Пета глава

МОДЕЛИ НА КОНЦЕПТУАЛНО-СЕМАНТИЧНИТЕ ОТНОШЕНИЯ ЧАСТ-ЦЯЛО, РОД-ВИД, КАУЗАТИВНО, ФУНКЦИОНАЛНО И ИЗТОЧНИК-ПРОДУКТ

Сия Колковска

web | Модели на концептуално-семантичните отношения...

В тази част на работата представяме моделите на петте концептуално-семантични отношения, разпознавани тук - партитивното, родово-видовото, каузативното, функционалното и източник-продукт. Конструираните модули са обединени в 88 групи, образуващи отделен модул на методиката. Трябва да се подчертае, че модулът от модели е ориентиран по-широко и може да бъде използван за автоматично разпознаване на КСО в подсистеми, различни от химическата. Чрез изключване на специалните модели в него е възможно да бъде използван и в други области (най-вече свързаните с природните науки).

Пета глава включва пет части, всяка една посветена на отделно КСО. Тези части имат следната структура: първо: описание на начина на извеждане на типовите модели на съответното КСО; второ: представяне на моделите за това КСО; трето - разглеждане на случаите, създаващи проблеми пред автоматичното разпознаване.

В последната, шеста част са представени данни за честотата на отделните КСО.

Поради големия брой на конструираните модели (особено вторичните) и с оглед на това да не се усложнява прекалено изложението, избираме следното решение. В тази глава разглеждаме само типовите и първичните модели на КСО. Групите модели представяме по-подробно в приложението в края на работата, придружени от примери за разпознати с тях появи на КСО.

І. Модели на концептуално-семантичните отношения част-цяло

Както се каза, при конструирането на типовите модели на едно КСО се изхожда от неговата същност. Има се предвид и това, че всяко отношение може да се представи по различен начин в зависимост от това кой участник в него се взема като отправна точка.

Концептуално-семантичното отношение част-цяло (във всички негови разновидности) представлява отношение между две понятия, отнасящи се за обекти, единият от които е част от другия, т.е. първият обект съдържа втория, а вторият е негова част¹. Следователно партитивното отношение е отношение между две понятия Х' и У', което може да се представи по два различни начина в зависимост от това кое от понятията се взема като отправна точка. От гледна точка на понятието Х', отнасящо се до целия обект, партитивното отношение се изразява от глаголната форма съдържа. От гледна точка на понятието У', отнасящо се до обекта - част от цялото, това отношение се изразява от израза е част на. Следователно КСО част-цяло има два основни езикови изказа в зависимост от отправната точка, въз основа на които конструираме два типови модела:

І. Х съдържа / съдържат У;

ІІ. У е част / са части \ на Х.

В тези модели Х и У се отнасят за термините, които се намират в отношение част-цяло, а самото отношение се изразява от два различни маркера - съответно глаголна форма съдържа / съдържат в първия модел и съчетанието от маркери гл. съм (в 3 л.ед. или мн.ч.) + същ. име част + предл. на във втория модел.

Въз основа на двата типови модела извеждаме първичните модели на партитивните отношения чрез лексикално заместване на маркер в типовия модел с негови синоними, конверсиви, видови названия или контекстнозаменяеми думи. Т. напр., като изхождаме от синонимията между глаголните маркери, извършваме синонимни замествания в типовия модел "Х съдържа / съдържа У".Така извеждаме моделите "Х се състои / се състоят от У", "Х включва / включват У" и "Х обхваща / обхващат У".Поради конверсията между глаголите включвам и изграждам (в определени техни значения) извършваме конверсивно заместване в модела "У включва / включват Х", чрез което извеждаме модела "У изгражда / изграждат Х".

Чрез други процедури от типовите и първичните модели на партитивното КСО извеждаме вторичните модели. Т. напр. чрез словоредно разместване в изходния модел "У е част / са части \ на Х" конструираме вторичния модел "Част на Х е / Части на Х са \ У".

Така се стига до извеждането на 25 типови и първични модели на партитивното КСО, всеки от който образува отделна група модели. Групите модели от 2 до 9 са изведени от модел 1 и представят (с едно изключение) партитивното КСО от гледна точка на цялото. Групите модели от 10 до 24 са изведени въз основа на модел 9 и представят партитивното КСО от гледна точка на частта. Модел 25 е изведен емпирично.

Всеки модел на партитивните КСО е характерен за определен вид или видове партитивни отношения. Това съответствие е посочено при представянето на моделите тук. Трябва да се подчертае, че то е определено въз основа на наблюдения само върху химическата област. Ето защо отбелязаното съответствие е в сила в нейните граници и няма обща валидност по отношение и на другите специални области.

Модели на КСО част-цяло

В тази част на работата, както се каза, са представени само основните (типовите и първичните) модели на разглежданото КСО. Конструирани са 25 типови и първични модели на партитивните КСО, които се използват за разпознаване на техни появи в химически текстове.

1 модел. Х съдържа / съдържат У

Единият от типовите модели на партитивните отношения. Характерен за вида състав-обект. Един от най-честите модели в химическата област.

2 модел. Х се състои / се състоят \ от У

Характерен за партитивни отношения от видовете компонент-обект и състав-обект.

3 модел. Х включва / включват У

Характерен за партитивни отношения от видовете компонент-обект и фаза-процес.

4 модел. Х е съставен (-а, -о) / са съставени \ от У

Характерен за партитивни отношения от вида състав-обект.

5 модел. Х обхваща / обхващат У

Характерен за партитивни отношения от вида компонент-обект. Очаква се в специални текстове от други области да е характерен и за партитивни отношения от вида област-място.

6 модел. Уизгражда / изграждат Х

Характерен за партитивни отношения от видовете компонент-обект и състав-обект. Един от най-честите модели в химическата област.

7 модел. Х е / са съвкупност от У

Характерен за партитивни отношения от вида компонент-обект.

