответно естествен) процес като разбиращи се от само себе си, без да уточняват онтологичните им характеристики, а също и езиковите особености на изразяващите ги термини. С оглед на по-детайлното семантично описание на термините за процеси в тази работа се налага да се обърне внимание върху тази празнина при тяхната подялба, като се потърсят онези признаци, които стоят в основата на интуитивното разграничение активни процеси - пасивни процеси. Тук този проблем ще бъде разгледан в лексикосемантичен план. И тъй като в основата на разглежданата подялба е категорията активност, необходимо е да уточним нейното съдържание.

Засега не съществува общоприето схващане за понятийно-семантичната категория активност. Най-тясно съдържание в нея влагат Т. Алисова, според която тя включва четири "смисъла" - целенасоченост, съзнателност, доброволност и усилие, и Т. Килбидекова, която добавя към тях и семантичния признак "контролираност" (Килбидекова 1983: 20). О. Селиверстова влага по-широк смисъл в категорията активност, ако се съди от използвания от нея термин агентивен субект. Тя свързва активността с влагане на усилия от субекта на действието за неговото осъществяване, като тези усилия са целенасочени, волеви (Селиверстова 1982: 111-112, 115). Други учени, макар че не определят експлицитно съдържанието на разглежданата категория, изхождат от още по-широка представа за нея. Т.напр. У. Чейф смята за агенси имената с качеството потенционност, което изразява вътрешната сила на техните денотати да извършат нещо. Названията на природни сили може да притежават това качество и следователно - да бъдат агенси (напр. вятър в изречението Вятърът отвори вратата) (Чейф 1975: 124).

Тук се приема, че понятийно-семантичната категория активност включва два семантични признака:

1) Влагане на усилия от субекта на действието за неговото осъществяване.

2) Целенасоченост на неговите действия.

Така активността се разбира по начин, най-близък до позицията на О. Селиверства. Ако един термин за процес удовлетворява посочените два семантични признака, той има денотат от сферата на активната човешка дейност, насочена към изменение на действителността. Следователно, когато семантичните признаци "влагане на усилия от субекта на действието за неговото осъществяване" и "целенасоченост на действията му" характеризират терминологични значения, от тях логически произтича още един семантичен признак - "въздействие върху обект". Той се проявява при изразяването на категорията активност в терминологията. По отношение на общоупотребимата лексика активността също предполага въздействие, но не го изисква задължително. Действието, обозначено от един активен процес, може да протича и в рамките на субекта му (напр. Аз тичам.).

Въз основа на приетото схващане за активността се разграничават три субкатегории на понятийно-семантичната категория процес - преднамерени процеси, самоизвършващи се естествени процеси и псевдоактивни естествени процеси. В съответствие с това се разграничават три типа термини за процеси:

а) термини за преднамерени процеси;

б) термини за самоизвършващи се естествени процеси;

в) термини за псевдоактивни естествени процеси.

Процесите, чийто субект целенасочено изразходва усилия, за да въздейства върху обект, се смятат за преднамерени. Термините за преднамерени процеси (по-нататък ПреднПр) изразяват категорията активност и притежават три семантични признака:

а) влагане на усилия от субекта на процеса;

б) целенасоченост на неговите действия;

в) въздействие на субекта върху обекта.

Както се каза, първите два семантични признака са съдържание на категорията активност, а третият е следствие от нея при изразяването й от термини. Название на преднамерен процес е напр.терминът гранулиране със значение 'придаване на форма на гранули на вещество, фураж или руда'.

Термините за самоизвършващи се естествени процеси (по-нататък - СЕстПр) не притежават семантичните признаци - съдържание на категорията активност. Повечето от тях назовават протичащи в природата или в човешкия организъм процеси като напр. вторфяване - 'превръщане на блатни растения в торф', хормонообразуване - 'образуване на хормони в организма'. Специфична група названия на СЕстПр са термините с денотати - нежелателни процеси в областта обикновено на техниката, които са страничен резултат от ПреднПр. Вж. напр. термините флокенообразуване - 'образуване на флокени' (флокени - дефекти пукнатини, пори в заготовките), обезвъглеродяване (2 знач. ПТР 1979) - 'намаляване на въглерода в повърхностния слой на сплавта при нейното нагряване' - нежелателен процес.

Термините за псевдоактивни естествени процеси (по-нататък ПсЕстПр) имат общи особености и с названията на самоизвършващите се естествени процеси, и с названията на преднамерените процеси. Подобно на типичните названия на СЕстПр те обозначават природни процеси, протичащи без човешка намеса и участие. От друга страна, на този тип термини са присъщи семантичните признаци "непреднамерено причиняване на процеса от неговия субект" и "нецеленасочено влияние върху предмет, параметър и пр.". Посочените два семантични признака са съдържание на понятийно-семантичната категория псевдоактивност, която въвеждаме тук. Тя има допирни точки с категорията активност, тъй като отношенията на причиняване (на процес от субект) и на влияние, въздействие (върху предмет и пр.) са присъщи, свойствени на последната. Ето защо, въпреки онтологичната разлика между псевдоактивните естествени процеси и преднамерените, първите се осмислят като активни при тяхното назоваване. За разлика от преднамерените процеси, активни реално, по онтология, псевдоактивните естествени процеси са активни условно. Названия на псевдоактивни естествени процеси са термините организмово изветряне - 'разрушаване на скалите от организми, главно растения', захващане на неутроните - 'захващане на неутроните от атомното ядро', сокоотделяне - 'отделяне на стомашен сок от жлеза'. ПсЕстПр най-често са названия на физиологични и биохимични процеси.

Както се вижда, направената класификация на термините за процеси се основава на лексико-семантичен критерий.

2. Определяне типа на термините за процеси

Типът на всеки термин за процес се установява чрез анализ на неговата дефиниция и по-конкретно - чрез определяне на типовопроцесната семантика на името за действие (ИД) на -не - неин структурен център, което изразява родовото понятие на термина. Тези ИД в дефинициите на термините са или термини, или думи от общоупотребимия език, които също както термините обозначават процеси от сферите на активната, целенасочена човешка дейност или на естествени, спонтанно извършващи се в природата промени. Ето защо лексико-семантичният критерий за определяне на типовопроцесната семантика е приложим и към тях.

В част от терминологичните дефиниции ИД, които са техен структурен център, обозначават само един тип процеси. Вж. напр. ИД обработване в дефиницията на термина фрезоване ("обработване на повърхностна заготовка с фреза"), което е название на ПреднПр. Вж. и ИД оттичане в дефиницията на термина водооттичане ("оттичане на водата"), което означава само СЕстПр. Други терминологични дефиниции имат за структурен център ИД, което по принцип допуска повече от едно типовопроцесни значения. Това кое от тях е реализирано в дефиницията зависи от съответния контекст. Т.напр. ИД отделяне може да обозначава и ПреднП, и СЕстПр, като в дефиницията на термина депарафинизация ("отделяне на парафина и церезина от нефтопродуктите за подобряване на вискозно-температурните им свойства") се реализира първата възможност, а в дефиницията на термина десилицизиране на пегматита ("отделяне на силиция от пегматита") - втората възможност. Това е най-типичният случай на типовопроцесна многозначност, при който в едни дефиниции ИД обозначава ПреднПр, а в други - СЕстПр.

И така, основният критерий за определяне на типа на едно ИД - структурен център на терминологична дефиниция е лексико-семантичният. В допълнение към него се използват и два допълнителни разграничителни признака, които са свързани със задължителните актанти при ИД и с преходността/ непреходността на мотивиращите го глаголи. Тези допълнителни признаци са пряко ориентирани към повърхностната структура на дефинициите и поради това улесняват определянето на типовопроцесната семантика на ИД в редица случаи.

2.1. Задължителни актанти при имената за действия на -не, които са структурен център на дефинициите на термините

При ИД-названия на преднамерени процеси общозадължителен е един актант⁹ - със семантична роля¹⁰ (по-нататък СР) пациенс или със СР резултат. Т.напр. в дефиницията на термина центроване в 1 значение "обработване на центрови отвори" актантът при ИД е със СР пациенс, а в дефиницията на същия термин във второ значение "пробиване на центрови отвори" актантът при ИД е със СР резултат. Задължителното реализиране при ИД-названия на преднамерени процеси на една от двете СР се дължи на изразявания от тях семантичен признак "въздействие върху обект", което може да причини изменение на обекта или пълно преобразуване, свързано с поява на нов обект. В дълбоката структура на дефинициите на термините за преднамерени процеси задължително присъства и аргумент със СР агенс, съответстващ на субекта на процеса, който влага усилия за неговото осъществяване. В повърхностната структура на дефинициите обаче СР агенс не се реализира поради присъщия на научния стил пасивен изказ, дължащ се на факта, че в терминологията назоваването на вършителя не е толкова актуално. Конкретно при термините за процеси друга причина за намалената значимост на агенса е фактът, че изразяваният от тях семантичен признак "изменяемост" с малки изключения се отнася за пациенса, а не за агенса им.

При ИД-названия на самоизвършващи се естествени процеси общозадължителен е един актант, който има СР инактив или СР резултат. Актантът със СР инактив се отнася за субекта, в чиито рамки действието протича, а актантът със СР резултат - за обекта, продукт на спонтанното изменение на обектите и преобразуването им в нови. Вж. дефиницията на термина термично изветряне "разрушаване на скали и минерали под въздействие на топлина", чийто структурен център е ИД разрушаване с актант със СР инактив. Вж. и дефиницията на термина антитялообразуване "образуване на антитела в организма", която включва ИД с актант - резултат.

ИД-названия на псевдоактивни естествени процеси изискват два общозадължителни актанта - със СР актор и със СР обектив. СР актор съответства на субекта на процеса, който, макар реално да не е негов вършител, се приравнява с вършителя в езиковото съзнание. Актанти със СР актор са названията на различни органи в дефинициите на термините за физиологични процеси (напр. сокоотделяне - "отделяне на (стомашен) сок от жлеза"); названията на вещества, химични елементи - в дефинициите на термини за биохимични процеси (напр. ензимна катализа - "изменяне на скоростта на биохимичен процес (= катализа) от ензими"). Задължителното присъствие на актор и обектив при ИД-названия на псевдоактивни естествени процеси се обуславя от семантичните им признаци "непреднамерено причиняване на процеса от неговия субект" и "нецеленасочено влияние върху предмет".

