ПРИЛОЖЕНИЕ

Сия Колковска

web | Модели на концептуално-семантичните отношения...

Тук представяме някои от групите модели на петте КСО, които ни интересуват в работата - родово-видовите, партитивните, каузативните, функционалните и източник-продукт. Целта ни е да дадем представа за създадения модул от модели, които (трансформирани в регулярни изрази) прилагаме в корпуса за разпознаване на посочените КСО. Трябва да се подчертае, че разгледаните по-долу модели са една малка част от всички конструирани в работата модели. Представени са тези групи модели (и тези модели в отделните групи), които имат най-голяма честота в химическия корпус или са типови. При това е запазена поредната им номерация, установена при тяхното кратко описание в Пета глава на работата.

Всяка група модели включва един основен модел (типов или първичен) и вторични модели, изведени от него¹. Съгласно с приетия тук подход за всеки вторичен модел, който е лексикално-граматичен (т.е. съдържа променлива) посочваме и съответния му производен лексикален модел (означен съкратено с ЛМ).

Представянето на моделите е придружено от информация за някои техни особености (честота и др.) и от примери за разпознати с тях появи на КСО. При отделни модели се посочват аналогични изрази, представящи съответното отношение в други езици.

І. Групи модели на концептуално-семантичните отношения част-цяло

Появите на КСО част-цяло в текста са маркирани с таговете <ОЧЦ> и </ОЧЦ> (отварящ и затварящ таг).

1 модел. Х съдържа / съдържат У.

Това е единият от типовите модели на КСО част-цяло. Характерен е за вида състав-обект. Представлява един от най-честите модели в химическата област.

Глаголът съдържам е посочен като маркер за партитивни отношения във френския език от Кондамин, Ребейрол (1998) и Л'Ом (2001).

Примери:

Аминокиселините <ОЧЦ> съдържат </ОЧЦ> две функционални групи - карбоксилна и аминна.

<ОЧЦ> Съдържа (земният газ) </ОЧЦ> метан, етан, пропан и бутан.

В тези изречения са разпознати появи на КСО част-цяло между следните термини:

КСО част-цяло: карбоксилна група, аминна група - аминокиселини;

КСО част-цяло: метан, етан, пропан, бутан - земен газ.

Вторични модели:

1.1. У се съдържа / се съдържат \ в Х.

Естественият каучук <ОЧЦ> се съдържа в </ОЧЦ> растителния сок (латекса) на каучуконосните тропически растения.

Естери на бензоената киселина <ОЧЦ> се съдържат в </ОЧЦ> в карамфиловото масло.

1.1.1. У се съдържа / се съдържат {нареч.} в Х.

ЛМ: У се съдържа / се съдържат {лексема} в Х.

1.1.2. У се съдържа / се съдържат {РР} в Х.

ЛМ: У се съдържа / се съдържат {лексема+ } в Х.

1.1.3. У се съдържа / се съдържат \ {съюз} в Х.

ЛМ: У се съдържа / се съдържат \ {и} в Х.

Метанът <ОЧЦ> се съдържа и във </ОЧЦ> вулканичните газове, и във въглищните пластове.

1.1.4. Съдържа се / Съдържат се \ в Х.

<ОЧЦ> Съдържа се (лимонената киселина) в </ОЧЦ> лимоновия сок.

2. В {същ./NP}-Х се съдържа / се съдържат У.

ЛМ:В {лексема+} се съдържа / се съдържат У.

<ОЧЦ> В плодовете се съдържа </ОЧЦ> винена киселина.

В това изречение е разпозната поява на КСО част-цяло между следните термини:

КСО част-цяло: винена киселина - плодове.

6 модел. У изгражда / изграждат Х.

Моделът е характерен за КСО част-цяло от вида компонент-обект и състав-обект. Представлява един от най-честите модели в химически текстове.

Примери:

Азотът <ОЧЦ> изгражда </ОЧЦ> белтъчните вещества.

Заедно със силиция той (алуминият) <ОЧЦ> изгражда </ОЧЦ> литосферата.

Вторични модели:

6.0.1. У изгражда / изграждат {нареч.} Х.

ЛМ: У изгражда / изграждат {лексема} Х.

6.1. Х се изгражда / се изграждат \ от У.

6.2. Х е изграден (-а, -о) / са изградени \ от У.

Този вторичен модел има висока честота в химическата област.