8 модел. Х е смес / са смеси \ от У

Характерен за партитивни отношения от вида компонент-обект. Специфичен е за химическата област. Един от честите модели в химическите текстове.

9 модел. У е част / са части \ на Х

Единият от типовите модели на партитивните отношения. Характерен за видовете компонент-обект и състав-обект.

10 модел. У е част / са части \ от Х

Характерен за партитивни отношения от видовете компонент-обект и състав-обект.

11 модел. У е съставна част / са съставна част / са съставни части \ на Х

Характерен за партитивни отношения от видовете състав-обект и по-рядко - компонент-обект. Един от най-честите модели в химическата област.

12 модел. У е компонент / са компоненти \ на Х

Характерен за партитивни отношения от видовете компонент-обект и по-рядко - състав-обект.

13 модел. У е съставка / са съставки \ на Х

Характерен за партитивни отношения от вида състав-обект.

14 модел. У е елемент / са елементи \ на Х

Характерен за партитивни отношения от вида компонент-обект.

15 модел. У е градивен елемент / са градивни елементи \ на Х

Характерен за партитивни отношения от вида състав-обект. Специфичен за химическата област.

16 модел. У е градивна частица / са градивни частици \ на Х

Характерен за партитивни отношения от вида състав-обект. Специфичен за химическата област.

17 модел. У е структурна единица / са структурни единици \ на Х

Характерен за партитивни отношения от вида състав-обект. Специфичен за химическата област.

18 модел. У е фаза / са фази \ на Х

Характерен за партитивни отношения от вида фаза-процес.

19 модел. У е етап / са етапи \ на Х

Характерен за партитивни отношения от вида фаза-процес.

20 модел. У е стадий / са стадии \ на Х

Характерен за партитивни отношения от вида фаза-процес.

21 модел. У е дял / са дялове \ от Х

Характерен за партитивни отношения от вида компонент-обект, които обикн. се проявяват между дадена наука и нейни части.

22 модел. У е раздел / са раздели \ на Х

Характерен за партитивни отношения от вида компонент-обект, което обикн. се проявяват между дадена наука и нейни части.

23 модел. У влиза / влизат в състава на Х

Характерен за партитивни отношения от видовете състав-обект и компонент-обект. Един от най-честите модели в химическата област.

24 модел. У участва / участват в състава на Х

Характерен за партитивни отношения от видовете състав-обект и компонент-обект.

25 модел. У се среща в Х / се срещат \ в Х

Характерен за КСО част-цяло от вида състав-обект. Изведен е емпирично (т.е. при наблюдение върху текстовете).

Проблемни случаи при разпознаването на КСО част-цяло

Проблемен случай представляват един тип изрази за партитивни КСО, които дават възможност за двойно разпознаване. Става дума за т.нар. партитивни дефиниции (вж. Волкова 1984: 55-56), които представляват дефиниции, изразяващи партитивни отношения. Те задължително включват думи като част, раздел и др. и се разпознават с типовия модел "У е част / са части \ на Х" (или изведените от него първични или вторични модели) при прилагането на моделите на партитивните КСО.

Вж. напр. партитивната дефиниция Фаза <ОЧЦ> е хомогенната част на </ОЧЦ> хетерогенна система, която се отличава с общ състав и свойства, разпозната правилно като изразяваща партитивно КСО.

Партитивните дефиниции обаче биват разпознати и при прилагането на моделите на родово-видовите отношения. Причината за това е, че по синтактичен строеж и състав те приличат на т.нар. класификационни дефиниции, които изразяват друг тип отношения - родово-видови. Този тип дефиниции са представени от модели на родово-видовите КСО. С тях партитивните дефиниции биват разпознати погрешно като изрази за родово-видови отношения.

Въпреки че в корпуса, с който разполагаме, броят на партитивните дефиниции е много малък, решаването на възникналия при тях проблем е една задача, която чака разрешение.

ІІ. Модели на родово-видовите концептуално-семантични отношения

Родово-видовото отношение е отношение между понятията Х' и У' (У'₁...У'_n), първото от които - Х', е родово за другите понятия У'₁...У'_n, а всяко едно от тях е видово, т.е. е вид на родовото. Родовото понятие Х' е определени (обикн. в текста: следните) видове У'₁...У'_n. Следователно от гледна точка на родовото понятие Х' (т.нар. хипероним) разглежданото отношение може да се представи с израза "Х е следните видове У'₁...У'_n". Видовото понятие е вид на родовото понятие. Следователно от гледна точка на видовото понятие У' (т.нар. хипоним) разглежданото отношение може да се представи с израза "У е вид на Х". Оттук следва, че в зависимост от отправната точка родово-видовото КСО има два основни езикови изказа, въз основа на които извеждаме два типови модела: "У е вид / са видове \ на Х" и "Х е / са следните видове: У₁...У_n".

При търсенето на основните езикови изкази на родово-видовото отношение трябва да се вземе предвид и това, че типичното и най-често езиково средство за неговото изразяване представляват дефинициите. И по-точно, т.нар. в логиката класификационни дефиниции, въведени от Аристотел, които представляват определения чрез род и видово отличие². За да можем да обхванем всички появи на родово-видовите отношения в специален текст, е задължително да отразим в моделите тези дефиниции. За тази цел се налага да конструираме още един типов модел, представящ типичната езикова форма на класификационните дефиниции, с който да разпознаваме дефинициите (респ. родово-видовите отношения, изразени в тях) в специален текст³.