2.2. Преходност/непреходност на глаголите, от които са образувани имената за действия на -не в дефинициите на термините

Поради това, че названията на преднамерени процеси и на псевдоактивни естествени процеси притежават семантичните признаци съответно "въздействие върху обект" и "нецеленасочено влияние върху предмет", те се образуват само от преходни глаголи. Очевидна е връзката между граматичната категория преходност и понятийно-семантичните категории активност и псевдоактивност. ИД-названия на самоизвършващи се естествени процеси се образуват от непреходни глаголи, които може да бъдат и средни. Вж. напр. термините α -разпадане с дефиниция "разпадане (< разпада се) на атомните ядра, при което изпускат α-частици", мехуресто кипене с дефиниция "кипене (< кипи) на течност, при което се образуват мехурчета", кристализация на магмата с дефиниция "превръщане (< превръща се) на магмата в кристали".

Съществуват два специфични вида процеси - автоматично извършващите се процеси и предизвиканите естествени по характер процеси, чието отнасяне към съответния тип термини за процеси е донякъде условно и поради това заслужава специално обсъждане.

Автоматично извършващите се процеси (по-нататък АвтИПр), като напр. автоматично заваряване се осъществяват с помощта на машини, които имат автоматичен режим на работа, а в някои случаи - и автоматично управление и контрол. Два са възможните подхода към АвтИПр: 1) да се приемат за названия на псевдоактивни естествени процеси, което означава, че процесът се извършва от автоматично действащи машини, на които в езиков план съответства актор и 2) да се приемат за названия на преднамерени процеси, което означава, че процесът се извършва от човека. Тук се предпочита втората интерпретация на АвтИПр. Макар че при тях човешкото участие е силно редуцирано, то все пак съществува в някаква степен, зависеща от степента на автоматизираност. Някои АвтИПр се управляват от човека, а при други неговата роля е редуцирана до създаване на необходимите условия за протичане на процеса. Във всички случаи обаче АвтИПр зависят в една или друга степен от човека, поради което причисляваме техните названия към названията на преднамерените процеси.

Предизвиканите естествени по характер процеси (по-нататък ПЕстПр) са химични или физически процеси, обикновено компоненти на някакъв технологичен процес. Те притежават две противоположни характеристики. От една страна, ПЕстПр са невъзможни без човешко участие, тъй като човекът създава условия за тяхното протичане. От друга страна, въпреки че той може да ги ускори или забави, механизмът на тяхното протичане е независим от него и се обуславя от обективните закономерности на взаимодействие на обектите, също както при самоизвършващите се естествени процеси. За разлика обаче от същинските СЕстПр, които са спонтанни, ПЕстПр са предизвикани. От този вид е процесът изпаряване, предизвикан от човека, който създава условия за него - напр. осигурява необходимата топлина. От същия вид е и процесът фрагментиране - разпадане на молекулите на изследваното вещество на фрагменти (обикн. йони), чиито спектри се изследват. Процесът на разпадане е естествен, но се предизвиква изкуствено - чрез бомбардиране на веществото с йони.

Тъй като названията на ПЕстПр се срещат често сред изследваните термини, необходимо е да се уточни към кой тип термини да бъдат причислени - към названията на СЕстПр или към названията на ПреднПр. На първо място, важно е дали езиковата форма на тези названия позволява двойственото им интерпретиране. В названията на ПЕстПр, образувани от непреходни глаголи, е фиксирана само едната им страна - тази, която е свързана с техния естествен механизъм на протичане. Езиковата форма на термините от този вид налага само една перспектива при интерпретирането на ПЕстПр, поради което те се причисляват към названията на СЕстПр. Виж напр. термините принудено трептене и мехуресто кипене, които се смятат за названия на СЕстПр.

Повечето названия на ПЕстПр са образувани от преходни глаголи и езиковата им форма допуска и двете гледни точки към процеса - като естествен и като предизвикан. Две са възможните интерпретации на този вид названия: 1) да се причислят към названията на СЕстПр, с които би се акцентирало върху естествения начин на протичане на техните денотати и 2) да се причислят към названията на ПреднПр, с което би се дало предимство на другата им характеристика - зависимостта на техните денотати от човека. В първия случай в езиков план би им съответствал среден глагол (изпаряване на Х < Х се изпарява), а във втория случай - страдателна форма на глагола (изпаряване на Х < Х се изпарява < У изпарява Х).

Съществуват онтологични основания в подкрепа и на двете интерпретации на тези названия на ПЕстПр, поради което при решаване на проблема се вземат предвид доводи с езиков характер. Названията на ПЕстПп от преходни глаголи се причисляват към названията на ПреднПр поради забелязаната в изследвания материал тенденция да се подчертава активната страна на ПЕстПр, свързана с предизвикания им характер. Без да се изчерпва въпросът, ще се спомене само за създаването в научния стил на преходни глаголи като разпадам, утаявам, с които се обозначава активната страна на ПЕстПр. Тази практика е необичайна за общоупотребимия език, където съответните непреходни лексеми със се фиксират само естествения характер на ПЕстПр. Очевидно за терминологията е необходимо, а вероятно и по-актуално обозначаването на този вид процеси в активния им аспект.

Итака, може да се обобщи, че към названията на ПреднПр се отнасят:

1) Названията на същинските преднамерени процеси.

2) Названията на автоматично извършващите се процеси.

3) Названията на предизвиканите естествени по характер процеси, образувани от преходни глаголи.

Към названията на СЕстПр се причисляват:

1) Названията на същинските самоизвършващи се естествени процеси.

2) Названията на предизвиканите естествени по характер процеси, образувани от непреходни глаголи.

3) Названията на нежелателни процеси, страничен резултат от преднамерени процеси.

 

Втора глава
СЕМАНТИЧНО ОПИСАНИЕ НА ТЕРМИНИТЕ ЗА ПРОЦЕСИ

Първи раздел. Методика за семантично описание на термините за процеси

Методиката за семантично описание на термините за процеси се основава на утвърденото в терминознанието схващане, че значението на термина е отразено в неговата дефиниция, в съответствие с което обект на семантично представяне са терминологичните дефиниции.

При създаването на тази методика се изхожда от желанието тя да бъде максимално съобразена със спецификата на разглежданите термини, които са названия на процеси, т.е. представляват предикати¹¹. Предикати (по-конкретно - ИД на -не) са и изразителите на родовите понятия на термините за процеси в дефинициите им, които са техен структурен център. Самите дефиниции се разглеждат като предикатни синтагми. При семантичното представяне на изследваните термини се използва именно това обстоятелство, а също и фактът, че предикатът изпълнява специфична роля в синтактичната конструкция, неприсъща на другите й компоненти.

При създаването на методиката за семантично представяне са използвани валентната теория, методът на падежно-ролевата граматика и методът на компонентния анализ. Методиката се основава на следните теоретични положения, формулирани най-общо:

1. Приема се а) постулатът на вербоцентричната концепция за структуроорганизиращата роля на глагола-сказуемо в изречението и б) схващането, че тази организираща функция е свързана с неговата валентност. Оттук следва възможността за семантично и синтактично моделиране на изреченията чрез описание на валентните отношения на глагола с неговите актанти¹².

2. При транспозицията глагол - ИД на -не организиращата функция на предиката спрямо останалите членове на синтактичната конструкция се запазва. Това е свързано с факта, че ИД на -не наследяват от глагола неговите актанти, т.е. те притежават категорията валентност. Валентността на глаголите е следствие от номинативната им и семантична специфика в сравнение с предметната лексика. Тази специфика се изразява а) в несамостоятелен характер на номинацията, в която участват и субстанциите, спрямо които се осъществява действието и б) в семантична несамостоятелност, свързана с необходимостта от задължително обкръжение при реализация на глаголното значение. Номинативната и семантична несамостоятелност на глаголите се запазва и при ИД на -не, заедно с всички произтичащи от нея особености. Такива са напр. необходимостта от задължително обкръжение при реализацията им на синтактично равнище и свързаното с това откриване при тях на свободни места, които трябва да бъдат запълнени. Това са само някои от основанията, поради които смятаме, че категорията валентност е съхранена при ИД на -не и тъй като този проблем е страничен за настоящата работа, ще се ограничим с казаното дотук¹³. От този извод за запазването на валентността на ИД на -не и вследствие на това - за организиращата им функция в синтактичните конструкции произтича възможността за представяне на дефинициите на термините чрез описание на валентните връзки на ИД на -не - техен структурен център.

3. Семантичното моделиране на дефинициите, разглеждани като предикатни синтагми, се извършва чрез описание на семантичната валентност на ИД на -не, които са техен структурен център. Отчитат се само параметрите на семантичната валентност на предиката, без да се взема предвид лексикалното му значение. Изхожда се от схващането, че семантичната валентност е критерий за семантично описание на предикатни синтагми с достатъчна разграничителна сила. Нейните параметри характеризират семантично не само актантите, но в известна степен и предиката и поради това са информативни във висока степен.

4. Като параметри на семантичната валентност на предиката може да се използват семантичните роли (СР) на съпътстващите го думи. Тази възможност е посочена както от последователи на валентната теория (напр. Степанова и Хелбиг 1978: 169), така и от основоположника на падежно-ролевата граматика Ч. Филмор (1968). Конкретните й логически основания са аргументирани в дисертационния труд на авторката.

И така, първият параметър на семантичното представяне на термините за процеси са семантичните роли на компонентите на техните дефиниции, подчинени на ИД-структурен център. Семантичните роли са семантико-синтактични отношения обикновено между предиката и съпътстващите го думи (Филмор 1968), изведени в резултат на абстрахиране от индивидуалната им лексикална семантика, т.е. те са семантична характеристика с по-абстрактен характер. За да се детайлизира семантичното описание, се въвежда и втори параметър на семантично представяне - категориалните семи на подчинените на ИД компоненти на дефинициите. Те представляват обобщени и абстрактни семи като напр. 'артефакт', 'естествен предмет'.

Семантичното описание, осъществено с помощта на посочените две характеристики - семантични роли и категориални семи, се характеризира с висока степен на абстракция и по същество представлява семантична класификация. То се извършва на две равнища на абстракция: а) по-високо равнище, на което съответства семантичен модел, наречен типов с компоненти - предикат (зададен най-общо) и семантични роли и б) относително по-ниско равнище, на което съответства абстрактен семантичен модел с компоненти - предикат (зададен най-общо), семантични роли и категориални семи. Т.напр. термините декстриниране и епидотизация имат следните семантични модели:

1) декстриниране ('преработване на нишесте в декстрин')

типов семантичен модел: предикат, обектив, резултат

абстрактен семантичен модел: предикат, обектив (естествен предмет), резултат (артефакт);

2) епидотизация ('превръщане на плагиоклази в епидот')

типов семантичен модел: предикат, обектив, резултат

абстрактен семантичен модел: предикат, обектив (естествен предмет), резултат (естествен предмет).

