Втора глава

КОНЦЕПТУАЛНО-СЕМАНТИЧНИ ОТНОШЕНИЯ

Сия Колковска

web | Модели на концептуално-семантичните отношения...

1. Същност на концептуално-семантичните отношения

Въвеждането на категорията концептуално-семантични отношения е пряко свързано с поставената в работата цел. Тук се занимаваме с разпознаване на понятийните отношения, които се наблюдават в текста и поради това се проявяват като отношения между значенията на лексикалните единици, т.е. като семантични отношения. Очевидно интересуващите ни отношения имат два аспекта и те трябва да бъдат разграничени и взети предвид с оглед прецизното определяне на обекта, който разпознаваме. Ето защо се налага да въведем категорията концептуално-семантични отношения.

Под концептуално-семантични отношения разбираме отношения между понятия, които обуславят съответните семантични отношения между означаващи тези понятия лексикални единици и които се проявяват в текста чрез тях.

Концептуално-семантичните отношения имат два аспекта - понятиен и семантичен, и съответно включват два отделни компонента - понятийните отношения, които са определящи, и семантичните отношения, които са обусловени от тях и чрез които те се проявяват в текста. За нас е важен както понятийният компонент на концептуално-семантичните отношения, който има определяща роля, така и семантичният им компонент, който опосредства тяхната проява в текста. При това обаче определяща е ролята на понятийните отношения. Тази тяхна роля се обуславя, на първо място, от отражателната природа на лексикалното значение (по-точно - на сигнификативния му компонент) по отношение на понятието. Допълнително основание за определящата роля на понятийните отношения представлява особената им важност в терминологията. Там те имат първостепенна роля за организацията на термините (за разлика от общоупотребимия език, в който системообразуващи са и синонимните и антонимните отношения, смятани за чисто семантични).

Във връзка със семантичния компонент на разглежданата категория трябва да се подчертае, че той включва само тези семантични отношения, които са обусловени от понятийни. Ето защо извън нашето внимание тук са синонимните и антонимните отношения. Те представляват отношения между значенията на лексикалните единици и не се възприемат като обусловени от понятийни отношения (макар да е възможно да им се намери еквивалент и в понятиен аспект).

Поради двуплановостта на анализираната категория използваме за назоваването й именно термина концептуално-семантични отношения¹. Този термин отразява и двата аспекта на разпознаваните тук отношения - както логическата им природа, така и проявата им в текста чрез семантичните отношения. Други автори, занимаващи се със същите по характер отношения, използват за тяхното означаване термина понятийни (или концептуални) отношения. Вж. напр. Фелиу, Кабре (2002), Кондамин, Ребейрол (1998), Л'Ом (2001). По този начин обаче природата на тези отношения се отразява едностранно.

Отчетливото разграничаване (включително и чрез използвания термин) на двата аспекта на концептуално-семантичните отношение се налага от принципната разлика между понятийни и семантични отношения. Те се отнасят до две различни равнища - понятийното и семантичното и подходът към тях е различен - с оглед съответно на понятийната система и на лексикалната система². Както е известно, понятийните отношения са отношения между понятия и се изучават главно в логиката. Те са актуални и в терминологията в случаите, когато се създава (или изследва) определен вид понятийна йерархия (вж. напр. Мейер и др. 1997, Дейвидсън и др. 1998). Семантичните отношения (наричани още лексикални) са отношения между значенията на лексикалните единици и са обект на изучаване в лексикалната семантика. Илюстрация на принципната разлика между двете отношения са принципно различните сфери, в които се използват. Понятийните отношения, както се каза, се използват при конструиране на понятийни йерархии, а семантичните отношения - при създаване на семантични мрежи като напр. WordNet (вж. Милер и др. 1990) и EuroWordNet (вж. Восен 1999).

Принципната разлика между двата типа отношения не е в противоречие с факта, че в редица случаи между тях съществува съотносителност, изразяваща се в това, че някои (но не всички) семантични отношения са обусловени от понятийни отношения. Между отделни понятийни и семантични отношения, както е известно, съществува паралел (напр. при родово-видовите и партитивните отношения). Именно тази съотносителност на определени семантични отношения с понятийни ни дава възможност да използваме едно общо понятие за тях, без, разбира се, да ги отъждествяваме по този начин.

И накрая трябва да подчертаем, че разбирането за КСО, с което си служим тук, не претендира за изчерпателност и пълнота и е по-скоро работно, необходимо ни с оглед решаването на непосредствените задачи на работата. Този подход е оправдан поради това, че задълбоченото изясняване на особеностите на т.нар. тук концептуално-семантични отношения, макар да представлява интерес, стои извън настоящите ни задачи.