Този модел се конструира, като се разсъждава по следния начин. В класификационната дефиниция видовото понятие се определя 1) чрез свързване с родовото понятие, общо за всички видови понятия от същата група и 2) чрез едновременно разграничаване от тях чрез определен набор от разграничителни признаци⁴. Следователно дефинициите, в които се представят родово-видови отношения, задължително се състоят от две части: в първата част дефинираното видово понятие се свързва с родовото понятие, а във втората се разграничава от другите видови понятия от същата група (т.нар. кохипоними). Типична езикова конструкция, чрез която се изразява свързването на видовото понятие с родовото, е У е Х, в която У се отнася за видовото, а Х - за родовото понятие (напр. оксидът е вещество). Тази конструкция е първи компонент на класификационните дефиниции. Разграничаването на видовото понятие от другите видови понятия от същата група става чрез стесняване обема на множеството, зададено с елемента Х (означаващ родовото понятие ). Типична езикова конструкция, чрез която се изразява стесняване обема на множеството, означено от Х, е подчиненото на Х изречение. Като се има предвид, че елементът Х представя термин, който като такъв е име или именно словосъчетание, а също и това, че изреченията, подчинени на имена (или именни фрази), са подчинени определителни изречения, може да се заключи, че типична конструкция за изразяване на стесняващата част на дефиницията представлява подчиненото определително изречение или съответстващата му фраза с причастие. И тъй като в научен текст подчинените определителни изречения обикн. се въвеждат с относително местоим. който или чийто (а не напр. със съюз че, да или дето),може да се обобщи, че в класификационните дефиниции за разграничаването на видовото понятие от неговите кохипоними обикн. се използва подчинено определително изречение, въведено с местоимение който или чийто или съответстващото му причастие. Въз основа на казаното дотук може да изведем като типична езикова форма на класификационната дефиниция (респ. - като типичен израз на родово-видово КСО в такава дефиниция) израза:"У е Х, [подчинено определително изречение с който / чийто] / причастие".

Въз основа на това извеждаме третия типов модел на родово-видовите отношения: "У е / са Х, предлог? [който / чийто] / причастие".И като имаме предвид възприетия начин на представяне на променливи от типа Х (отнасящи се за външен елемент - участник в КСО), моделът добива окончателен вид"У е / са {същ./NP}-Х, предлог? [който / чийто] / причастие".

Този модел представя родово-видовите отношения, отразени в класификационните дефиниции. С местоимението който или чийто се маркира началото на подчиненото определително изречение, т.е. на разграничаващата, стесняващата част на дефиницията. Същата функция има и алтернативният маркер - причастието. С елемента предлог, следван от символа "?", се обхващат случаите, при които подчиненото определително изречение започва с предлог (т.е. има начало "предлог който"или "предлог чийто"). Символът "?" (използван в регулярните изрази) означава, че елементът, след който е поставен, присъства нула или един път в даден израз.

С посочения модел се разпознава поява на родово-видови КСО в изречението Алкините <ОРВ> са ненаситени въглеводороди, чиито </ОРВ> молекули съдържат тройна връзка.

В обобщение на казаното дотук отново ще посочим трите конструирани типови модела на родово-видовото КСО:

І. У е вид / са видове \ на Х;

ІІ. Х е / са следните видове: У₁...У_n;

ІІІ. У е / са {същ./NP}-Х, предлог? [който / чийто] / причастие.

В тези модели Х и У (У₁...У_n) се отнасят за термините, които се намират в родово-видово отношение, а самото отношение се изразява от съчетания от различни маркери - съответно от:

І. гл. съм в 3 л. + същ. име вид (в ед. или мн. ч.) + предлог на в първия модел;

ІІ. гл. съм в 3 л. + прил. следните + същ. име вид (в мн. число) във втория модел;

ІІІ. гл. съм + (променлива) + евентуално предлог + относително местоимение който или чийто или причастие.

Третият модел съдържа променлива, представяща термин-участник в КСО.

Както се каза, моделът "У е / са Х, предлог? [който / чийто] / причастие"представя хиперонимните отношения, отразени в класификационните дефиниции и служи за тяхното разпознаване в специални текстове. Редица учени сочат първата част на модела - "У е / са Х"като един от най-типичните изрази за родово-видови КСО (вж. напр. Дейвидсън и др. 1998, Херст 1992, Мейер и др. 1997, Сейгър 1990, Лайънз 1977: 292, Л'Ом (2001). Този израз обаче е прекалено общ, за да служи като надежден модел за автоматичното разпознаване на хиперонимни КСО. Той отразява само единия момент в родово-видовото отношение - свързването на видовото с родовото понятие и следователно сам по себе си не е достатъчен за разпознаване на тези отношения. Освен това чрез него се изразява, респ. открива много по-широк кръг отношения от търсените. Той може да изразява не само родово-видово отношение, но и други отношения - напр. да приписва признак (в широк смисъл) на обект. Вж. напр. израза Кетоните са разтворители, разпознат с модела "У е / са Х", в който се приписва признак на обект.

Очевидно моделът "У е / са Х"не отговаря на изискването на надеждност в този си вид. Задължително е към него да се добави стесняващата част, чрез която да се изрази вторият важен план в родово-видовата връзка - разграничаването на съответното видово понятие от останалите понятия от групата. Конструираният тук типов модел "У е / са Х, предлог? [който / чийто] / причастие" отразява и този аспект на родово-видовата връзка, което го прави достатъчно надежден.

Въз основа на типовите модели на родово-видовите КСО се извеждат първичните и вторичните им модели. Една от най-често използваните процедури за конструиране на първични модели е синонимното заместване. Чрез него от първичния модел "Х е / са следните видове: У₁...У_n" се извежда моделът "Х бива / биват следните видове: У₁...У_n".Основание за извършеното заместване са синонимните връзки на гл. съм (в знач. 'Само в 3 л. - като връзка в съставно именно сказуемо при предикативна дума наречие или същ. име' - ТР, знач. І. 2. ) и бивам (в значение: 'Като глагол-връзка в съставно именно и глаголно сказуемо. Обикновено, винаги или понякога съм някакъв' - РБЕ, т. І, знач. ІІ). Синонимно заместване се прилага и в първичния модел "Х се разделя / се разделят \ на видовете: У₁...У_n",от който се извеждат моделите "Х се дели / се делят \ на видовете: У₁...У_n" и "Х се подразделя / се подразделят \ на видовете: У₁...У_n". Изхожда се от синонимните отношения между гл. разделям (в знач.'отделям, разграничавам части, групи в нещо') и глаголите деля и подразделям.