Както се вижда, двата термина имат еднакви типови семантични модели, т.е. на по-високо равнище на абстракция те се отнасят към една и съща класификационна група. Посоченият пример е само една илюстрация на принципите на семантична класификация, извършена с помощта на представените модели¹⁴.

За целите на семантичното описание се налага въвеждането на следните СР¹⁵ като компоненти на типовите и на абстрактните семантични модели:

а) актор - отнася се за неодушевен обект, който причинява определен процес. Реално не е вършител на процеса, но се приравнява с вършителя в езиковото съзнание. Присъства при псевдоактивните естествени процеси. Напр. заместване на водороден атом от аминогрупа;

б) обектив - отнася се за обект, чиито свойства, състояние, местоположение или параметри се променят;

в) резултат - отнася се най-общо за даденост, която възниква в резултат на процеса;

г) каузатив - отнася се за процес, с чиято помощ протича главният процес (напр. йонизация чрез бомбардировка) или вследствие на който протича главният процес (напр. разрушаване на метал поради триене). В първия случай каузативът се отнася до метода, а във втория - до причината за извършване на процеса;

д) инструмент - отнася се за обект, който спомага, служи за осъществяване на процеса, при което запазва свободното си състояние. Присъства само при термините за преднамерени процеси;

е) средство - отнася се за обект, който спомага, служи за осъществяване на процеса, при което, за разлика от инструмента, загубва свободното си състояние и се променя (намалява по количество)¹⁶ - напр. дъбене на кожи с формалин. Присъства само при термините за преднамерени процеси;

ж) елементатив - отнася се за даденост, притежаваща собствена сила, енергия, с които влияе върху процеса - напр. разрушаване на скали под въздействие на топлина. Тази даденост обикновено е физическо явление - източник на собствена енергия и сила, която го прави способно да влияе върху процесите - напр. електрически ток, топлина, пламък, различни лъчи, сили, вълни, полета;

з) място - отнася се за мястото на протичане на един процес;

и) време - отнася се за времето на протичане на един процес - напр. отлагане на седименти през мезозоя;

к) контрагент - отнася се за обект, против който е насочен процесът или за процес, чието предотвратяване е цел на главния процес. Напр. импрегниране на хартията против триене;

л) източник - отнася се за обект, от който нещо се взема, отнема. Напр. извличане на метали от разтвори;

м) дескриптив - отнася се за особеност, характеристика на процес или на обект, напр. дистанционно измерване на величина¹⁷.

Освен семантични роли абстрактните семантични модели съдържат и втори параметър - категориални семи. Семантичното представяне на термините за процеси налага въвеждането на следните категориални семи:

а) 'артефакт' - отнася се за названията на обекти с предметен, веществен характер, които са резултат от човешка дейност като напр. синтезирани вещества, текстилни влакна;

б) 'естествен предмет' - характеризира названията на два типа дадености: 1) такива, които не са създадени от човека и чието възникване и същност са абсолютно независими от него (напр. руди, въглища) и 2) дадености, които не са създадени от човека, но тяхното съществуване в съответния вид се дължи на него. Тук се отнасят металите, чието съществуване в чист вид се дължи на човека, извличащ ги от рудите;

в) 'биологична единица' - отнася се за названията на живите организми и техните съставни части като напр. растение, клетка;

г) 'характеристика' - отнася се за названията на признаците на артефактите и естествените предмети като напр. свойство, структура;

д) 'явление';

е) 'градивни елементи' (на химическите елементи и вещества) - отнася се за названията на молекули, атоми, йони и под.

Във връзка със семантичното представяне на термините с избраната методика се сблъскваме с два проблема, които ще бъдат изложени тук накратко. На първо място, възниква въпросът за отношението между дадените в речниците дефиниции на термините и техните значения. Поради нестандартизирания характер на българската терминология повечето дефиниции отразяват не само значението на термина (включващо най-съществените признаци на неговия денотат), но и неговото съдържание, т.е. те съдържат и несъществени признаци на денотата му. Възниква въпросът как да се отделят съществените от несъществените признаци на термините в техните дефиниции, т.е. как да се определи коя част от речниковата дефиниция изразява значението на термина. Това може да се извърши или въз основа на екстралингвистични критерии, което обаче е във възможностите само на специалисти от съответната научна област, или при системно изследване на термините от една терминологична микросистема. Възприема се следният подход при определяне на подлежащите на изследване компоненти на речниковите дефиниции, който е лингвистичен: обект на внимание са: 1) ИД-структурен център на дефиницията и неговите актанти, и 2) валентно свободните думи или изрази, които са номинационни признаци или включват номинационен признак. Възможно е този подход донякъде да опростява терминологичните значения, но с оглед на задачата за описание на семантиката на термините не само сама по себе си, но и като фактор при избора на езиковата им форма той се смята за задоволителен. Този подход осигурява отчитането на всички членове на речниковата дефиниция, респ. - на всички компоненти на значението на термина, които имат отношение към образуването му. Освен това въпреки стихийния характер на българската терминология валентно свободните компоненти на дефинициите на видовите термини, които са номинационно значими, обикновено имат класификационна стойност, т.е. изразяват съществени признаци на термините.

При семантичното представяне на някои термини възниква и друг проблем, свързан с избора на ИД-структурен център на дефинициите им. При повечето термини този проблем не се появява, тъй като речниковата практика при представяне на значенията им е единна. Въз основа на речниковите тълкувания на част от термините обаче е възможно съставянето на два вида дефиниции: по-тясно ориентирана и по-широко ориентирана. По-тясно ориентираната дефиниция включва ИД, което може да се разложи на ИД с по-широко значение (т.е. по-елементарен предикат) + актантите му, напр. почистване на Х = отстраняване на замърсяванията от Х. По-широко ориентираната дефиниция съдържа съответния по-елементарен предикат, в случая ИД отстраняване. Въпросът за избора между по-тясно и по-широко ориентирани дефиниции, респ. - между две ИД с различна степен на семантична сложност е много важен¹⁸. При използваната тук методика на семантично представяне изборът на едно или друго ИД за структурен център на дефиницията на даден термин може да има отношение към състава на семантичния му модел. Сравни напр. тясно ориентираната дефиниция "почистване на сплав", въз основа на която се извежда типов семантичен модел предикат, обектив и аналогичната й широко ориентирана дефиниция "отстраняване на примеси от сплав", която се представя с типов семантичен модел предикат, обектив, източник. За да се регламентира изборът на по-широко или по-тясно ориентирана дефиниция при всеки конкретен случай, се създават определени правила. Т.напр. по-широко ориентираната дефиниция се използва при семантично моделиране на термините в случаите, когато ИД-структурен център на дефинициите им е отименно ИД и семантично и формално му съответства име. Т.напр. вместо по-тясно ориентирана дефиниция с ИД щамповане се предпочита по-широко ориентирана дефиниция със структурен център - по-елементарния предикат обработване (съпроводен от актантите заготовка и щампа). С по-широко ориентирани дефиниции са работи и когато ИД-структурен център на дефиницията е вторичен номинат, получен при терминологизация на общоупотребима лексема. Т.напр. вместодефиниция с ИД стареене (на металите) се предпочита името за действие ИД с по-широко значение изменяне (+ съответните актанти).

Семантичното описание на термините за процеси дава възможност да се установят някои особености в разпределението на семантичното пространство процес, които ще бъдат разгледани по-долу.

Втори раздел. Особености в разпределението на семантичното пространство процес

При семантичното описание на термините за процеси прави впечатление, че някои типове значения са с много по-висока честота от останалите и поради това заемат значителен дял от семантичното пространство процес. Под тип значение се разбира обобщено значение, изведено на високо равнище на абстракция, което съответства на типовия семантичен модел. Като се изхожда от състава на типовия семантичен модел, се определя начинът на представяне на типа значение. Типът значение включва семата процес, обща за значенията на всички термини за процеси, и семантичните роли на компонентите на тези значения (т.е. на съответстващите им членове на дефинициите).

В някои случаи типът значение съдържа по-сложни символи, изразяващи семантичните роли. Чрез тях се представят компоненти на терминологичните дефиниции от второ и по-ниски равнища. Тези символи се състоят от повече от една семантична роля, като включват: а) собствената СР на представяния компонент на дефиницията в рамките на подчиненото изречение или словосъчетание, на което той непосредствено принадлежи, и б) СР на този член на дефиницията, на който представяният компонент непосредствено принадлежи, в рамките на цялата предикатна синтагма. Напр. типовият семантичен модел на термина вроговяване с дефиниция "превръщане на клетки в рогово вещество" е предикат, обектив, (дескр.) резултат, резултат. От този типов семантичен модел се извежда типът значение 'процес' + обектив + (дескр.) резултат + резултат. Компонентът на дефиницията рогов е представен от сложния символ (дескр.) резултат.

По-долу са разгледани 11 типа значения, които заемат значителен дял от семантичното пространство процес.

1. Първият тип значение се състои от сема 'процес' и сема със СР резултат, т.е. има вида 'процес' + резултат.

Примери: шихтоване (название на ПреднПр) - 'получаване ('процес') на шихта (СР резултат)';

разломяване (название на СЕстПр) - 'образуване на разлом';

зъбонарязване - 'нарязване на зъби (на зъбни колела)'.

2. Вторият тип значение се състои от сема 'процес' и семи със СР резултат и обектив, т.е. има вида: 'процес' + резултат + обектив.

Пример: гланциране на хартията - 'придаване ('процес') на гланц (СР резултат) на хартията (СР обектив)'.

Разпространен е и по-разширен вариант на този тип значение, който се състои от сема 'процес' и семи със СР резултат, (дескр.) резултат и обектив.

Пример: брикетиране - 'придаване ('процес') на форма (СР резултат) на брикети (СР(дескр.)резултат)на руда, въглища, фураж (СР обектив)'.

3. Третият тип значение се състои от сема 'процес' и семи със СР резултат и каузатив, т.е. има вида 'процес' + резултат + каузатив.

Пример: леене чрез всмукване - 'леене ('процес') на заготовка (СР резултат) чрез всмукване (СР каузатив) (на течна сплав в леярската форма)'. В случая на СР каузатив съответства методът, чрез който е извършен процесът.