Примери:

Карбоксилната група <ОЧЦ> е изградена от </ОЧЦ> карбонилна и хидроксилна група.

Белтъчните вещества са природни полимери, чиито макромолекули <ОЧЦ> са изградени от </ОЧЦ> остатъци на a-аминокиселини (КСО част-цяло е в съчетание с КСО род-вид).

8 модел. Х е смес / са смеси \ от У.

Този модел е характерен за КСО част-цяло от вида компонент-обект. Моделът е специфичен за химическата област. Той е един от честите модели в нея.

Примери:

Земният газ <ОЧЦ> е смес от </ОЧЦ> нисши наситени въглеводороди.

То (нишестето) <ОЧЦ> е смес от </ОЧЦ> две вещества - амилоза (20-30%) и амилопектин (70-80%).

Вторични модели:

8.0.1. Х е {прил.} смес / са {прил.} смеси \ от У.

ЛМ: Х е {лексема} смес / са {лексема} смеси \ от У.

Етеричните масла <ОЧЦ> са сложни смеси от </ОЧЦ> летливи органични вещества.

9 модел. У е част / са части \ на Х.

Това е вторият типов модел на КСО част-цяло. В химическите текстове е характерен най-вече за партитивни отношения от вида компонент-обект и състав-обект.

Вторични модели:

9.0.1. У е {прил./АP} част / са {прил./АP} части \ на Х.

ЛМ: У е {лексема+} част / са {лексема+} части \ на Х.

Фаза на хетерогенната химична система <ОЧЦ> е хомогенната част на </ОЧЦ> тази химична система.

11 модел. У е съставна част / са съставна част / са съставни части \ на Х.

Моделът е характерен за КСО част-цяло от вида състав-обект. Представлява един от най-честите модели в химически текстове.

Примери:

Растителните мазнини (маслата) <ОЧЦ> са съставна част на </ОЧЦ> протоплазмата.

Азотът, водородът и инертните газове <ОЧЦ> са съставни части на </ОЧЦ> атмосферата.

Вторични модели:

11.0.1. У е {прил. /АР} съставна част / са {прил. /АР} съставна част / са {прил.} съставни части \ на Х.

ЛМ: У е {лексема+} съставна част / са {лексема+} съставна част / са {лексема+} съставни части \ на Х.

Метанът <ОЧЦ> е основна съставна част на </ОЧЦ> природните горливи газове.

Атомите <ОЧЦ> са най-малката съставна част на </ОЧЦ> химичните елементи.

23 модел. У влиза / влизат в състава на Х.

Този модел е характерен за КСО част-цяло от видовете компонент-обект и състав-обект. Представлява един от най-честите модели в химическите текстове.

Примери:

Хексанът <ОЧЦ> влиза в състава на </ОЧЦ> бензина.

Естерите <ОЧЦ> влизат в състава на </ОЧЦ> етеричните масла и на восъците.

Вторични модели:

23.1. В състава на {същ./NP}-Х влиза / влизат У.

ЛМ: В състава на {лексема+} влиза / влизат У.

<ОЧЦ> В състава на пластмасите влизат </ОЧЦ> полимерът и различни добавки - пълнители, пластификатори, противостарители (стабилизатори), омекчители, оцветители.

23.2. В състава {местоим.} влиза / влизат У.

ЛМ: В състава {лексема} влиза / влизат У.

<ОЧЦ> В състава им (на етеричните масла) влизат </ОЧЦ> C, H, O и в много редки случаи N и S.

23.3. В {местоим.} състав влиза / влизат У.

ЛМ: В {лексема} състав влиза / влизат У.

23.4. У, влизащ (-а, -о) / влизащи в състава на Х.

От природните алдопентози голямо значение имат рибозата и 2-дезоксирибозата <ОЧЦ>, влизащи в състава на </ОЧЦ> нуклеиновите киселини.

ІІ. Групи модели на родово-видовите концептуално-семантични отношения

Появите в текста на родово-видовите КСО са маркирани с таговете <ОРВ> и </ОРВ> (отварящ и затварящ таг).

1 модел. У е вид / са видове \ на Х.

Това е един от типовите модели на родово-видовите отношения. Аналогичен модел се сочи от редица учени като изразяващ родово-видови отношения съответно в английския (напр. Лайънз 1990: 292, Крус 1986, Мейер и др. 1997) и френския език (напр. Кондамин, Ребейрол 1998).