Друга често използвана процедура за конструиране на първични модели на хиперонимните КСО е контекстното заместване. Както се каза, то се основава на взаимозаменяемост на едни думи с други, която е налице само в определен контекст.

Чрез контекстно заместване в типовия модел "У е / са {същ./NP}-Х, предлог? [който / чийто] / причастие"извеждаме първичния модел "У се нарича / се наричат \ {същ./NP}-Х, предлог? [който / чийто] / причастие".Основание за извършеното преобразувание е заменяемостта на гл. съм с глагола наричам се само в определени случаи - когато те са елементи на класификационни дефиниции.

Често използвана процедура за извеждане на вторични модели на родово-видовите отношения е съкращаването на компоненти. В резултат на тази процедура от първичния модел "Х бива / биват следните видове: У₁...У_n" се извежда моделът: "Х бива / биват У₁...У_n". Чрез същата процедура от първичния модел "У е един / са едни \ от видовете Х"се извежда моделът "У е един / са едни \ от Х". Резултат от съкращаване на компоненти е и вторичният модел "Х се разделя / се разделят \ на (:) У₁...У_n", получен от изходен модел "Х се разделя / се разделят \ на видовете: У₁...У_n".

Модели на родово-видовите КСО

Конструирани са 16 типови и първични модели на родово-видовите КСО, които се използват за разпознаване на техни появи в химически текстове.

1 модел. У е вид / са видове \ на Х

2 модел. У е представител / са представители \ на Х

3 модел. Х е / са следните видове: У₁...У_n

4 модел. Х бива / биват следните видове: У₁...У_n

Един от вторичните модели на този модел е с много висока честота в химическата област (става дума за модела "Х бива / биват: У₁...У_n").

5 модел. Х се разделя / се разделят \ на видовете: У₁...У_n

6 модел. Х се подразделя / се подразделят \ на видовете: У₁...У_n

Някои от вторичните модели, изведени от този модел, имат висока честота в химическите текстове (напр. модела "Х се подразделя / се подразделят \ на : У₁...У_n").

7 модел. Х се дели / се делят \ на видовете: У₁...У_n

Моделът е с висока честота в химическата област.

8 модел. Към {същ./NP}-Х се отнася / се отнасят \ видовете: У₁...У_n

Моделът е с относително висока честота в химическите текстове.

9 модел. Към {същ./NP}-Х спада / спадат видовете: У₁...У_n

10 модел. Към {същ./NP}-Х се причислява / се причисляват \ видовете: У₁...У_n

11 модел. У е / са {същ./NP}- Х, предлог? [който / чийто] / причастие

Това е най-разпространеният модел за изразяване на родово-видови КСО в химическата област, а вероятно и в повечето научни области. С него обикн. се разпознават КСО в дефиниции.

12 модел. У се определя / се определят \ като {същ./NP}-Х, предлог? [който /чийто] / причастие

13 модел. У се дефинира / се дефинират \ като {същ./NP}-Х, предлог? [който / чийто] / причастие

14 модел. У се нарича / се наричат \ {същ./NP}-Х, предлог? [който / чийто] / причастие

Моделът има висока честота в химическата област (също и някои от вторичните му модели).

15 модел. Под {същ./NP}-У се разбира / разбираме Х

Този модел също има относително висока честота в химическата област.

16 модел. У и други / другите Х

Моделът е емпирично изведен. Има относително висока честота в химическата област.

Проблемни случаи при разпознаване на родово-видовите КСО

И при този вид КСО проблемен случай представляват партитивните дефиниции, които вече бяха разгледани в същия аспект при партитивните отношения. Поради това, че те имат състав и строеж на класификационни дефиниции, при прилагането на моделите на родово-видовите КСО се разпознават грешно като изрази за родово-видови отношения.

Вж. посочената вече партитивна дефиниция Фаза <ОЧЦ> (<ОРВ>)е хомогенната част на </ОЧЦ> хетерогенна система, която (</ОРВ>)се отличава с общ състав и свойства, която тук е разпозната грешно и като израз за родово-видово КСО.

Партитивните дефиниции трябва да се разграничат от друг тип изрази, чието вярно разпознаване не създава затруднения. Става дума за класификационните дефиниции, в които освен родово-видови се изразяват и партитивни отношения. Видовият признак в тях е свързан със специфициране на съставните части на определяемия термин. Този термин се различава от другите видови термини от същия класификационен ред именно по съставните си части.

Разпознаването на двете отношения, изразени в класификационните дефиниции, не се различава от разпознаването на изречения, в които има две появи на различни КСО, което вече разгледахме. Двете появи на родово-видово и партитивно КСО в тези класификационни дефиниции се разпознават и маркират независимо една от друга. Вж. напр. следното изречение:

Алдехидите <ОРВ> са съединения, които </ОРВ> <ОЧЦ> съдържат </ОЧЦ> алдехидна група.

В това изречение има появи на две концептуално-семантични отношения:

КСО род-вид: съединения - алдехиди;

КСО част-цяло: алдехидна група - алдехиди.

ІІІ. Модели на каузативните концептуално-семантични отношения

С термина каузативно отношение се означава причинно-следственото отношение, което представлява едно от най-важните отношения в логиката. Тук се избира именно терминът каузативно отношение поради неговата краткост и утвърденост⁵. Трябва да се подчертае, че с него се изразяват и двата аспекта на причинно-следствената връзка - каузативният и резултативният. Тъй като вторият компонент на отношението - резултативният, не намира израз във формата на избрания термин, от това произтича известна условност на названието. Въпреки това обаче поради посочените основания го предпочитаме пред по-информативния, но прекалено дълъг термин каузативно-резултативно отношение.