2. Типове понятийни и семантични отношения

Разглеждането на типовете понятийни и семантични отношения се налага от това, че тяхната типология е отправната точка, от която тръгваме при избора на тези КСО, чието поведение в текста ще наблюдаваме тук. Отново подчертаваме, че интерес тук представляват само тези семантични отношения, които са обусловени от понятийни отношения и им съответстват.

При разглеждането на типовете понятийни и семантични отношения изхождаме от съществуващите класификации в логиката, лексикалната семантика, терминологията и др. области. Типовете понятийни и семантични отношения представяме общо, в един списък.

Една от причините за това решение е обичайната практика двата термина да се използват, без експлицитно да се посочва значението им. И тъй като не винаги има съответствие между формата на термина и значението, вложено в него³, понякога е трудно да определим кое от двете отношения се означава с използвания от един автор термин.

При тези обстоятелства единственото решение е да представим типовете понятийни и семантични отношения в един списък. Възможност за това ни дава съотносителността и паралела между тях. Тъй като интерес за нас представляват само тези семантични отношения, които са обусловени от понятийни, в границите на разглежданите тук отношения този паралел е абсолютен (без, разбира се, да е такъв по принцип).

Както в логиката, така и в терминологичната наука не е установена единна класификация на типовете понятийни отношения. Отделяните в терминологията типове отношения варират от няколко най-общи отношения, проявяващи се между значителен брой понятия до идеосинкретични отношения между малък брой понятия (вж. Медсън и др. 2000). Не съществува единно мнение и по въпроса за това кои са отношенията, задължителни за организиране на понятията в различните научни области. Подобно е положението и при семантичните отношения. Освен чисто семантичните релации синонимия и антонимия, които не ни интересуват тук, общоприети са единствено семантичните отношения род-вид и част-цяло.

Представеният по-долу списък включва утвърдените типове понятийни и семантични отношения, а също и някои, които имат значение предимно в терминологията (вж. отношения 12-14 в списъка). Този списък не е изчерпателен, нито е единствено възможен. Неговият състав зависи и от равнището на обобщеност/конкретност, на което са разграничени отделните отношения.

Задължителни във всяка типология са две понятийни отношения: родово-видовите и отношенията част-цяло. Те се проявяват във всички специални области, което е основание да се определят като независещи от областта (domain-independant) (вж. напр. Дейвидсън и др. 1998, Кондамин, Ребейрол 1998). Представянето на типовете отношения започва с тези две най-общи отношения и завършва с отношения, които имат по-тясна сфера на проява.

2.1. Родово-видови отношения

Означават се и с термините хиперонимни отношения, хипонимно-хиперонимни отношения (Фелиу, Кабре 2002), хипонимия (Лайънз 1977), родово-специфични отношения (Дейвидсън и др. 1998, Мейер и др. 1997, Кагеура 1997); родови отношения (Сейгър 1990), генерични отношения (Попова 2003); член на клас - клас (Уинстън и др. 1987). За тези отношения се използва и означението "съм подклас" (Скороходко 1974).

2.2. Отношения част-цяло

Означават се и с термините партитивни отношения, партонимични отношения, меронимни отношения (Мейер и др. 1997), меронимия (Коева 2004), а също и с израза "съм част" (Скороходко 1974)

2.3. Каузативни отношения

Отделят се в логиката (вж. Кондаков 1975) и в терминологията (вж. Фелиу, Кабре 2002). Означават се и с термина каузация (Коева 2004; Медсън и др. 2000).

Аналогични са разграничените от Сейгър отношения причина-резултат (Сейгър 1990: 35).

2.4. Функционални отношения

Отделят се от Дейвидсън и др. (1998); Мейер и др. (1997), Л'Ом (2001) и др.

Сходни на тях са разграничените от Фелиу и Кабре отношения функция-инструмент(2002) и от Кондамин и Ребейрол "нося отговорност за" (1998).

2.5. Инструментални отношения

С това название се използват от Медсън и др. (2000). Сходно е отношението процес-инструмент, отделено от Сейгър (1990: 35).

2.6. Отношения на поредност, съседност (sequenсiality)

Това са отношения между обекти, разположени в пространството или времето в непосредствена близост. Използват се от Дейвидсън и др. (1998), Фелиу, Кабре (2002) и др.

Други автори използват вместо тях темпорални и пространствени отношения, които се отделят на по-ниско равнище на абстракция (вж. Уинстън и др. 1987) или ги раздробяват още повече.

2.7. Асоциативни отношения

Използват се от Дейвидсън и др. (1998), Фелиу, Кабре (2002). Означават се и с термините прагматични отношения и тематични отношения.