Вторични модели:

1.1. У е вид / са видове \ Х.

1.1.1. Вид / видове {същ./NP}-Х е / са У.

ЛМ: Вид / видове {лексема+ } е / са У.

Вторият <ОРВ> вид стероидни полови хормони са </ОРВ> женските полови хормони (естроген, естрадиол, прогестерон).

В това изречение е разпозната поява на КСО род-вид между следните термини:

КСО род-вид: стероидни полови хормони - женски полови хормони.

1.1.2. У е {прил./АР} вид / са {прил./АР} видове Х

ЛМ: У е {лексема+} вид / са {лексема+} видове Х.

Ковалентната връзка <ОРВ> е най-разпространеният вид </ОРВ> химическа връзка между атомите.

1.2.2. У е един (една, едно) / са едни \ от Х.

ЛМ: У е един (една, едно) / са едни \ от Х.

Този вторичен модел има голяма честота в химическите текстове, въпреки че е рисков (т.е. дава повече грешки).

Примери:

Полиетиленът <ОРВ> е един от </ОРВ> най-важните термопластични полимери.

Мазнините <ОРВ> са едни от </ОРВ> най-важните естери на висшите мастни карбоксилни киселини.

3 модел. Х е / са следните видове: У₁...У_n.

Това е един от типовите модели на родово-видовите КСО. Няма голямо разпространение в химическите текстове.

4 модел. Х бива / биват следните видове: У₁...У_n.

Вторични модели:

4.0.1. Х бива / биват {числ. /прил.} вида / видове: У₁...У_n.

ЛМ: Х бива / биват {лексема+ } вида / видове: У₁...У_n

4.1. Х бива / биват :? У₁...У_n².

Този вторичен модел е един от най-честите модели на родово-видовите КСО в химическите текстове. Отличава се и с висока точност на разпознаването (засега не е установена грешно разпозната с него поява).

Примери:

Въглеводородните вериги <ОРВ> биват: </ОРВ> първични и вторични.

В зависимост от състава на веригата полимерите <ОРВ> биват </ОРВ> карбоверижни и хетероверижни.

6 модел. Х се подразделя / се подразделят \ на видовете / групите (: / -) У₁...У_n.

Посоченият по-долу вторичен модел има висока честота в химическите текстове.

Вторични модели:

6.2. Х се подразделя / се подразделят \ на :? У₁...У_n.

Примери:

Колоидите с дисперсна среда вода <ОРВ> се подразделят на </ОРВ> хидрофилни и хидрофобни.

Алкохолите и фенолите <ОРВ> се подразделят на </ОРВ> едно- , дву- , три- и поливалентни.

7 модел. Х се дели / се делят на \ видовете / групите (: / -) У₁...У_n.

Посочените по-долу вторични модели са с висока честота в химическите текстове.

Вторични модели:

7.1. Х се дели / се делят на \ {числ. / прил.}+ вида / видове / групи (: / -) У₁...У_n.

ЛМ: Х се дели / се делят \ на {лексема+} вида / видове / групи (: / -) У₁...У_n.

В зависимост от крайните продукти на хидролизата белтъчните вещества <ОРВ> се делят на две групи - </ОРВ> протеини и протеиди.

7.2. Х се дели / се делят \ на :? У₁...У_n.

Според вида на въглеводородните остатъци амините <ОРВ> се делят на </ОРВ> мастни, ароматни и смесени.

8 модел. Към {същ./NP}-Х се отнася / се отнасят \ видовете: У₁...У_n.

Посочените по-долу вторични модели са с относително висока честота в химическите текстове.

Вторични модели:

8.2. Към {същ./NP}-Х се отнася / се отнасят \ :? У₁...У_n.

Примери:

<ОРВ>Към въглехидратите се отнасят: </ОРВ> глюкозата, обикновената захар, нишестето, целулозата.

<ОРВ> Към промишлените аерозоли се отнасят </ОРВ> димът, въглищният прах, саждите.

8.2.1. У се отнася / се отнасят \ към Х.

Карбоксилните киселини <ОРВ> се отнасят към </ОРВ> слабите електролити.

Витамин С <ОРВ> се отнася към </ОРВ> водоразтворимите витамини.

11 модел. У е / са {същ./NP}-Х, предлог? [който / която / което / които / чийто / чиято / чието / чиито] / причастие.