Каузативното отношение отразява всеобщата връзка и взаимоотношение между обектите и явленията (вж. Кондаков 1975), мислима в перспективите на понятията причина и резултат. В зависимост от отправната точка, от която се подхожда към него, то има два аспекта - 1) на каузалност, причинност и 2) на резултативност, следване. Тези два аспекта са две страни на едно и също отношение, поради което не е целесъобразно разделянето им.

Каузативното отношение представлява отношение между две понятия Х' и У', първото от които е причина за (появата) на другото, а то от своя страна е резултат от първото. В зависимост от това кое понятие се взема за отправна точка, каузативното КСО може да се представи по два различни начина. От гледна точка на понятието Х', отнасящо се до същината - причина, каузативното отношение се изразява от израза "е причина за (появата на)". От гледна точка на понятието У', отнасящо се до същината - резултат, това отношение се изразява от израза "съм резултат от". Следователно каузативното отношение има два основни езикови изказа в зависимост от отправната точка, въз основа на които се конструират два типови модела: "Х е / са причина за (появата на) У" и "У е / са резултат от Х".

Първият типов модел на каузативните отношения обаче има две разновидности - "Х е / са причина за У" и "Х е / са причина за появата на У".Извеждането на два типови модела при една и съща отправна точка се налага от едно различие между два от видовете каузативни КСО, което е езиково релевантно - води до различие в езиковия им изказ в текста. Става дума за различието между каузативните отношения с резултат процес (или явление) и с резултат обект⁶.

Моделът "Х е / са причина за У"отразява вида каузативни КСО, при който участникът - резултат е процес, явление или свойство. Той е предизвикан от друга същина - процес или обект. Вж. напр. изречението Засушаването е причина за изсъхване на културите, което изразява каузативно отношение между процес (засушаване) и процес (изсъхване) и изречението Вредителите са причина за изсъхване на листата, което изразява каузативно отношение между обект (вредители) и процес (изсъхване).

Моделът"Х е / са причина за появата на У" отразява вида каузативни КСО, при който участникът - резултат е обект. Неговата поява се предизвиква от друга същина, обикн. процес. Вж. напр. изречението Хибридизацията е причина за появата на нови хибридни орбитали, което изразява каузативно отношение между процес (хибридизация) и обект (хибридни орбитали).

Онтологичното различие между тези два вида каузативни КСО води до езиково различие между изразяващите ги конструкции. При каузативните КСО с резултат - обект терминът У, който го означава, се намира в израза в позиция след същ. име от типа на поява (+ предлог на). Тази позиция се обуславя от особеностите на семантичното съчетаване на думите от определени семантични класове. Посоченото същ. (заедно със следходния предлог) е част от конструкцията, изразяваща този вид каузативни отношения. За да отразим наличието на този допълнителен компонент в изразите за каузативно отношение с резултат обект, конструираме още един типов модел, включващ допълнителни маркери (появата + на).

И така, извеждаме два типови модела при отправна точка причина: модела "Х е / са причина за У", който представя каузативно отношение с резултат - процес, явление, свойство и модела "Х е / са причина за появата на У",който представя каузативно отношение с резултат - обект.

Чрез извеждането на двата типови модела при една и съща отправна точка не само по-точно се отразява спецификата в езиковия изказ на двата вида каузативни отношения, но и се облекчава работата по следващата част на методиката - разпознаването на самите термини. С конструираните модели се идентифицират по-точно и прецизно единиците, които участват в каузативното КСО. Изразите за каузативно КСО с резултат обект може да се разпознаят и с модела "Х е / са причина за У", при което обаче като кандидат-термин би се маркирала цяла фраза като напр. "появата на У". С разширяването на модела "Х е / са причина за У"със съчетанието от маркери появата + на се дава възможност термините - участници в тези отношения, да се разпознаят в реалните им граници и така се постига по-голяма прецизност на използваните модели.

Може да се обобщи, че конструираните типови модела на каузативните КСО са три (като първите два са изведени при едва и съща отправна точка към отношението):

І. Х е / са причина за У;

ІІ. Х е / са причина за появата на У;

ІІІ. У е / са резултат от Х.

В тези модели Х и У се отнасят за термините, които се намират в каузативно отношение, а самото отношение се изразява от три различни съчетания от маркери, съответно:

1) гл. съм (в 3 л.ед. или мн.ч.) + същ. име причина + предлог за в първия модел;

2) гл. съм (в 3 л.ед. или мн.ч.) + същ. име причина + предлог за + същ. име появата + предлог на във втория модел;

3) гл. съм (в 3 л.ед. или мн.ч.) + същ. име резултат + предл. от в третия модел.

Въз основа на типовите модели на каузативното КСО се извеждат първичните модели, като се извършва синонимно заместване и други обичайни процедури. Т. напр., като изхождаме от това, че изразът "съм, ставам причина за появата на нещо"е равнозначен на глаголите водя (в 7 знач. в РБЕ), причинявам и предизвиквам (във 2 знач. в ТР), от типовия модел "Х е / са причина за появата на У"извеждаме първичните модели "Х води / водят до У", "Х причинява / причиняват У" и "Х предизвиква / предизвикват У". От типовия модел "У е / са резултат от Х",поради семантичната близост на гл. дължи се с израза "е резултат", се извежда първичният модел "У се дължи / се дължат на Х".

Чрез процедурата словоредно разместване от първичния модел "В резултат на {същ./ NP}-Х настъпва У"конструираме вторичния модел "Настъпва {същ./ NP}-У в резултат на Х". Морфологично преобразувание (чрез замяна на една страдателна форма с вариантната й форма) извършваме в първичния модел "Х се получава / се получават \ от У",от който извеждаме вторичния модел "Х е получен / са получени \ от У".

Модели на каузативните КСО

Конструирани са 17 типови и първични модели на каузативните КСО, които се използват за разпознаване на техни появи в химическите текстове.

Моделите 1-7 изразяват каузативни отношения с резултат процес, явление, свойство.