2.8. Отношения на сходство (подобие)

Използват се от Фелиу, Кабре (2002). Аналогично е отношението "подобен на" (Коева 2004).

2.9. Отношения на притежание

Използват се от Уинстън и др. (1987).

2.10. Отношения на атрибуция

Използват се от Уинстън и др. (1987). Сходно е отношението "съм атрибут", разграничено от Скороходко (1974).

2.11. Отношения на произход (origion relation)

Използва се от Медсън и др. (2000).

2.12. Отношение процес-продукт

Разграничено от Сейгър (1990).

2.13. Отношение процес-метод

Разграничено от Сейгър (1990).

2.14. Отношение явление-мерна единица

Разграничено от Сейгър (1990). Сходно е отношението "съм мяра" у Скороходко (1974).

След представянето на типовете понятийни и семантични отношения ще разгледаме накратко две класификации на понятийните отношения, използвани по-нататък в работата.

Понятийните отношения обикн. се разделят на две групи: йерархични и нейерархични (вж. Суперанска и др. 1989: 142; Мейер и др. 1997). Йерархичните отношения са в основата на системната организация на понятията (Суперанска и др. 1989: 142). Съответстващите им семантични отношения имат парадигматичен характер, т.е. способстват за изграждане на системната организация на лексиката.

Поради първостепенното значение на йерархичните отношения при подредбата на понятията в системи те са особено важни. Тяхната важност обуславя редовната им поява в научния текст, което ги прави много подходящ обект за автоматично разпознаване.

Към йерархичните отношения се отнасят на първо място родово-видовите отношения. Според някои учени те са единствените йерархични отношения (вж. напр. Суперанска и др. 1989), а други автори смятат за йерархични и партитивните отношения (вж. напр. Мейер и др. 1997). Различието между тези две схващания се дължи на редица причини, една от които е свързана с различното съдържание, влагано в термина понятийна йерархия. Ако под понятийна йерархия се разбира такъв тип подредба на понятията в системи, която е изградена върху отношения на субординация между подчинени и подчиняващи понятия, обяснимо е причисляването към йерархичните отношения единствено на родово-видовите отношения. Те, съгласно с общоприетото схващане, представляват отношения на субординация⁴. Ако под понятийна йерархия се разбира изобщо подредба на понятията в системи, то при такова по-широко разбиране към йерархичните отношения може да се причислят и партитивните отношения.

В работата се следва по-широкото разбиране за понятийна йерархия и съответно - схващането, че към йерархичните се отнасят не само родово-видовите, но и партитивните отношения. Основание за приемане на това схващане са наблюденията, че в подредбата на понятията в понятийни системи участват както родово-видовите отношения, така и партитивните отношения, макар и в по-ограничени случаи. Някои понятия са свързани с другите понятия в съответната понятийна система само с партитивни връзки, поради което мястото им в системата се обуславя единствено от тях. Ако тези връзки не се отчитат като йерархични, не бихме могли да обясним основанията за принадлежност на такива понятия към съответната система.

Родово-видовите и партитивните отношения са относително добре проучени. Чрез тях се осъществяват двата вида системна организация на лексиката - родово-видовата и партитивната (вж. Кагеура 1997).

Нейерархични са тези отношения, които нямат структуроопределяща роля в изграждането на понятийната системност. Въпросът за тяхната функция при изграждане на понятийната системност не е разработен достатъчно. Към нейерархичните отношения отнасяме изброените по-горе отношения с номер в списъка от 3 до 13.

Понятийните отношения се класифицират и в друг аспект според отражателната им същност. Според това, дали изразяват съществуващи в реалния свят връзки между обектите, те се делят на отношения на импликация и отношения на класификация (вж. Никитин 1979). Отношенията на импликация отразяват реални връзки между обектите в действителността, а отношенията на класификация са резултат от класифициращата дейност на субекта, търсещ общото и различното между обектите. Тези два типа понятийни отношения обуславят два типа системност в терминологията - импликационна системност, изградена върху отношенията на импликация, и класификационна системност, основаваща се на отношенията на класификация (вж. Попова 1989). Към отношенията на класификация Попова отнася родово-видовите отношения, а към отношенията на импликация - всички останали отношения. Импликационните отношения на по-ниско равнище на абстракция се разделят на два вида - партитивни и т.нар. асоциативни (Попова 2003).

3. Концептуално-семантични отношения, които се разпознават в работата

Отправна точка при определянето на това, кои от изброените отношения представляват интерес тук, ни дава схващането на Сейгър, според когото броят и типовете понятийни отношения се определят от конкретните цели, за които те са използвани в едно изследване (1990: 29).