ЛМ: У е / са {лексема+}, {в / с / за / на / при / до / от / под / над / през / чрез}? [който / която / което / които / чийто / чиято / чието / чиито] / лексема се?³

Това е най-разпространеният модел за изразяване на родово-видови КСО в химическата област, а вероятно и в повечето научни области, тъй като с него обикн. се разпознават отношения в дефиниции. С модела се постига висока точност в разпознаването на родово-видовото КСО.

Аналогичен модел (без маркера предлог?) се сочи и от Пиърсън в изследването й върху моделите на дефинициите в английския език (Пиърсън 1996: 821).

Примери:

Алкините <ОРВ> са ненаситени въглеводороди, чиито </ОРВ> молекули съдържат тройна връзка.

Алканите <ОРВ> са ациклични въглеводороди, в които </ОРВ> връзките между въглеродните атоми и между въглеродните и водородните атоми са прости.

Протеидите <ОРВ> са белтъчни вещества, свързани </ОРВ> с небелтъчни части - остатъци от фосфорна киселина.

В тези изречения са разпознати появи на КСО род-вид между следните термини:

КСО род-вид: ненаситени въглеводороди - алкини;

КСО род-вид: ациклични въглеводороди - алкани;

КСО род-вид: белтъци- протеиди.

Вторични модели:

11.0.1. У е / са {прил./АР/нареч./местоим.} {същ/NP}-Х, предлог? [който / която / което / които / чийто / чиято / чието / чиито] / причастие.

ЛМ:У е / са {лексема+}, {в / с / за / на / при / до / от / под / над / през / чрез}? [който / която / което / които / чийто / чиято / чието / чиито] / лексема се?.

Този вторичен модел също се отличава с голяма разпространеност в химичните текстове. И за него е характерна висока точност в разпознаването на родово-видовото КСО.

Примери:

Стиренът <ОРВ> е едноядрен арен, който </ОРВ> съдържа остатък от етена, свързан с бензеново ядро.

Въглеводородите <ОРВ> са най-простите по състав органични съединения, чиито </ОРВ> молекули са изградени само от въглеродни и водородни атоми.

Слабите електролити <ОРВ> са такива електролити, които </ОРВ> се дисоцират частично.

14 модел. У се нарича / се наричат / наричаме {същ./NP}-Х, предлог? [който / която / което / които / чийто / чиято / чието / чиито] / причастие.

ЛМ: У се нарича / се наричат / наричаме {лексема+}, {в / с / за / на / при / до / от / под / над / през / чрез}? [който / която / което / които / чийто / чиято / чието / чиито] / лексема се?

Вторични модели:

14.1. Х, предлог? [който / която / което / които / чийто / чиято / чието / чиито] / причастие {лексема+} се нарича / се наричат / наричаме У.

ЛМ: Х, {в / с / за / на / при / до / от / под / над / през / чрез}? [който / която / което / които / чийто / чиято / чието / чиито] {лексема+} се нарича / се наричат / наричаме У.

Това е един от моделите с най-висока честота в химическите текстове.

По-долу посочваме разпознати с този модел появи на родово-видовото КСО. След всеки от примерите са дадени термините, участващи в разпознатата поява:

Органични съединения <ОРВ>, които съдържат в молекулата си карбоксилна група, се наричат </ОРВ> карбоксилни киселини.

КСО род-вид: органично съединение - карбоксилна киселина.

Преработката на нефта <ОРВ>, при която от по-висококипящи въглеводороди се получават по-нискокипящи, се нарича </ОРВ> крекинг-процес.

КСО род-вид: преработка на нефта - крекинг-процес.

15 модел. Под {същ./NP}-У се разбира / разбираме Х.

ЛМ: Под {лексема+} се разбира / разбираме Х.

Моделът е с относително висока честота в химическите текстове.

Пример:

<ОРВ> Под токсичност на дадено вещество се разбира </ОРВ> способността му да причинява вреда на живите организми.

16 модел. У и други / другите Х.

Моделът е емпиричен, т.е. изведен е при наблюдения в текстовете. Има относително висока честота в химическата област.

Аналогичен модел посочват Лайънз (1977: 292) и Дейвидсън и др. (1998) като изразяващ родово-видово КСО в английския език.

Примери:

Етаналът <ОРВ> и другите </ОРВ> нисши алканали са безцветни нискокипящи течности със специфична остра миризма.

В това изречение има поява на родово-видово КСО между следните термини:

КСО род-вид: течности -нисши алкани, етанал.