1 модел. Х е / са причина за У

2 модел. Х обуславя / обуславят У

3 модел. Х води / водят до У

4 модел. Х довежда / довеждат до У

5 модел. Х причинява / причиняват У

6 модел. Х предизвиква / предизвикват У

Това е един от най-честите модели на каузативните отношения в химическите текстове.

7 модел. Х има / имат за резултат У

Моделите 8-11 изразяват каузативни отношения с резултат обект.

8 модел. Х е / са причина за появата на У

9 модел. Х води / водят до появата на У

10 модел. Х довежда / довеждат до появата на Х

11 модел. Х предизвиква / предизвикват появата на У

Моделите 12, 15 и 17 изразяват каузативни отношения и от двата вида, а модели 13, 14 и 16 - с резултат процес.

12 модел. У е / са резултат от Х

13 модел. В резултат на {същ./ NP}-Х става / стават У

14 модел. В резултат на {същ./ NP}-Х настъпва / настъпват У

15 модел. У е / са следствие от Х

16 модел. Вследствие на {същ./ NP}-Х настъпва / настъпват У

17 модел. У се дължи / се дължат \ на Х

Този модел се отличава с висока честота в химическата област.

Проблеми при разпознаване на каузативни КСО между термини

Единственият проблем при разпознаването на каузативните отношения е свързан с това, че те се проявяват в химическите текстове с еднаква честота както между термини, така и между нетерминологични езикови единици - думи и словосъчетания (много от които дори не са устойчиви словосъчетания). Тук обаче се интересуваме само от КСО, проявяващи се между термини. За съжаление не е възможно в самите модели на каузативното отношение да се вложи ограничение върху характера на езиковите единици, които участват в разпознаваното отношение. Ето защо конструираните модели неизбежно разпознават всички появи на каузативното КСО, независимо между какви единици се проявява то. Т.е. с тези модели се откриват по-широк кръг появи на КСО от тези, които ни интересуват (или съгласно с приетата терминология конструираните модели свръхгенерират - overgenerate). Това налага разпознатите появи на каузативното КСО, в които единият (или и двата) участник в отношението не е термин, да се елиминират ръчно при валидиране на резултатите от прилагането на моделите.

ІV. Модели на функционалните концептуално-семантични отношения

Функционалното КСО представлява отношение между две понятия, първото от които се отнася за обект, а второто - за неговата типична функция, изразяваща се в използването му за извършването на определен процес или с определена роля. Следователно понятията Х' и У', участващи във функционалното отношение, се отнасят съответно до 1) обект и 2а) процес, за извършването на който този обект се използва, или 2б) роля, която той изпълнява. И при функционалното КСО са възможни различни типови модели в зависимост от отправната точка. От гледна точка на понятието Х', отнасящо се за обекта, използван за определен процес или с определена роля, разглежданото отношение може да се представи с израза "Х се използва за (като) У". От гледна точка на понятието У', отнасящо се за процеса, за извършването на който се използва обектът Х, отношението се представя с израза "У се извършва с Х".

Следователно функционалното отношение има два основни езикови изказа в зависимост от отправната точка, въз основа на които конструираме два типови модела: "Х се използва / се използват \ за (като) У" и "У се извършва / се извършват \ с Х".

Първият типов модел обаче има две разновидности в зависимост от това дали функцията на обекта се характеризира чрез процеса, в който той се използва или чрез неговата типична роля. Според това се извеждат две разновидности на този модел: "Х се използва / се използват \ за У" и "Х се използва / се използват \ като У".

И така, тук се конструират следните три типови модела на функционалните отношения (първите два - при една и съща отправна точка към това отношение):

І. Х се използва / се използват \ за У;

ІІ. Х се използва / се използват \ като У;

ІІІ. У се извършва / се извършват \ с Х.

В тези модели Х и У се отнасят за термините, които се намират във функционално отношение, а самото отношение се изразява от три различни съчетания от маркери, съответно:

1) гл. използвам се (в 3 л.ед. или мн.ч.) + предлог за в първия модел;

2) гл. използвам се (в 3 л.ед. или мн.ч.) + предлог като във втория модел;

3) гл. извършвам се (в 3 л.ед. или мн.ч.) + предл. с в третия модел.

Във връзка с третия типов модел припомняме, че тук функционалното отношение включва в себе си и инструменталното отношение, разглеждано от някои автори като самостоятелно. Както се каза във втора глава, с оглед на нашите цели и избраното тук равнище на обобщеност го представяме в рамките на функционалното отношение. Типовият модел, който го изразява, е моделът "У се извършва / се извършват \ с Х".

От типовите модели на функционалното КСО извеждаме първичните и вторичните модели, като използваме обичайните процедури. За извеждане на първичните модели използваме лексикално преобразувание от вида синонимното заместване. Тази процедура прилагаме в типовия модел "Х се използва / се използват \ за У", от който извеждаме първичните модели "Х се употребява / се употребяват \ за У", "Х служи / служат за У"и "Х намира / намират приложение за У".Основание за това синонимно заместване са синонимните връзки между глаголите използва се, употребява се, служи и глаголния израз намира приложение.

Интересна особеност на функционалното отношение е това, че в него много често участват термини, които принадлежат на различни терминологични подсистеми (напр. химия и медицина).

Модели на функционалните КСО

Конструирани са 12 типови и първични модела на функционалните КСО, които се използват за разпознаване на техни появи в химическите текстове.

Модели 1-11 се използват за разпознаване появи на функционалните отношения, в които то е представено от гледна точка на обекта, използван с определена функция или роля.

1 модел. Х се използва / се използват \ за У

Това е един от най-честите модели на функционалните отношения в химическата област.

2 модел. Х се използва / се използват \ при У

3 модел. Х се употребява / се употребяват \ за У

4 модел. Х служи / служат за У

5 модел. Х се прилага / се прилагат за У

6 модел. Х намира / намират приложение за У

7 модел. Х се използва / се използват \ като У

Това е вторият модел на функционалните отношения с висока честота в химическата област.