Особено разпространен е един разширен вариант на разглеждания тип значение, който се състои от сема 'процес' и семи със СР резултат, каузатив, каузатив-(дескр.) елементатив, каузатив-елементатив, т.е. има вида 'процес' + резултат + каузатив + каузатив-(дескр.) елементатив + каузатив-елементатив.

Пример: взривно формоване - 'създаване ('процес') на (леярски) форми (СР резултат) чрез уплътняване (СР каузатив) (на формовъчна смес) под въздействие на взривна (СР каузатив-(дескр.) елементатив) вълна (каузатив-елементатив)'.

4. Четвъртият тип значение се състои от сема 'процес' и семи със СР обектив и дескриптив, т.е. има вида 'процес' + обектив + дескриптив.

Примери: дистанционно измерване - 'измерване ('процес')на величина (СР обектив) от разстояние (СР дескриптив)';

закаляване с прехвърляне - 'закаляване на стомана, при което тя се прехвърля (от една охлаждаща среда в друга)'.

5. Петият тип значение се състои от сема 'процес' и семи със СР обектив и каузатив, т.е. има вида 'процес' + обектив + каузатив.

Примери: заваряване чрез стопяване (название на ПреднПр) - 'заваряване ('процес') на изделия (СР обектив) чрез стопяването (СР каузатив)им (в мястото на контакта)';

корозия при триене (название на СЕстПр) - 'разрушаване на метал в резултат на триене'.

Разпространени са и два разширени варианта на този тип значение:

5.1. Значението се състои от сема 'процес' и семи със СР обектив, каузатив и каузатив-елементатив, като има вида 'процес' + обектив + каузатив + каузатив-елементатив.

Пример: термично рязане - 'рязане ('процес') на заготовка (СР обектив) чрез отнемане (СР каузатив) (на метал) под въздействие на топлина (СР каузатив-елементатив)'.

5.2. Значението се състои от сема 'процес' и семи със СР обектив, каузатив, каузатив-(дескр.) елементатив, каузатив-елементатив, т.е. има вида 'процес' + обектив + каузатив + каузатив-(дескр.) елементатив + каузатив-елементатив.

Пример: плазмено обработване - 'обработване на заготовка чрез нагряването (СР каузатив) й под въздействие на плазмена (СР каузатив-(дескр.) елементатив)струя (СР каузатив-елементатив)'.

6. Шестият тип значение се състои от сема 'процес' и семи със СР обектив и инструмент, т.е. има вида 'процес' + обектив + инструмент.

Пример: хонинговане - 'обработване ('процес')на отвори (СР обектив) с хонинг (СР инструмент)'.

Често се среща и разширен вариант на разглеждания тип значение, който се състои от сема 'процес' и семи със СР обектив, (дескр.) инструмент и инструмент, т.е. има вида 'процес' + обектив + (дескр.) инструмент + инструмент.

Пример: иглофрезоване - 'обработване ('процес') на заготовка (СР обектив) с иглена (СР(дескр.)инструмент)фреза (СР инструмент)'.

7. Седмият тип значение се състои от сема 'процес' и семи със СР обектив и средство, т.е. има вида 'процес' + обектив + средство.

Пример: никелиране - 'покриване ('процес') на заготовка (СР обектив) с никел (СР средство)'.

Разпространен е и разширен вариант на разглеждания тип значение, който се състои от сема 'процес' и семи със СР обектив, (дескр.) средство и средство, т.е. има вида 'процес' + обектив + (дескр.) средство + средство.

Пример: високотемпературно спояване - 'спояване ('процес')на изделия (СР обектив) с високотемпературен (СР (дескр.) средство) припой (СР средство)'.

8. Осмият тип значение се състои от сема 'процес' и семи със СР обектив и резултат, т.е. има вида 'процес' + обектив + резултат.

Примери: декстриниране - 'превръщане ('процес') на нишесте(СР обектив) в декстрин (СР резултат)';

крично преработване - 'преработване на чугун в крица'.

9. Деветият тип значение се състои от сема 'процес' и семи със СР обектив и източник, т.е. има вида 'процес' + обектив + източник.

Примери: обезжилване - 'отстраняване ('процес') на сухожилията (СР обектив) от месото (СР източник)';

обезводняване на глицерина - 'отделяне на водата от глицерина'.

Разпространен е и разширен вариант на този тип значение, който се състои от сема 'процес' и семи със СР (дескр.) обектив, обектив и източник.

Пример: деметилиране - 'отнемане ('процес') на метилов (СР (дескр.) обектив) радикал (СР обектив) от вещество (СР източник)'.

10. Десетият тип значение се състоиот сема 'процес' и семи със СР обектив ₁ и обектив ₂, т.е. има вида 'процес' + обектив ₁ + обектив ₂.

Примери: аминиране - 'заместване ('процес') на атом (СР обектив ₁) с аминогрупа (СР обектив ₂)';

нитриране - 'свързване на азот с водород'.

Разпространени са и два разширени варианта на разглеждания тип значение:

10.1. Значение се състои от сема 'процес' и семи със СР обектив ₁, (дескр.) обектив ₁ и обектив ₂, т.е. има вида 'процес' + обектив ₁ + (дескр.) обектив ₁ + обектив ₂.

Пример: деутериране на бензола - 'заместване ('процес') на атом (водород) (СР обектив ₁) в бензола (СР (дескр.) обектив ₁) с деутерий (СР обектив ₂)'.

10.2. Значение се състои от сема 'процес' и семи със СР обектив ₁, (дескр.) обектив ₂ и обектив ₂, т.е. има вида 'процес' + обектив ₁ + (дескр.) обектив ₂ + обектив ₂.

Пример: метилиране - 'заместване ('процес') на атом (водород)(СР обектив₁)с метилов (СР (дескр.) обектив ₂) радикал (СР обектив ₂)'.

11. Последният тип значение се състои от сема 'процес' и семи със СР обектив и актор, т.е. има вида 'процес' + обектив + актор.

Примери: декалцинация - 'отделяне ('процес') на калций (СР обектив) от организма (СР актор)';

организмово изветряне - 'разрушаване на скали от организми'.

Частта от семантичното пространство процес, незаета от посочените по-горе типове значения, е разпределена между много на брой типове значения с по-малка честота.

Трета глава.
МОТИВИРАНОСТ НА ТЕРМИНИТЕ ЗА ПРОЦЕСИ

Първи раздел. Принципи за характеризиране на мотивираността на термините за процеси

Номинационното описание на термините за процеси ги характеризира от гледна точка на тяхната мотивираност, като в работата се разглежда този аспект на мотивираността, който е свързан с избора на определени компоненти на значенията (респ. - на дефинициите) на термините с еднакви типови семантични модели за номинационни признаци (по-нататък нп-ци).

Изборът на нп-ци е първи етап на процедурата избор на езикова форма на термините. Вторият етап на тази процедура е изборът на езиков израз за определените нп-ци. Поради ограничения обем на тази работа той е извън обсега на внимание в нея. Езиковата форма на термините за процеси тук се разглежда само с оглед на обусловеността й от техните значения.

С голяма практическа важност за терминообразуването е това създаването на езиковата форма на термините от едни и същи класификационни редове да бъде подчинено на определени правила. Първа стъпка към подобно регламентиране е изборът на еднотипни номинационни признаци при термините от едни и същи класификационни редове¹⁹. При номинационното описание на термините за процеси се установяват някои номинационни тенденции, които имат пряко отношение към този проблем.

Номинационното описание на разглежданите термини се предшества от някои обяснения относно свързаните с мотивираността категории и принципите за нейното характеризиране.

На първо място е необходимо да се уточни кои компоненти на значенията, респ. - на дефинициите на термините се смятат за нп-ци, т.е. за намерили израз във формата им. Тъй като значенията на термините се представят от техните дефиниции, по-удобно е да се работи с нп-ци - компоненти на дефинициите, разглеждани като тип синтактични конструкции. За нп-ци се смятат тези членове на дефинициите, които съответстват по значение на определени терминоелементи. Както се каза в Увода, съгласно с приетото схващане за мотивираност на термините формалното съответствие между нп-ци и терминоелементи не е задължително.

Разграничават се два вида нп-ци:

а) нп-ци, на които съответства терминоелемент-афикс;

б) нп-ци, на които съответства пълнозначен терминоелемент.

Всеки мотивиран термин за процес притежава поне един нп-к от първия вид и това е интегралната сема 'процес' в неговото значение, респ.- ИД-структурен център на дефиницията му в категориалното си значение. Нп-ци от втория вид се установяват чрез сравняване на дефиницията на термина с формата му, при което се търси семантично съответствие между техни компоненти.

Втори раздел. Типове номинация при термините за процеси

При описанието на типовете номинация при термините за процеси се изхожда от класификацията на терминологичната номинация, направена от М. Попова (1990).

Разграничават се два типа семантично съответствие между терминоелемент и нп-к:

а) пряко, при което на терминоелемент съответства един номинационен признак. В този случай номинационният признак се нарича пряк нп-к;

б) косвено, при което на терминоелемент съответства по значение група номинационни признаци - членове на дефиницията. Тези номинационни признаци се наричат косвени нп-ци. Напр. на терминоелемента изотермично съответства по значение подчиненото изречение "който протича при постоянна температура" в дефиницията на термина изотермично отгряване. Членовете на това подчинено изречение са косвени нп-ци.

Прякото семантично съответствие между терминоелемент и нп-к много често се съпровожда и от формално съответствие между тях. Вж. напр. термина депарафинизация с нп-к парафин, терминоелемента извличане (в термина подземно извличане) с нп-к извличане. При наличието на пряко семантично съответствие и формално съответствие между терминоелемент и нп-к лексикосемантичният тип номинация съгласно с терминологията на М. Попова е пълна идентичност, което е вид идентификация (Попова 1990).

Пряко семантично съответствие между формално несвързани терминоелемент и нп-к се наблюдава в следните случаи:

1. Терминоелементът (или мотивиращата го дума) и нп-к (или мотивиращата го дума) са синоними - напр. диференциация на магмата - нп-к разделяне, селективна флотация - нп-к избирателна, нюансиране на хартията - нп-к оттенък.

2. Терминоелементът е гръко-латински корен или чужда дума, а нп-к е българска дума - напр. одоризация и дезодоризация - нп-к миризма (одор- -'мирис'), аргилизация на скалите - нп-к глина (аргил- -'глина'), автогенеза - нп-к образуване.