Вторични модели:

16.1. У и {прил.} други Х.

ЛМ: У и {лексема} други Х.

Бромоацетонът <ОРВ> и някои други </ОРВ> халогенирани кетони имат сълзотворно действие.

КСО род-вид: халогенирани кетони -бромацетон.

ІІІ. Групи модели на каузативните концептуално-семантични отношения

Появите в текста на каузативно отношение са маркирани с таговете <КО> и </КО> (отварящ и затварящ таг).

1 модел. Х е / са причина за У.

Това е един от типовите модели. Моделът се посочва от Фелиу, Кабре (2002) като изразяващ каузативни отношения в испанския език.

Пример:

Зарядът на йоните <КО> е причина за </КО> електропроводимостта на разтворите и стопилките на електролитите.

В тези изречения има появи на каузативно КСО между следните термини:

каузативно КСО: причина: заряд на йони - резултат: електропроводимост.

2 модел. Х обуславя / обуславят У.

Това е един от честите модели на каузативни КСО в химическите текстове.

Пример:

Алдехидната група (в състава на алканалите) <КО> обуславя </КО> реакционната им способност.

Вторични модели:

2.1. У се обуславя / се обуславят \ от Х.

2.1.3. Обуславя се / Обуславят се \ от Х.

5 модел. Х причинява / причиняват У.

Глаголът причинявам е посочен и от Фелиу, Кабре (2002) като изразяващ каузативни отношения в испанския език.

Пример:

При вдишване халогенните елементи <KO> причиняват </KO> тежки отравяния.

Вторични модели:

5.1. У се причинява / се причиняват \ от Х.

5.1.3. Причинява се / Причиняват се \ от Х.

5.2. У е причинен (-а, -о) / са причинени \ от Х.

6 модел. Х предизвиква / предизвикват У.

Това е един от най-честите модели на каузативните отношения в химическите текстове.

Примери:

Синтетичните миещи вещества <KO> предизвикват </KO> алергични и гъбни заболявания.

Наркотиците <KO> предизвикват </KO> временно опиянение, еуфория, изкуствен сън.

В тези изречения има появи на каузативно КСО между следните термини:

каузативно КСО: причина: синтетични миещи вещества - резултат: алергия, гъбни заболявания.

каузативно КСО: причина: наркотик - резултат: опиянение, еуфория, изкуствен сън.

Вторични модели:

6.1. У се предизвиква / се предизвикват \ от Х.

Хидролизата на нишестето и на целулозата <KO> се предизвиква от </KO> ензими.

6.1.3. Предизвиква се / Предизвикват се \ от Х.

6.2. У е предизвикан (-а, -о) / са предизвикани \ от Х.

8 модел. Х е / са причина за появата на У

Това е вторият типов модел на каузативните КСО.

12 модел. У е / са резултат от Х.

Това е третият типов модел на каузативните КСО. Посочва се и от Фелиу, Кабре (2002) като изразяващ каузативни отношения в испанския език.

Пример:

Естествените замърсители <KO> са резултат от </KO> гнилостни процеси, от изригване на вулкани и др.

17 модел. У се дължи / се дължат \ на Х.

Този модел е един от честите модели на каузативни КСО в химически текстове.

Примери:

Присъединителните реакции на алкените и алкините <KO> се дължат на </KO> двойната или тройна връзка в техните молекули.

Разтворимостта на глюкозата <KO> се дължи на </KO> хидроксилните й групи.

Вторични модели:

17.1. Дължи се / дължат се \ на Х.

<KO> Дължи се (функционалната изомерия) на </KO> различни функционални групи в молекулата на изомерите.

ІV. Групи модели на функционалните концептуално-семантични отношения

Появите в текста на функционалното отношение са маркирани с таговете <ФО> и </ФО> (отварящ и затварящ таг).

1 модел. Х се използва / се използват \ за У.

Това е един от типовите модели на функционалните КСО. Представлява един от най-честите модели на разглежданите отношения в химическите текстове.

Примери:

Мравчената киселина <ФО> се използва за </ФО> дезинфекция.

Колата или нишестеният клей <ФО> се използват за </ФО> колосване на памучни тъкани.

В посочените изречения има появи на функционално КСО между следните термини:

Функционално КСО: обект: мравчена киселина - функция: дезинфекция.

Функционално КСО: обект: кола (нишестен клей) - функция: колосване.