8 модел. Х се употребява / се употребяват \ като У

9 модел. Х служи / служат като У

10 модел. Х има / имат приложение като У

11 модел. Х намира / намират приложение като У

12 модел. Х се извършва / се извършват \ с У

Този модел се използва за откриване появи на функционалното КСО, в които отношението е представено от гледна точка на процеса, извършван с участието на определен обект.

Проблеми при разпознаването на функционалните КСО между термини

И тук се сблъскваме със същия проблем, както при каузативните КСО. Подобно на тях и функционалните КСО се проявяват както между термини, така и между думи и словосъчетания с нетерминологичен характер. Ето защо някои от конструираните модели (най-често моделът "Х се използва / се използват за У")разпознават по-широк кръг езикови единици от търсените (т.е. свръхгенерират). Най-честите случаи на разпознати появи между единици с нетерминологичен характер са тези, при които непосредствено след израза за КСО се намират лексеми като получаване, производство, приготвяне и др., които не образуват устойчиви съчетания с терминологичен характер (напр. Стиренът се използва за производство на изделия от полистирол; Нишестето се използва за получаване на глюкоза и алкохол).Тези и подобните на тях разпознати появи между лексикални единици с нетерминологичен характер се елиминират при валидирането.

Известен проблем възниква при някои от конструираните моделите (като напр."Х се използва / се използват за У") и поради това, че с тях се разпознават изрази, в които Х се отнася не за обект, а за свойство или процес. Вж. напр. разпознатия с модела израз Редукционните й свойства се използват за дъбене на кожи.В този пример няма поява на функционално отношение и той се маркира като грешно разпознат. За съжаление не е възможно да наложим такова ограничение върху елемента Х в моделите, че да предотвратим такива грешно разпознати случаи. Засега се задоволяваме с това да ги отстраняваме ръчно при валидирането.

V. Модели на концептуално-семантичните отношения източник-продукт

КСО източник-продукт представлява отношение между понятия, отнасящи се за обекти, първият от които е изходен обект (суровина, вещество и др.) за получаване на втория обект, който от своя страна е продукт от обработката и изменението на първия. Следователно понятията Х' и У', участващи в това отношение, се отнасят съответно до 1) изходния обект, от който след изменение се получава съответният продукт и 2) продукта, получен от изходния обект. Ако вземем като отправна точка изходния обект, който обикн. е изходна суровина или изходно вещество, разглежданото отношение може да се представи с израза "Х е изходна суровина (или изходно вещество) за получаване на У". Ако вземем като отправна точка крайния продукт, това отношение се представя с израза "У се получава от Х". Следователно КСО източник-резултат има два основни типови модела:"Х е изходна суровина (или изходно вещества) за получаване на У" и "У се получава / се получават \ от Х"

Първият типов модел представя разглежданото отношение от гледна точка на изходния обект, а втория модел - от гледна точка на получения обект. Според онтологичната природа на изходния обект първият модел има две разновидности: "Х е изходна суровина / са изходни суровини \ за получаване на У" и "Х е изходно вещество / са изходни вещества \ за получаване на У".

И така, тук се конструират следните три типови модела на КСО източник-продукт (първите два - при една и съща отправна точка към това отношение:

І. Х е изходна суровина / са изходни суровини \ за получаване на У;

ІІ. Х е изходно вещество / са изходни вещества \ за получаване на У;

ІІІ. У се получава / се получават \ от Х.

В тези модели Х и У се отнасят за термините, които участват в отношението източник-продукт, а самото отношение се изразява от три различни съчетания от маркери, съответно:

1) гл. съм (в 3 л.ед. или мн.ч.) + именното словосъчетание изходна суровина (в ед. или мн. ч) + предлог за + същ. име получаване + предлог на в първия модел;

2) гл. съм (в 3 л.ед. или мн.ч.) + именното словосъчетание изходно вещество (в ед. или мн. ч) + предлог за + същ. име получаване + предлог на във втория модел;

3) гл. получавам се (в 3 л.ед. или мн.ч.) + предл. от в третия модел.

От типовите модели извеждаме първичните и вторичните модели на КСО източник - продукт, като използваме стандартните процедури. Т. напр. чрез контекстно заместване в типовия модел "У се получава / се получават \ от Х" конструираме първичните модели "У се изработва / се изработват \ от Х", "У се изготвя / се изготвят \ от Х" и "У се произвежда / се произвеждат \ от Х". В случая използваме това, че глаголът получавам е контекстнозаменяем с глаголите изработвам, изготвям и произвеждам в посочените модели. Контекстно заместване прилагаме и в типовия модел "Х е изходна суровина / са изходни суровини \ за получаване на У".Чрез заместване на маркера получаване с думи, контекстнозаменяеми с него, извеждаме първичния модел "Х е изходна суровина / са изходни суровини \ за производство на У" и много характерния за химическата област модел "Х е изходна суровина / са изходни суровини \ за синтез на У".

Друг вид процедура - родово-видово заместване, прилагаме в типовия модел "Х е изходно вещество / са изходни вещества \ за получаване на У".Като заместваме термина вещество с неговия видов термин в химическата област съединения, извеждаме модела "Х е изходно съединение / са изходни съединения \ за получаване на У".

Необходимо е едно уточнение по отношение на типовия модел "У се получава / се получават \ от Х" (и някои от изведените от него модели като напр. "У се прави / се правят \ от Х"). Както се каза по-напред, тези модели са рискови, тъй като с тях може да се разпознаят и изрази като У се получава от някого и У се прави от някого, представляващи пасивни конструкции с изнесен агенс в края. След тестването на тези модели обаче се установи, че с тях се постига задоволителна степен на точност. Поради тази причина, а също и поради високата им честота в текста, те се включват тук съгласно със следвания подход за търсене на оптимално съчетание между показателите пълнота и точност на методиката.

Модели на КСО източник-продукт

Конструирани са 18 типови и първични модели на КСО източник-продукт, които се използват за разпознаване на техни появи в химически текстове.