Лексикосемантичният тип номинация при терминоелементите, разглеждани в т. 1. и 2. съгласно с терминологията на М. Попова е частична идентичност - вид идентификация.

3. Терминоелементът и нп-к са от една лексикосемантична група - напр. смесообразуване - нп-к получаване, електрозагряване - нп-к нагряване. Тип номинация - идентичност.

4. Значенията на терминоелемента и на нп-к са в отношение род-вид, вж. напр.термините бесемеров процес и кричен процес с нп-к преработване, термина скраппроцес с нп-к претопяване. Тип номинация - генерализация.

5. Значенията на терминоелемента (или на мотивиращата го дума) и на нп-к са в отношение вид-род - напр. бактериално извличане - нп-к микроорганизми, радиационно нагряване - нп-к излъчване. Тип номинация - конкретизация.

6. Между терминоелемента и нп-к има семантична връзка, която може да се определи като метонимна - напр. част - цяло (навъглеродяване - нп-к цементит, който е вещество с компонент въглерод), цяло - част (графитизация на чугуна - нп-к перлитни и феритни съставки на чугуна, т.е. компонент на чугуна).

7. Терминоелементът е прил. име, семантично мотивирано от нп-к и формално мотивирано от друга, обикновено чужда дума. Нп-к е същ. име, от което е невъзможно да се образува прил. име или е словосъчетание, напр. кинематично триене - нп-к движение, пневматично класиране - нп-ци сгъстен въздух, хидравлично сондиране - нп-ци водна струя.

Косвено семантично съответствие съществува в следните случаи:

1. Терминоелементът е "синоним" на подчинено изречение в рамките на дефиницията. Напр.в термина анаеробно гниене на терминоелемента анаеробно съответства подчиненото изречение "който протича без достъп на кислород". Компонентите на подчиненото изречение са косвени нп-ци.

2. Терминоелементът е ИД и е "синоним" на предикатна синтагма, включваща ИД и неговите актанти (евентуално и валентно свободна дума, подчинена на актанта). Напр. терминът радиационна вулканизация има главен елемент вулканизация, на който съответства предикатната синтагма "преработване на каучук в гума". Компонентите на предикатната синтагма са косвени нп-ци.

Специфичен случай на косвено семантично съответствие от тип 1. са термини с терминоелементи, избрани поради системно-езиково противопоставяне с елементите на термини от същия класификационен ред. Вж. напр. съставката студен в термините студено втвърдяване и студено опушване, които имат антонимни аналози съответно горещо втвърдяване и горещо опушване. На терминоелемента студен съответстват косвените нп-ци в подчинените изречения "който става при стайна температура" (при студено втвърдяване) и "който е със стайна температура" (при студено опушване). Като се има предвид значението на прил. име студен в общоупотребимия език, което е свързано с отсъствие на признак (вж. // към 1. знач. в РСБКЕ 1959), очевидно отнасянето на терминоелемента студен към посочените косвени нп-ци е условно в голяма степен. Изборът именно на този терминоелемент в случая се дължи на търсенето на антоним на прил. име горещ, което е съставка на термините горещо втвърдяване и горещо опушване, изразяващи противоположни понятия. Езиковата форма на термините, която носи белезите на езикова системност, не дава достатъчно точна представа за техните значения, ако се разглежда сама по себе си, без да се държи сметка за другите термини от същия класификационен ред.

Трети раздел. Формално-мотивационни модели на термините

При описание на мотивираността от значение са тези характеристики на формата, които са свързани с нейната осмисленост. С оглед на изследването на мотивираността на термините в интересуващия ни аспект интерес представлява обобщеното, абстрактно значение на формата на термините. Тук то се обозначава с термина смисъл на термините. За да се опише смисълът на термините, се създава модел, наречен формално-мотивационен (по-нататък ФММ). С оглед по-лесното определяне на тези компоненти на значението на всеки термин, които са послужили като нп-ци, най-целесъобразно е моделът на смисъла на термините да бъде съпоставим с моделите на значението му. Като се има предвид съставът на използваните в работата семантични модели, като основен компонент на ФММ се определят семантичните роли на нп-ци. Те представят смисъла на терминоелементите опосредствано - чрез семантичните роли на мотивиращите ги думи.

Във ФММ намират отражение и двата разграничени от Т. Канделаки типа мотивираност - родова и добавъчна (Канделаки 1977). Добавъчната мотивираност е обусловеност на терминоелемент от компонент на значението, респ. - на дефиницията, който е изразител на видов признак. При термините за процеси добавъчната мотивираност се реализира чрез избора: 1. при термините-думи - на основа на термина, 2. при термините-словосъчетания - 2.1. на основа на терминоелемент, който е производна дума - напр. центрофуга в диференциално центрофугиране, крица в крично преработване; 2.2. на терминоелемент, който е непроизводна дума (напр. поле в йонизация чрез поле) или на неотименно ИД - подчинен терминоелемент (напр. бомбардировка в йонизация чрез бомбардировка). По-особен случай представляват главните елементи на термините-словосъчетания, които са неотименни ИД (напр. рязане във вибрационно рязане), които ще бъдат разгледани отделно.

Смисълът на терминоелементите, изразители на добавъчната мотивираност, се представя опосредствано във ФММ - чрез СР на мотивиращите ги думи, т.е. на нп-ци. Напр. терминът пиритизация има нп-к със СР резултат и ФММ с компонент резултат, а терминът сулфидиране на медта има нп-ци със СР резултат и обектив и ФММ със същите компоненти.

Родовата мотивираност е обусловеност на терминоелемент от компонент на значението - родов признак, респ. - от категориалната семантика на съответстващия му член на дефиницията, който е ИД при термините за процеси. При образуването на термините-думи и на терминоелементите-отименни ИД този тип мотивираност се реализира чрез избора на точно определен суфикс - със значение 'абстрактно, опредметено действие'. Смисълът на съставката - суфикс в термините-думи и в терминоелементите-отименни ИД (напр. съставката сулфидиране в термина сулфидиране на медта) се представя във ФММ от символа АД (т.е. абстрактно действие). Този символ означава, че съответният терминоелемент е суфикс със значение 'опредметено действие'.

Когато главният елемент на термините-словосъчетания е неотименно ИД (напр. рязане във вибрационно рязане), той е мотивиран от ИД-структурен център на дефиницията в неговото единство от основа и суфикс. При избора на това ИД за терминоелемент се реализират едновременно родовата и добавъчната мотивираност. Смисълът на този тип терминоелементи се представя във ФММ от символа АПр (абстрактен процес). Този символ означава, че съответният терминоелемент е с процесна семантика, която е "опредметена", т.е. изразява се от име.

И така, първи, задължителен компонент на ФММ са семантичните роли на номинационните признаци, чрез които се отразява добавъчната мотивираност, т.е. те са изразители на смисъла на видовите признаци. Те присъстват във всеки ФММ, тъй като добавъчната мотивираност е налице при всеки мотивиран термин.

Вторият компонент на ФММ изразява родовата мотивираност и е един от посочените:

а) символ АД, който присъства във ФММ на всички термини за процеси, които са производни думи или са термини-словосъчетания с главен елемент отименно ИД. Този символ посочва категориалната семантика на съответния термин или терминоелемент;

б) символ АПр, който присъства във ФММ на термините-словосъчетания, чийто главен елемент е ИД, което не е отименно. Този символ показва, че съответният терминоелемент означава "опредметен процес".

Третият компонент на ФММ се отнася за типа лексикална номинация на термините-думи и на съставките на термините-словосъчетания. Типът лексикална номинация е свързан със семантичното отношение между терминоелементите и номинационните им признаци и няма пряка връзка със смисъла на термините. Въпреки това във ФММ се включва информация и за този параметър. Представянето на смисъла на термините чрез ФММ се основава на съпоставката между компонентите на значенията (респ. - на дефинициите) на термините и компонентите на езиковата им форма, което няма да е прецизно, ако не се отчетат отношенията (съвпадане, пресичане, включване и т.н.) между значенията на сравняваните обекти. Типът лексикална номинация (включително и наличието на метонимни отношения или семантична производност) се посочва чрез съответния символ, поставен в скоби след семантичната роля или след символа АПр - напр. генерализация, конкретизация, метонимия. Тъй като преобладаващият тип номинация е идентификация в двете й разновидности - пълна идентичност и частична идентичност, за да се избегне струпването на символи във ФММ, типът номинация се посочва само когато е различен от идентификация.

И така, ФММ на термините-думи имат следните компоненти:

1. Семантична роля на нп-к (или семантични роли на нп-ци при термините-сложни думи) + евентуално тип лексикална номинация.

2. АД.

Примери: коксуване - ФММ резултат + АД, цементация - ФММ средство (метон.) + АД, микрофилмиране - ФММ (дескр.) резултат, средство + АД.

При термините-словосъчетания са възможни два типа ФММ.

Първият тип ФММ има компоненти:

1. Семантична роля на нп-к или семантични роли на нп-ци + евент. тип лексикална номинация.

2. АПр + евент. тип лексикална номинация.

Примери: кокилно леене - ФММ място, АПр; хормонообразуване - ФММ резултат, АПр; радиационо нагряване - ФММ елементатив (конкрет.), АПр.

Вторият тип ФММ има компоненти:

1. Семантични роли на нп-ци + евент. тип лексикална номинация.

2. АД.

Примери: сулфидиране на медта - ФММ резултат + АД, обектив; графитизация на чугуна - ФММ резултат + АД, обектив (метон.).

Въз основа на ФММ на термините може да се опише техният смисъл. Т.напр. терминът кокилно леене има смисъл 'абстрактен процес с отношение към мястото на процеса'.

Във ФММ не се отбелязва това дали двукомпонентните термини са двучленни словосъчетания или сложни думи. Оформянето на тези термини като думи или словосъчетания не се дължи на семантични фактори и следователно не е релевантно за номинационното описание, отчитащо обусловеността на формата от терминологичната семантика. Два термина - двучленно словосъчетание и сложна дума може да се окажат с еднакви по състав ФММ. Вж. напр. термините образуване на въглища и почвообразуване, които имат ФММ съответно АПр, резултат и резултат, АПр.