Вторични модели:

1.0.1. Х се използва / се използват \ {нареч.} за У.

ЛМ: Х се използва / се използват \ {лексема} за У.

1.0.2. Х се използва / се използват \ {РР} за У.

ЛМ: Х се използва / се използват \ {лексема+} за У.

Хлороетанът <ФО> се използва в зъболечението за </ФО> местна упойка.

1.1. Използва се / Използват се \ за У.

<ФО> Използват се (смазочните масла) за </ФО> смазване на триещи се части на машини, мотори и др.

1.2. Х е използван (-а, -о) / са използвани \ за У.

1.2.1. Х е използван (-а,-о) / са използвани \ {нареч.} за У.

1.2.2. Използван (-а,-о) е / Използвани са \ за У.

7 модел. Х се използва / се използват \ като У.

Това е един от типовите модели на функционалните КСО. Представлява един от най-честите модели на тези отношения (също и някои от вторичните му модели). С него се постига голяма точност на разпознаването (в единични случаи разпознатите с модела появи са грешка).

Примери:

Металдехидът <ФО> се използва като </ФО> сух спирт.

Калаят <ФО> се използва като </ФО> антикорозионно покритие.

Миният <ФО> се използва като </ФО> грунд.

Вторични модели:

7.0.1. Х се използва / се използват \ {нареч.} като У.

ЛМ: Х се използва / се използват \ {лексема} като У.

Водородният пероксид <ФО> се използва главно като </ФО> окислител и дезинфектор.

7.0.2. Х се използва / се използват {РР} като У.

ЛМ: Х се използва / се използват \ {лексема+} като У.

По-леките нефтени фракции <ФО> се използват след подходящо разделяне като </ФО> горива.

7.1. Използва се / Използват се \ като У.

<ФО>Използват се (алканите) като </ФО> гориво.

<ФО>Използват се (фреоните) като </ФО> топлопреносители в хладилниците.

7.2. Х е използван (-а,-о) / са използвани \ като У.

7.2.2. Използван (-а,-о) е / Използвани са \ като У.

12 модел. Х се извършва / се извършват \ с У.

Това е третият типов модел на функционалните КСО.

С този модел се разпознават появи на функционалното отношение, при които то е представено от гледна точка на процеса, извършван с участието на определен обект (в разпознатите примери най-често с функция на средство).

Примери:

Естерификацията <ФО> се извършва с </ФО> оцетен анхидрид.

Нитрирането на фенола <ФО> се извършва с </ФО> разредена азотна киселина.

Вторични модели:

12.1. Извършва се / извършват се \ с У.

V. Групи модели на концептуално-семантичното отношение източник-продукт

Появите в текста на това отношение са маркирани с таговете <ОИП> и </ОИП> (отварящ и затварящ таг).

1 модел. Х е / са изходна суровина / са изходни суровини \ за получаване на У.

Това е единият от типовите модели на КСО източник-продукт.

Пример:

Мазнините <ОИП> са изходни суровини за </ОИП> получаване на сапуни.

Вторични модели:

1.1. Изходна суровина / Изходни суровини \ за получаване на {същ./NP}-У е / са Х.

ЛМ: Изходна суровина / Изходни суровини \ за получаване на {лексема+} е / са Х.

Този вторичен модел е доста чест в химически текстове.

Примери:

<ОИП> Изходна суровина за получаване на етанола са </ОИП> въглехидратите.

<ОИП>Изходна суровина за получаване на </ОИП>поливинилхлорида е </ОИП> мономерът винилхлорид.

В тези примери се откриват появи на КСО източник-продукт между следните двойки термини:

КСО източник-продукт: въглехидрати - етанол.

КСО източник-продукт: винилхлорид - поливинилхлорид.

1.2. Х е / са суровина / са суровини \ за получаване на У.

1.2.2. Суровина / Суровини за получаване на {същ./NP}-У е / са Х.

ЛМ: Суровина / Суровини за получаване на {лексема} е / са Х.

Основна <ОИП> суровина за получаване на синтетични миещи вещества са </ОИП> етенът и висшите алкани.

10 модел. У се получава / се получават \ от Х.

Това е един от типовите модели на КСО източник-резултат. Има много висока честота в химическите текстове.

Примери:

Целулозата <ОИП>се получава от </ОИП> дървесина.

Захарозата <ОИП> се получава от </ОИП> захарно цвекло.