1 модел. Х е / са изходна суровина / са изходни суровини \ за получаване на У

Това е един от честите модели в химическите текстове, а също и някои от вторичните му модели.

2 модел. Х е / са изходна суровина / са изходни суровини \ за производство на У

3 модел. Х е / са изходна суровина / са изходни суровини \ за синтез на У

Моделите 4-9 са специфични за химическата област.

4 модел. Х е изходно вещество / са изходни вещества \ за получаване на У

5 модел. Х е изходно вещество / са изходни вещества \ за производство на У

6 модел. Х е изходно вещество / са изходни вещества \ за синтез на У

7 модел. Х е изходно съединение / са изходни съединения \ за получаване на У

8 модел. Х е изходно съединение / са изходни съединения \ за производство на У

9 модел. Х е изходно съединение / са изходни съединения \ за синтез на У

10 модел. У се получава / се получават \ от Х

Този модел, а също и някои от вторичните му модели (напр. 10.3.) са с висока честота в химическата област.

Моделите 11 и 12 са емпирични (т.е. изведени са при наблюдение върху текстовете). Те са специфични за химическата област и имат много висока честота в нея.

11 модел. У се получава / се получават \ при / чрез {същ./NP} на Х

12 модел. Х₁ взаимодейства / взаимодействат с {същ./NP}-Х₂, при което се получава / се получават У

13 модел. Х₁ реагира / реагират с {същ./NP}-Х₂, при което се получава / се получават У

Моделът е специфичен за химическата област.

14 модел. У се добива / се добиват \ от Х

15 модел. У се синтезира / се синтезират \ от Х

Моделът е специфичен за химическата област.

Модели 16-18 са слабо разпространени в химическата област. Включваме ги тук поради очакваната им по-висока честота в други терминологични подсистеми.

16 модел. У се прави / се правят \ от Х

17 модел. У се изработва / се изработват \ от Х

18 модел. У се произвежда / се произвеждат \ от Х

VІ. Честота на КСО в химически текстове

При прилагането на представените модели в корпуса са разпознати определен брой появи за всяко от петте КСО, въз основа на които определяме честотата на отделните отношения в химическите текстове.

Трябва да се уточни, че нашите данни се отнасят за КСО, проявяващи се само между термини. Както се каза, всички появи на КСО между лексикални единици с нетерминологичен характер бяха елиминирани при валидирането. Това обстоятелство обаче не се отразява чувствително върху представителността на получените данни, тъй като при три от отношенията (родово-видовото, партитивното и източник-продукт) разпознатите появи между единици с нетерминологичен характер са изключително малко. Посоченото ограничение е причина за известно понижение в стойностите на честотата на две КСО - функционалното и в по-слаба степен - каузативното.

Разпознаваните тук КСО се проявяват със следната честота в корпуса от химически текстове:

• Честота на КСО част-цяло - 36 %;

• Честота на КСО род-вид - 31.5 %;

• Честота на КСО източник-продукт - 17 % ;

• Честота на функционално КСО - 10 % ;

• Честота на каузативно КСО - 5.5 %.

Получената информация за честотата на отделните КСО представлява интерес, защото на тази основа може да се направят изводи за разпространението на тези отношения в химическата област, което от своя страна е показател за важността им в нея.

Йерархичните КСО - родово-видовото и партитивното, са с най-висока честота, респ. - значимост в разглежданата област, което е напълно обяснимо, като се има предвид тяхната роля за структурирането на понятийните системи във всяка една специална област. Интересно е обаче това, че партитивното отношение има много висока честота в химическите текстове, дори малко по-висока от тази на родово-видовото отношение. Очевидно в химическата подсистема партитивните връзки са от не по-малко значение за системната организация на понятията от родово-видовите.

На трето място по честота е КСО източник-продукт. Тази информация потвърждава нашите предварителни предположения за значимостта на това КСО специално в химическата област, които бяха основание за неговото въвеждане тук.

Следващо по честота е функционалното КСО. Стойностите на неговата честота са малко занижени поради това, че не сме отчитали появите му между единици с нетерминологичен характер. И тъй като то се проявява между такива единици сравнително често, следваното ограничение се отразява по-чувствително върху данните за неговата честота. Въпреки това нашите наблюдения показват, че понижението в тези данни не е много голямо (от порядъка на 3-4 %).

Последно по честота на поява в химическите текстове е каузативното КСО. Изненадващо се оказа, че в химическата област то има най-малко разпространение в сравнение с другите разпознавани тук КСО.

БЕЛЕЖКИ

1. Този най-общ случай на партитивни отношения не изключва възможността съдържащият обект да има повече от една съставни части, т.е. да съдържа повече от един обект. [обратно]

2. За особеностите на класификационните дефиниции вж. Горски (1981: 60). [обратно]

3. Важността на дефинициите за автоматичното разпознаване на КСО и на термини в електронни текстове е причина за появата на изследвания върху езиковата форма на дефинициите с оглед на разпознаването им. Вж. напр. Пиърсън (1998). [обратно]

4. Поради включването на разграничителни признаци в него видовото понятие, както е известно, винаги има поне една характеристика повече от съответното родово понятие (вж. напр. Мейер и др. 1997). [обратно]

5. Този термин е използван и от Кондаков като синоним на причинно-следственото отношение (Кондаков 1975). [обратно]

6. Възможна е субкатегоризация на каузативното отношение не само според онтологичната природа на резултата, но и на първия участник в отношението - причинителя. Т. напр., като изхожда от онтологична разлика между възможните причинители, Медсън (Медсън и др. 2000) разграничава два вида каузативни отношения - агент-резултат и процес-резултат. Тази субкатегоризация обаче не води до различия в езиковия им изказ и затове не я отразяваме тук. [обратно]

© Сия Колковска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Сия Колковска. Модели на концептуално-семантичните отношения между термините в специален (химически) текст с оглед на автоматичното им разпознаване. Варна: LiterNet, 2005