По-особен случай представляват термините с терминоелемент-представка. Смята се, че представките трябва да се отразят във ФММ, тъй като притежават значение, макар и нееднозначно и несамостоятелно поради реализирането му съвместно със значението на основата на съответната дума. Тъй като формата на термините се характеризира с оглед на нейната обусловеност от значението, във ФММ се отразяват само тези представки, на които съответства компонент на значението, респ. - на дефиницията. При термините за процеси най-често това са представки, които са обусловени от ИД в дефиницията и представляват компонент на терминоелемент-ИД. Вж. напр. термина пожелезяване с представка по-, обусловена от ИД в дефиницията покриване, а също и термина втечняване на азота с представка в- в първия терминоелемент, обусловена от ИД в дефиницията превръщане. Във ФММ не се отразяват представки като из-, о-, у-, показващи, че действието е доведено до резултат, при което семантичният признак "резултативност" не е компонент на терминологичното значение.

Терминоелементите - представки се представят във ФММ от символа Пр(НН) (процес (несамостоятелна номинация), който показва, че елемент с несамостоятелна номинация носи информация за обозначения от термина процес. Т.напр. терминът пожелезяване има ФММ АПр(НН) + средство + АД, а терминът втечняване на азота - ФММ Пр(НН) + резултат + АД, обектив.

Някои от термините за процеси включват представки без- и не-, обусловени от частицата за отрицание не при ИД в дефиницията. Те се представят във ФММ от символа (¬-НН) (отрицание-несамостоятелна номинация), поставен преди съответната СР. Този символ показва, че терминоелемент с несамостоятелна номинация означава отсъствие на признак. Т.напр. терминът безядково сондиране ('прокарване на сондажи, при което не се образува ядка') има ФММ (¬-НН) + дескр.-резултат, резултат + АД.

Поради многозначността на представките и семантичната им несамостоятелност, от една страна, и непълното описание на техните значения в съществуващите изследвания, от друга, възниква въпросът при какви случаи може да се приеме, че една представка се обуславя от компонент на значението, респ. - на дефиницията. Смята се, че тази обусловеност е налице в два случая: а) когато значението, което може да се изведе при съпоставянето на представката и евентуално съответстващия й член на дефиницията, е регистрирано в съществуващите изследвания и б) когато това значение липсва в тях, но се среща често в анализирания материал. Напр. предст. о- често е съставка на термини или терминоелементи със словообразувателно значение 'превръщане на нещо в това, което означава именната основа' (напр. овлакняване на полимера - 'превръщане на стопилка от полимер в синтетично влакно'). Ето защо може да се смята, че тя е обусловена от ИД превръщане в дефиницията. Същата обусловеност може да има и представката в- (вж. Радева 1987: 155). Други представки със значения, срещащи се често в изследвания материал, са представките по- със съответстващо ИД в дефиницията покриване; представка де- (дез-), обусловена от ИД в дефиницията намаляване (вж. термините деминерализация, десенсибилизация); представка за-, обусловена от ИД в дефиницията свързване (вж. термините заземяване, занитване).

Освен термините с терминоелемент представка особен случай в номинационно отношение представляват и термините с терминоелементи, мотивирани от косвени нп-ци. Това дали един терминоелемент е мотивиран от преки или косвени нп-ци се взема предвид само на по-ниско равнище на номинационно описание (съответстващо на абстрактния семантичен модел). Обусловеността на терминоелементите от косвени нп-ци се отбелязва по два начина във ФММ в зависимост от типа на косвеното семантично съответствие.

1. Ако терминоелементът е мотивиран от подчинено изречение, той се представя във ФММ от символа дескр. (кнп-ци) (дескриптив (косвени нп-ци), тъй като в рамките на изследвания материал всички подчинени изречения от този тип са със СР дескриптив. Напр. термина анаеробно гниене ('гниене, което става в отсъствие на кислород') има ФММ дескр. (кнп-ци), АПр на по-ниското равнище на номинационно описание.

2. Ако терминоелементът е мотивиран от предикатна синтагма, той се представя във ФММ от поставените в средни скоби символ АПр + семантичните роли на актантите. Напр. терминът хидролиза на белтъци на по-ниско равнище на номинационно описание има ФММ {АПр + обектив + резултат}, обектив. С първия компонент на ФММ се представят семантичните роли на косвените номинационни признаци, като се има предвид това, че терминът хидролиза е мотивиран от предикатната синтагма 'разлагане на вещество на неговите компоненти'.

Чрез представените тук формално-мотивационни модели е възможно да се извърши номинационно описание на термините за процеси на единна основа. Още по-големи възможности дава съчетаването на това описание със семантичното описание въз основа на принципи, разгледани в следващия раздел.

Четвърти раздел. Принципи на семантично-номинационно описание на термините за процеси

С помощта на представените в работата семантични модели и формално-мотивационни модели е възможно цялостно семантично-номинационно описание и класифициране на термините за процеси. Такава класификация е извършена в дисертационния труд на авторката "Термини за процеси в съвременния български книжовен език". Тъй като не е възможно включването й в тази работа с оглед на нейния ограничен обем, ще представим съвсем накратко нейните принципи.

Семантично-номинационната класификация има две равнища. На по-високото ниво на абстракция се използва класификационната единица семантико-мотивационен тип, която включва два компонента - типов семантичен модел (ТСМ) и ФММ. От един семантико-мотивационен тип са напр. термините бромиране и молибдениране с ТСМ предикат, обектив, средство и ФММ средство + АД. На по-ниското равнище на описание е въведена класификационната единица семантико-мотивационен подтип, която е подразделение на семантико-мотивационния тип и включва компонентите абстрактен семантичен модел (АСМ) и ФММ. Както се каза, АСМ представя значенията на термините по-детайлно в сравнение с ТСМ, като освен компонента семантични роли включва и втори компонент - категориални семи. Абстрактно-семантичните модели от един семантико-мотивационен подтип са конкретизации на типовия семантичен модел от семантико-мотивационния тип.

В семантико-номинационните подтипове се отчитат и някои различия между ФММ, които не се вземат предвид на по-високото равнище на семантико-номинационното описание. Става дума за две номинационни специфики на термините: 1. типът лексикална номинация и 2. обусловеността на терминоелементите от преки или косвени номинационни признаци. Два термина, чиито ФММ се различават по някои от тези признаци, се отнасят към един и същ семантико-мотивационен тип, но към различни семантико-мотивационни подтипа.

Като илюстрация на възприетия подход за семантично-номинационно класифициране на термините за процеси ще разгледаме следния семантико-мотивационен тип (съкратено СМТ), съставен от три семантико-мотивационни подтипа (съкратено СМП):

СМТ: ТСМ предикат, обектив, средство; ФММ средство + АД.

СМП 1. АСМ предикат, обектив (артефакт), средство (артефакт); ФММ средство + АД.

Примери: байцване, емайлиране, бронзиране, бетониране.

СМП 2. АСМ предикат, обектив (артефакт), средство (естествен предмет); ФММ средство + АД.

Примери: хромиране, никелиране, алуминиране, берилизация.

СМП 3. АСМ предикат, обектив (артефакт), средство (естествен предмет); ФММ средство (метонимия) + АД.

Примери: сулфидиране (нп-к сяра - компонент на сулфид), цементация (нп-к въглерод - компонент на цементит).

Както се вижда, отнасянето на два термина към отделни подтипове на един семантико-мотивационен тип може да се дължи както на причини от семантичен характер (вж. разликата между категориалните семи 'артефакт' и 'естествен предмет' при СР средство в подтип 1 и 2), така и на причини, свързани с посочените по-горе различия в мотивираността на термините (вж. подтипове 2 и 3).

Семантичното описание на термините за процеси с помощта на конструираните модели представлява моделиране на заетия от техните значения участък от семантичното пространство процес. То дава възможност за наблюдения върху организацията на това семантично пространство, чиито особености вече бяха разгледани. Номинационното описание на термините за процеси от своя страна носи информация за това кои компоненти от семантичното пространство процес, респ. - кои елементи на терминологичните значения са се актуализирали в процеса на терминообразуването. Съчетаването на двата типа описание - семантичното и номинационното, има това предимство, че дава нагледна представа за ролята на значенията на термините от всеки семантичен модел при тяхното образуване. Това ни дава възможност за извеждане на някои номинационни тенденции при разглежданите термини, които ще разгледаме в следващия раздел.

Пети раздел. Номинационни тенденции при термините за процеси

Номинационните тенденции при термините за процеси са свързани с това кои компоненти на значенията, респ. - на дефинициите на термините от всеки типов семантичен модел най-често са нп-ци и каква е номинационната активност на ИД-структурен център на дефинициите им. Следва кратко описание на установените номинационни тенденции и особености при термините за процеси, групирани в седем групи според семантичните роли на актантите в техните дефиниции.

1. Термини, в чиито дефиниции актантът е със СР резултат.

1.1. Термини-производни думи. При тях номинационният признак обикновено е със СР резултат, напр. шихтоване, фалцоване, разломяване.

1.2. Термини-словосъчетания и сложни думи. Голяма част от термините имат главен компонент, който съвпада с ИД-структурен център на дефиницията, като най-многобройни са термините с втори нп-к със СР резултат, напр. въгледобив, нефтодобив, скалообразуване, грабенообразуване антитялообразуване, хормонообразуване.

При термините от тази група се наблюдава голяма активност на ИД-структурен център на дефинициите им като нп-к. Освен задължителната си номинационна функция да обуславя категориалната семантика на главния компонент на термините (т.е. неговия суфикс), при голям брой термини то обуславя и лексикалното значение на главния им компонент.

2. Термини, в чиито дефиниции актантът е със СР обектив.

Към тази група се отнасят голям брой термини, твърде разнородни по начин на образуване.

2.1. Термини-производни думи. Най-многобройни са термините със СР инструмент, напр. шаброване, пилене, хонинговане, щамповане, екраниране.

2.2. Термини-сложни думи и словосъчетания. Голям е броят на термините с главен терминоелемент, който съвпада с ИД - название на родово понятие в дефиницията. Сред тях най-много са термините с втори нп-к със СР обектив (напр. багрене на кожите, охлаждане на стъкломасата) или (дескр.) обектив (напр. многослойно рязане, горещо рязане).

При термините от разглежданата група се забелязват следните номинационни особености:

а) също както и при термините от група 1) ИД-название на родово понятие в дефиницията има висока номинационна активност, като обуславя лексикалната семантика на съответния терминоелемент;

б) голямо е разнообразието от нп-ци при термините от тази група. Разнообразие в нп-ци, макар и в по-слаба степен, се наблюдава и при термините от група 1), които също са с един актант в дефинициите. Възможно е малкият брой актанти в дефиницията да дава по-голяма свобода в избора на нп-ци и да е причина за по-голямата активност на ИД-структурен център на дефиницията в процеса на терминообразуването.