В тези примери се разпознават появи на КСО източник-продукт между следните термини:

КСО източник-продукт: дървесина - целулоза.

КСО източник-продукт: захарно цвекло - захароза.

Вторични модели:

10.0.1. Усе получава / се получават \ {нареч.} от Х.

ЛМ: У се получава / се получават \ {лексема} от Х.

Калциев карбид <ОИП> се получава индиректно от </ОИП> негасена вар и кокс.

10.1. Получава се / Получават се \ от Х.

Примери:

<ОИП> Получава се (цинкът) от </ОИП> цинкови сулфиди.

<ОИП>Получава се (черният фосфор) от </ОИП> белия фосфор.

10.2. От / от {същ. /NP}-Х се получава / се получават У.

ЛМ: От / от {лексема+} се получава / се получават У.

Този вторичен модел също е с висока честота в химическите текстове.

Примери:

<ОИП>От колоксилин се получава </ОИП>пластмасата целулоид.

При присъединяването на алкохоли <ОИП> от алдехидите се получават </ОИП> полуацетали и ацетали.

11 модел. У се получава / се получават \ при / чрез {същ./NP} на Х.

ЛМ: У се получава / се получават \ при / чрез {лексема+} на Х.

Моделът е емпиричен. Специфичен е за химическата област, отразявайки характерни само за нея конструкции. Има висока честота в химическите текстове.

Примери:

Анилинът <ОИП> се получава чрез редукция на </ОИП> нитробензен.

Бензен <ОИП> се получава при преработката на </ОИП> въглища и нефт.

Вторични модели:

11.0.1. Усе получава / се получават \ {нареч.} при / чрез {същ./NP} на Х.

ЛМ:Усе получава / се получават \ {лексема} при / чрез {лексема+} на Х.

Метанолът <ОИП> се получава промишлено чрез хидриране на </ОИП> въглероден оксид.

11.1. Получава се / Получават се \ при / чрез {същ./NP} на Х.

ЛМ:Получава се / Получават се \ при / чрез {лексема+} на Х.

Този вторичен модел също е с висока честота в химическите текстове.

Пример:

<ОИП> Получава се (азотен диоксид) при окисление на </ОИП> натриев оксид.

11.2. При / чрез {същ./NP} на {същ./NP}-Х се получава / се получават У.

ЛМ: При / чрез {лексема+} на {лексема+} се получава / се получават У.

И този вторичен модел е с голямо разпространение в химическите текстове.

Примери:

<ОИП> При умерено окисление на вторични алкохоли се получават </ОИП> кетони.

<ОИП> При хидролиза на мазнини се получават </ОИП> глицерол и смес от висши мастни киселини: стеаринова, палмитинова, олеинова.

12 модел. Х₁ взаимодейства / взаимодействат с {същ./NP}-Х₂, при което се получава / се получават \ У.

ЛМ: Х₁ взаимодейства / взаимодействат с {лексема+}, при което се получава / се получават \ У.

И този модел е емпиричен. Специфичен е за химическата област и има висока честота в нея.

Особеност на модела е това, че се отнася за КСО, в което участват два изходни обекта, респ. два термина Х₁ и Х₂ (вторият представен от символа Х₂ -{същ./NP}).

Примери:

Въглеродът <ОИП> взаимодейства със силиция, при което се получава </ОИП> карборунд.

Многовалентните алкохоли също <ОИП> взаимодействат с алкалните метали, при което се получават </ОИП>алкохолати.

В тези примери се разпознават появи на КСО източник-продукт между следните термини:

КСО източник-продукт: въглерод, силиций - карборунд.

КСО източник-продукт: многовалентни алкохоли, алкални метали - алкохолати.

БЕЛЕЖКИ

1. При някои групи модели не се посочват вторичните модели поради това, че имат ниска честота в химическите текстове. [обратно]

2. Символът :? означава, че двуеточието може да се срещне нула или един пъти в изречението. С този модел се разпознават изрази със и без двуеточие. [обратно]

3. Както се каза, в производния лексикалния модел маркерът причастие се представя с два разположени един след друг елемента - дума и евентуално елемент се. С този маркер се обхващат и двата структурни вида причастие - както състоящите се от един елемент, така и включващите втори елемент се. [обратно]

© Сия Колковска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Сия Колковска. Модели на концептуално-семантичните отношения между термините в специален (химически) текст с оглед на автоматичното им разпознаване. Варна: LiterNet, 2005