С оглед на поставената в работата цел - автоматично разпознаване на КСО в химически текстове, първият фактор, който отчитаме, е свързан с това, кои от отношенията имат редовен езиков изказ в тях. Това може да се предвиди, като се изхожда от важността на отделните отношения в химическата подсистема. Предполага се, че ако едно КСО е важно в дадена област, то би се проявявало редовно между понятията, респ. би се срещало често в текста.

Мотивиран по този начин, изборът на разпознаваните тук КСО удовлетворява и едно друго изискване - да се търсят тези отношения, които са основни за дадена специална област. Автоматичното разпознаване на важните за една терминологична подсистема отношения е от голямо значение с оглед на тяхното приложение. Т. напр., за да бъде построена автоматично йерархията на термините в една специална област (или нейна част), трябва да са разпознати основните КСО в нея.

При определяне на разпознаваните тук КСО вземаме предвид и едно друго съображение, свързано с това, кои отношения са важни за всички специални области. Съобразяваме се и с този фактор поради стремежа конструираните модели, макар и предназначени за търсене главно в химически текстове, да имат по-широка приложимост и да могат да бъдат използвани и в други специални области.

Като се ръководим от посочените съображения, определяме няколко КСО, които ще бъдат разпознавани тук. На първо място са родово-видовите и партитивните КСО, които са основни във всички специални области, включително и в химическата. Те следователно би трябвало да имат редовен изказ в специалните текстове.

На второ място са отношенията, които също са значими и важни за широк кръг специални области, но ролята им не е толкова първостепенна, както тази на родово-видовите и партитивните отношения. Поради тяхната макар и по-ограничена значимост се очаква те също да имат редовен израз в химическите текстове (а също и в специалните текстове по принцип). Към тази група се отнасят каузативните КСО и функционалните КСО.

На трето място са отношенията, които са специфични за отделни подсистеми. Те са важни само в границите на една или две специални области. Специфично за химическата подсистема се смята КСО източник-продукт, въведено тук.

И така, обект на внимание в работата ще бъдат следните КСО, избрани поради тяхната важност за терминологията и конкретно - за химическата област, и поради очаквания им редовен изказ в химически текстове:

• родово-видови КСО;

• КСО част-цяло;

• каузативни КСО;

• функционални КСО;

• КСО източник-продукт.

Тук ще представим накратко тези КСО, като посочим тези техни особености, които обуславят избора им като обекти на разпознаване.

3.1. Родово-видови концептуално-семантични отношения

Родово-видовите КСО са йерархични отношения на подчинение (субординация) между две понятия - подчиняващо и подчинено, респ. между изразяващите ги лексикални единици. Подчиняващото понятие (наречено още родово или надредно) включва в обема си подчиненото понятие (наречено още видово или подредно). От логическа гледна точка тези отношения се разглеждат като включване на класове.

В езика родово-видовите КСО се проявяват между две лексеми - хипероним, изразяващ подчиняващото понятие, и хипоним, изразяващ подчиненото понятие.

При родово-видовите отношения понятията от едно равнище (наричани в логиката координативни - вж. напр. Мейер и др. 1997) са съподчинени на едно и също родово понятие. Изразяващите ги лексикални единици се означават с термина кохипоними (co-hyponyms - вж. Лайънз 1977, Мейер и др. 1997).

Както се каза, родово-видовите отношения са от йерархичен тип и имат най-съществено значение за структурирането на понятийните системи. Както показват редица наблюдения, те имат най-голям дял за организирането на понятията, респ. на лексикалните единици в системи както в терминологията, така и в общоупотребимия език⁵. За важността им за системната организация на понятията говори и това, че преобладаващият тип дефиниции е основан на тях (вж. Кондаков 1975).

Важността на родово-видовите отношения обуславя голямото им разпространение в текста. Те са смятани за най-широко разпространените отношения в специалните текстове (вж. Сейгър 1990: 30). Това ги прави особено подходящи като обект на автоматично разпознаване.

Особеност на родово-видовите отношения е това, че те са отношения на класификация, т.е. отношенията на субординация между подчиняващото и подчиненото понятие е установена от човека в процеса на неговата класифицираща дейност, а не израз на реално съществуваща връзка между обектите в действителността.

3.2. Концептуално-семантични отношения част-цяло

КСО част-цяло са йерархични отношения между две понятия, отнасящи се за обект и негова част (или части). Понятието, което се отнася за целия обект, се нарича включващо, а понятието, което се отнася за неговата част, се нарича партитивно (вж. Мейер и др. 1997).