3. Термини, в чиито дефиниции актантите са със СР обектив и резултат.

Най-широко представени сред разглежданата група са термините, означаващи процеси на преобразуване.

3.1. Термини-производни думи. Най-многобройни са названията с нп-к резултат, напр. полимеризация, изомеризация, аргилизация, гранитизация. Не е открит нито един термин с нп-к със СР обектив. Очевидно по-голямата класификационна значимост на резултата от процеса е причина обозначаващите го думи в дефинициите да имат повишена номинационна активност в сравнение с другите им членове.

3.2. Термини-двучленни словосъчетания. Въпреки разнообразието от номинационни признаци най-широко застъпена е групата термини с нп-ци със СР резултат и обектив, напр. димеризация на ацетилен, ацетилиране на целулоза, сулфидиране на медта.

При термините от две терминологични микросистеми - металургичната и геоложката, се очертават ясни номинационни тенденции.

Особено актуален за названията на металургични процеси е нп-к със СР (дескр.) място, напр. мартенов процес (нп-к мартенова (пещ), бесемеров процес, доменен процес. Главен компонент на относително голям брой от разглежданите термини е лексемата процес която е в семантично отношение род-вид с ИД-структурен център на дефинициите им. Типът номинация при главния компонент на тези термини е генерализация.

Висока степен на езикова системност се забелязва при геоложките термини. Всички термини-думи са с нп-к резултат (напр. пиритизация, доломитизация, грайзенизиране), а термините-словосъчетания са с нп-ци резултат и обектив (напр. кварцитизиране на пясъчници).

4. Термини, в чиито дефиниции актантите са със СР резултат и обектив.

4.1. Термини-производни думи. Те са малко на брой и имат нп-к със СР резултат (напр. хомогенизация) или (дескр.) резултат (напр. брикетиране - 'придаване на форма на брикети на руда, въглища', гранулация).

4.2. Термини-словосъчетания. Голяма част от разглежданата подгрупа термини имат нп-ци резултат и обектив (напр. хомогенизиране на стоманата, гланциране на хартията) или (дескр.) резултат и обектив (напр. брикеритане на фуража, гранулиране на суперфосфата).

5. Термини, в чиито дефиниции актантите са със СР обектив и средство

5.1. Термини-производни думи. Най-многобройни са термините с нп-к средство (напр. емайлиране, молибдениране, бронзиране, бетониране). Само един термин е мотивиран от нп-к обектив, което говори за по-голямата важност на средството, с което се извършва процесът, в сравнение с неговия обект.

5.2. Термини-двучленни словосъчетания. Най-многобройни са термините с нп-ци средство и обектив, напр. парафиниране на дървесина, намасляване на нишки.

При разглежданата група термини ИД-структурен център на дефиницията на термините е със средна номинационна активност. Освен задължителната си номинационна функция в обуславянето на категориалната семантика (респ. - суфиксите) на разглежданите термини, при голям брой термини-думи то обуславя и представка в техния състав, напр. поцинковане, помедяване, оводняване.

6. Термини, в чиито дефиниции актантите са със СР обектив и източник

Най-голяма група сред разглежданите термини представляват термините за отстраняване, отделяне, много от които са химически термини. Към тази група се отнасят и немалък брой термини, означаващи процеси на извличане.

6.1. Термини-производни думи. Голям брой термини за отстраняване, отделяне са с номинационен признак обектив (или (дескр.) обектив) и имат представка обез-, де- (или дез-), обусловена от названието на родовото понятие в техните дефиниции, напр. обезфосфоряване, дегазиране, дезаминиране.

6.2. Термини-словосъчетания. Значителен брой термини за отстраняване имат елемент с представка, обусловена от ИД-название на родовото понятие в дефиницията, а номинационните им признаци са със СР обектив и източник (напр. обезмедяване на оловото, дейодиране на тироксина, обезпрашаване на вълната). Сравнително многобройни са и термините за отстраняване с главен компонент лексемите рафиниране, обогатяване, откисляване, мотивирани от косвените нп-ци обектив и източник, напр. рафиниране на нефта (рафиниране - 'отделяне на примеси от нефт, метали, сплави и др.'), обогатяване на въглища (обогатяване - 'отстраняване на примеси от полезни изкопаеми').

При термините от разглежданата група се наблюдават следните номинационни особености:

а) ИД-структурен център на дефинициите им е с висока номинационна активност и влияе върху избора на създаваните названия в голяма степен. В едни случаи то мотивира представка в състава на термина, а в други случаи обуславя ИД-главен терминоелемент семантично и формално (напр. при автоклавно извличане) или като косвен нп-к (напр. при откисляване на метала);

б) химическите термини за отстраняване, отделяне са с висока степен на езикова системност. Термините-думи за отнемане, отцепване или за непреднамерено, естествено отделяне на радикал или химичен елемент от химично съединение са с нп-к обектив (напр. дехидрогениране, депарафинизация, дебромиране) или (дескр.) обектив (напр. деасфалтизация - нп-к асфалтови (вещества), деметилиране - нп-к метилов (радикал), а термините-словосъчетания от същия класификационен ред имат нп-ци със СР обектив (или (дескр.) обектив) и източник (напр. обезводняване на глицерин, дехлориране на водата; декарбонилиране на фурфурол - нп-к карбонилна (група). Изключение прави само един термин - дезоксидация ('отнемане на атоми кислород от окис') с нп-к със СР източник. Всички химични термини за отстраняване, отделяне включват представка де- (дез-) или обез-, мотивирана от ИД - название на родовото понятие в дефиницията.

Разглежданите термини удовлетворяват изискването към стандартизираната терминология термините от един класификационен ред да имат еднотипни нп-ци, в случая - нп-ци с едни и същи СР.

7. Термини, в чиито дефиниции актантите са със СР обектив ₁ и обектив _2.

В тази група се включва немалък брой химически термини от два класификационни реда: термини за заместване (на един химичен елемент с друг) и термини за свързване (на химични елементи, вещества). При тях се забелязват по-отчетливи номинационни тенденции.

Химическите термини за заместване-думи са с нп-к обектив ₂ (напр. аминиране - 'заместване на водороден атом в химично съединени с аминогрупа', нитриране, бромиране) или (дескр.) обектив ₂ (напр. алкилиране - 'заместване на атом водород с алкилова група', ацетилиране, метилиране), а словосъчетанията имат нп-ци обектив ₂ (или (дескр.) обектив ₂) и (дескр.) обектив ₁ (напр. халогениране на бензола; алкилиране на бензола). Химическите термини за свързване - думи с малки изключения са с нп-к обектив ₁ (напр. азотиране - 'свързане на азот с водород', хидрогениране), а словосъчетанията имат нп-ци обектив ₁ и обектив ₂ (напр. хидрогениране на циклоалкани - 'присъединяване на водород към циклоалкани') с изключение на термините с елемент хидратиране.

Химическите термини за заместване и свързване са с относително висока степен на езикова системност, подобно на химическите термини от група 6.

В този раздел се разгледаха номинационните особености и тенденции при термините за процеси, свързани с номинационната активност на ИД-структурен център на дефинициите им и с това при термините от всяка група кои елементи от техните значения се избират за нп-ци. Посочиха се прояви на езикова системност при термините от някои класификационни редове.

Установените номинационни особености и тенденции може да намерят приложение в терминологичната практика. Те могат да послужат като критерий при избора на езикова форма на термините в първия етап на този процес - избор на нп-ци. Съобразяването с тях би допринесло за създаването на термини с по-висока степен на езикова системност.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В това изследване се установява, най-общо формулирано, какви са резултатите от отразяването на едно онтологично съдържание - онтологичната категория процес в семантичното пространство на езика (по-специално - на терминологията). Непосредствен продукт на това отразяване са термините за процеси, а косвен - понятийно-семантичната категория процес, изведена чрез обобщаване на техните значения. Обект на внимание в работата са както характеристиките на понятийно-семантичната категория процес, изразена от термините, така и особеностите на термините за процеси, свързани с две техни страни - семантика и мотивираност.

В работата се достига до следните резултати:

1. Уточнява се съдържанието на понятийно-семантичната категория процес, като се аргументира необходимостта това да става въз основа на онтологичен критерий. Изясняването на същността на понятийно-семантичната категория процес е необходима предпоставка за определяне границите на подлежащия на анализ материал.

Установява се, че за да бъде причислен един термин към названията на процеси, неговото значение трябва да удовлетворява три семантични признака:

а) локализираност във времето;

б) изменяемост, свързана с наличие на изменения в поне един участник в ситуацията;

в) продължителност във времето, конкретизирана от фазисност.

2. Разграничават се три субкатегории на понятийно-семантичната категория процес, изразена от термини, на които съответстват три типа термини за процеси - термини за преднамерени процеси, термини за самоизвършващи се естествени процеси и термини за псевдоактивни естествени процеси. Критерий за това разграничение са семантичните признаци, свързани с понятийно-семантичната категория активност.

3. Представя се методика за описание на значенията (респ. - на семантичната структура на дефинициите) на термините за процеси, която е съобразена с тяхната специфика, по-конкретно с това, че самите термини са предикати, а дефинициите им - предикатни синтагми. Създават се два вида семантични модели: типов и абстрактен, които принадлежат на различни равнища на абстракция. Чрез тях значенията на термините се представят с необходимата с оглед на класифицирането им степен на обобщеност и същевременно по-детайлно и разчленено.

4. Характеризира се мотивираността на термините за процеси в определен аспект, свързан с това кои компоненти на значенията (респ. - на дефинициите) на термините стават номинационни признаци. На тази основа се създават формално-мотивационни модели.

Семантичните модели и формално-мотивационните модели са изходна база за създаване на семантично-номинационна класификация на термините за процеси, чиито принципи са представени накратко в работата.

5. Излагат се някои изводи относно начина на организиране на семантичното пространство процес, заето в по-голямата си част от 11 типа значения..

Посочените резултати допринасят за теоретичното характеризиране на термините от една понятийно-семантична категория, непроучвана досега в българското терминознание. В това изследване се достига и до някои резултати с по-практическа значимост. Установява се каква роля имат значенията на термините при създаване на езиковата им форма в първия етап на тази дейност - избора на номинационни признаци.

6. Въз основа на сравняване на семантичните и формално-мотивационните модели на термините за процеси се установяват някои характеристики на номинациония им процес. Разглеждат се номинационни тенденции при тях, свързани с предпочитането на определени номинационни признаци (т.е. на номинационни признаци с определени семантични роли) при термините от различни групи, а също и ролята на имената за действие - структурен център на техните дефиниции като номинационни признаци.

Установените номинационни особености на термините за процеси може да се вземат предвид при избора на номинационни признаци в процеса на създаване на нови термини. Т.напр. голям брой термини-думи с типов семантичен модел предикат, обектив, средство, обозначаващи процеси на покриване и насищане, имат номинационен признак със СР средство (като молибдениране, хромиране) и това би трябвало да се взема предвид при образуването на нови термини от тези класификационни редове. Термините с типови семантични модели съответно предикат, обектив, резултат (обозначаващи процеси на преобразуване в голямата си част) и предикат, обектив, източник (обозначаващи процеси на отстраняване и отделяне) включват представка, обусловена от названието на родово понятие в техните дефиниции и тази номинационна особеност също би могла да се вземе предвид в терминообразуването.

Съобразяването с установените номинационни тенденции и особености би допринесло за избора на еднотипни номинационни признаци при термините от едни и същи класификационни редове и групи и за уеднаквяване на номинационните функции на името за действие - структурен център на техните дефиниции. Всичко това би спомогнало за изграждането на системна по езиковата си форма специална лексика с процесно значение.

Въпреки стихийния характер на терминообразуването в българския език, в резултат на което твърде често новосъздадените термини се отличават с несистемност и разнородност в много посоки, това изследване показва, че все пак съществуват известни закономерности и тенденции при формирането на термините в първия етап на този процес - избора на номинационни признаци. Установяването и формулирането на тези тенденции има отношение към една актуална задача на практическата терминологична работа - стремежът към регулирано образуване, заемане и стандартизиране на термините от всеки един класификационен ред. При тези дейности е необходимо да се изхожда от определени критерии, сред които биха могли да се наредят и установените при термините за процеси номинационни тенденции и особености.

БЕЛЕЖКИ

1. За понятията значение и съдържание на термина вж. Попова (1990: 14-15). [обратно]

2. Т.напр. в цитираното изследване на Т. Канделаки авторката не изяснява същността на категорията процес, поради което не става ясно поради какви основания анализираните от нея термини са причислени към названията на процеси. [обратно]

3. Употребен в значение 'категориално значение на глагола и на имената за действия', терминът процес е синоним на действие, а производните му термини процесен (процесуален) и процесност (процесуалност) са синоними съответно на акционен и действеност. [обратно]

4. Вж. дефиницията на онтология - учение за битието като такова (ФЭС 1983), а също и определението на онтологичната категория на С. Д. Кацнелсон, в което е очевидна гледната точка на езиковеда. Според него логико-граматичните (онтологични) категории са елементарни познавателни категории, които възпроизвеждат реални моменти от обективната действителност в нашето съзнание и те са фиксирани в граматичната структура на езика (Кацнелсон 1972: 171). [обратно]

5. Под субект (на процеса, на действието) се разбира участник в ситуацията, обозначен от подлога на сказуемо в деятелен залог или от съответстващото му несъгласувано определение при името за действие. [обратно]

6. При форми на битието с характеристика "продължителност във времето" изменението може да бъде само постепенно. [обратно]

7. За връзката между продължителност и фазисност вж. Вендлер (1967: 99). [обратно]

8. Същевременно глаголът спирам в значението си 'преставам да вървя, да се движа, да действам' (2 знач. в РСБКЕ 1959) е с денотат събитие. [обратно]

9. Освен този актант, който е общозадължителен за названията на преднамерени процеси, при всяко отделно название са възможни и други задължителни актанти, които са индивидуални. Т.напр. задължителни актанти на ИД покриване са пациенс и средство. [обратно]

10. Същността на отделните семантичните роли се разглежда в глава III. [обратно]

11. Поради многозначността на термина предикат е необходимо да се уточни значението му тук, а то е 'двустранна езикова единица (дума), обозначаваща действие, процес, състояние'. [обратно]

12. Тази възможност е посочена от Степанова и Хелбиг (1978). [обратно]

13. Този проблем е разгледан подробно в дисертационния труд на авторката "Термини за процеси в съвремения български книжовен език". [обратно]

14. Детайлна класификация на термините за процеси с помощта на представената методика е направена в цитирания по-горе дисертационен труд на авторката. В тази класификация освен въведените тук модели присъства още едно трето, по-ниско равнище на семантично описание, при което са използвани семантични роли и интегрални семи, представляващи конкретизация на категориалните семи. Именно на това равнище се отразява различието между трите разграничени типа термини за процеси. Направената семантична класификация е невъзможно да бъде поместена в тази работа с оглед на ограничения й обем, поради което тук се коментират само най-общите й проблеми и изводи. [обратно]

15. При тяхното разграничаване и формулиране се изхожда от изследванията на Филмор (1968, 1971, 1977) и на други лингвисти, служещи си с метода на падежно-ролевата граматика като В. Богданов (1977), Ю. Апресян (1974), Р. Лонгакър (1983). [обратно]

16. Вж. трактовката на СР инструмент и средство на Ю. Апресян (1974). [обратно]

17. Макар типичните носители на семантичните роли да са компонентите на предикатните синтагми, падежно-ролевата граматика е приложима и при описване на словосъчетания с атрибутивна връзка (вж. напр. СР композитив при Богданов (1977), които може да се разглеждат като резултат от трансформация на предикативни синтагми. [обратно]

18. При изследване на термините за процеси в руския език Т. Канделаки се сблъсква с подобен въпрос - за избора между максимално широкото и индивидуалното техническо значение. При нея проблемът е разгледан на друга плоскост и получава друго разрешение - тя работи само с максимално широките технически значения (Канделаки 1977: 28-29, 32). [обратно]

19. За проблемите, свързани с преминаване към регулирано образуване и стандартизиране на термините вж. Попова (1985). [обратно]

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Апресян 1974: Апресян, Ю. Д. Лексическая семантика. Синонимические средства языка, Москва, 1974.

Богданов 1977: Богданов, В. В. Семантико-синтаксическая организация предложения, Ленинград, 1977.

Булигина 1982: Булыгина, Т. В. К построению типологии предикатов в русском языке. // Семантические типы предикатов, Москва, 1982.

Ван Валин и Фоли 1982: Ван Валин, Р., Фоли, У. Реферециально-ролевая грамматика. // Новое в лингвистике, 1982, ХI.

Вендлер 1967: Vendler, Z. Verbs and Times. // Linguistic in Philosofy. N.Y., 1967.

Винокур 1939: Винокур, О. О некоторых явлениях словообразования в русской технической терминологии. // Труды МИФЛИ. Сб. статей по языковедению, т. V, 1939.

Канделаки 1977: Канделаки, Т. Семантика и мотивированность терминов. Москва, 1977.

Кацнелсон 1972: Кацнельсон, С. Д. Типология языка и речевое мышление. Москва, 1972.

Килбидекова 1983: Кильбидекова, Т. А. Структура поля глаголов действия. Уфа, 1983.

Лайънз 1977: Lyons, J. Semantics. Cambridge University Press, 1977.

Лонгакър 1983: Longacre, R. The Grammar of Discourse. N.Y., 1983.

Лоте 1961: Лотте, Д. С. Основы построения научно-технической терминологии. Москва, 1961.

Попова 1985: Попова, М. За някои актуални проблеми на българското терминообразуване. // Съвременна България. Т. V. 1985.

Попова 1990: Попова, М. Типология на терминологичната номинация. София, 1990.

Попова 1999: Попова, М. За езиковата мотивираност на термините. // Въпроси на българската терминология. София, 1999, с. 5-93.

Радева 1987: Радева, В. Българското словообразуване, София, 1987.

Селиверстова 1982: Селиверстова, О. Н. Второй вариант классификационной сетки и описание некоторых типов русского языка. // Семантические типы предикатов. Москва, 1982.

Станков 1980: Станков, В. Глаголният вид в българския книжовен език. София, 1980.

Степанова и Хелбиг 1978: Степанова, М., Хелбиг, Г. Части речи и проблема валентности в современном немецком языке. Москва, 1978.

Стоянов 1966: Стоянов, Ст. Отглаголни съществителни с наставка -не от свършени глаголи. // Език и литература, 1966, № 2.

Филмор 1968: Fillmore, Ch. The Case for Case. // Universal in Linguistic Theory (ed. by E. Bach and R. Harms). N.Y. - London - Toronto, pр. 1-88; руски превод: Филлмор, Ч. Дело о падеже. / Новое в лингвистике, т. Х, 1981.

Филмор 1971: Fillmore, Ch. Types of Lexical Information. // Semantics. Cambridge University Press, 1971.

Филмор 1977: Fillmore, Ch. The Case for Case Reopened. // Syntax and Semantics, vol. 8, 1977, рр. 59-81; руски превод: Филлмор, Ч. Дело о падеже открывается вновь. // Новое в лингвистике, т. Х, 1981.

Чейф 1975: Чейф, У. Значение и структура языка. Москва, 1975.

ИЗПОЛЗВАНИ РЕЧНИЦИ

ПТР 1979: Политехнически тълковен речник. София, 1979.

РБЕ 1977-2002: Речник на българския език. Т. 1-13. София., 1977-2002.

РСБКЕ 1957: Речник на съвременния български книжовен език. Т. 2. София, 1959.

РСБКЕ 1959: Речник на съвременния български книжовен език. Т. 3. София, 1959.

РСХКЕ 1973: Речник спрскохраватскога книжевнога езика. Т. 5. Нови Сад, 1973.

СРЯ 1983: Словарь русского языка. Т. 3. 1983.

ФЭС 1983: Философский энциклопедический словарь. Москва, 1983.

WTNID 1961: Wester`s Third New International Dictionary (ed. 1961).

СЪКРАЩЕНИЯ

АвтИПр - автоматично извършващ се процес

АСМ - абстрактен семантичен модел

АПр - абстрактен процес

АД - абстрактно действие

ИД - име за действие, имена за действие

кнп-ци - косвени номинационни признаци

нп-к - номинационен признак; н-ци - номинационни признаци

ОК - онтологична категория

ПсК - понятийно-семантична категория

ПреднПр - преднамерен процес

ПдЕХПр - преднамерен естествен по характер процес

Пр(НН) - процес (несамостоятелна номинация)

ПсЕстПр - псевдоактивен естествен процес

СЕстПр - самоизвършващ се естествен процес

СР - семантична роля

ТСМ - типов семантичен модел

ФММ - формално-мотивационен модел

© Сия Колковска
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.11.2005, № 11 (72)