В езика КСО част-цяло се проявяват между две лексеми - холоним, изразяващ включващото понятие, и мероним, изразяващ партитивното понятие (вж. напр. Уинстън и др. 1987, Крус 1986).

При КСО част-цяло координативни (т.е от едно равнище) са тези понятия, които се отнасят за частите на едно цяло (вж. и Кондаков 1975). Лексикалните единици, които означават тези понятия, се наричат комероними (co-meronyms - вж. Крус 1986).

Както се каза, отношенията част-цяло са йерархични отношения, които представляват отношения на импликация. Те също допринасят за организиране на научните понятия в системи, респ. за системността на термините. Тази им функция е основана на отразяване на извънезикови връзки между обектите (за разлика от родово-видовите КСО, чиято систематизираща роля е основана на установени от човека понятийни връзки).

Актуален за тази работа е проблемът за видовете партитивни отношения. Уинстън (Уинстън и др. 1987) разграничава няколко вида партитивни отношения, като неговата типология се приема и използва и от редица други учени (напр. Фелиу, Кабре 2002, Дейвидсън и др. 1998). Тук посочваме и други названия на отделните видове партитивни отношения, използвани от български учени (вж. Коева 2004).

3.2.1. Компонент-(интегрален) обект (друг термин "меронимия част от") - напр. педал-колело.

3.2.2. Член на множество-множество (друг термин "меронимия член на") - напр. дърво-гора.

3.2.3. Порция-маса (друг термин "меронимия съставка на") - напр. резен-кекс.

3.2.4. Фаза-процес, действие⁶ - напр. плащане-пазаруване.

3.2.5. Място-област (друг термин "място в") - напр. оазис-пустиня.

3.2.6. Състав-обект (други термини - субстанция (Коева 2004) и материал-обект (Фелиу, Кабре 2002).

Като най-важни за химическата област се оценяват следните три вида партитивни отношения: компонент-обект, фаза-процес, действие и състав-обект. Предполага се, че те ще имат най-голямо разпространение в химическите текстове (предположения, които напълно се оправдаха при наблюдeнията ни върху текста). Поради по-голямата важност на тези видове партитивни отношения в химическата област ще се спрем малко по-подробно върху тях.

Към вида компонент-обект според Уинстън се отнасят отношенията между понятия както за физически обекти, така и за абстрактни същности. Тук напр. се причислява актуалното в научната област отношение между понятията за една наука и за нейните раздели.

Що се отнася до отношенията от вида фаза-процес, действие, те се проявяват само между понятия за непредметни същности - процеси, действия и техните съставни части.

Особено важни за химическата подсистема са отношенията от вида състав-обект,които притежават и известна специфика в нея. От една страна, към тях се отнася общото за повечето области отношение между понятията за обектите и за материала, от който те се състоят. От друга страна, към тях причисляваме и много важното за химическата подсистема отношение между понятията за веществата, които имат определен строеж, определена структура и за елементите на тази структура (атоми, молекули и под). Поради онтологичните особености на елементите на структурата е по-обосновано да отнесем това отношение към вида състав-обект, вместо към вида компонент-обект⁷.

Оказва се, че актуални в химическата подсистема са две понятия за състав - веществен и структурен. Това е причина партитивните отношения от вида състав-обект да се проявяват двуяко в нея. Това обяснява защо при някои разпознати появи на този вид партитивни отношения в химически текстове се откриват термини, които имат повече от един вид съставни части (напр. нишесте: съставни части амилоза и амилопектин; съставни части макромолекули). Такива термини влизат в един и същи тип системни връзки с повече от един термин. Тази особеност представлява нарушение в понятийната системност и може да се причисли към явлението многопосочност (multidimentionality) (вж. Боукър 1996; 1997; Кагеура 1997), наблюдавано както в терминологията, така и в общоупотребимия език. Този проблем обаче е извън задачите на тази работа и тук го поставяме само доколкото се сблъскваме с негови прояви при автоматичното разпознаване на КСО.

3.3. Каузативни концептуално-семантични отношения

Каузативни КСО са причинно-следствените отношения между понятията. Те представляват отношения между две понятия, отнасящи се за същности, първата от които е причина за втората, а втората от своя страна е неин резултат.

Каузативните отношения са нейерархични, поради което нямат особено значение за структурирането на понятията в понятийните системи. Въпреки това те също са с голяма важност в специалните области, тъй като отразяват важен тип връзки между обектите и явленията, разглеждани в перспективата причина-резултат. И тъй като една от целите на научното описание е да опише обектите и явленията именно в техните причинно-следствени връзки, каузативното КСО е едно от редовно проявяващите се в специалните текстове.

Каузативните отношения представляват отношения на импликация, тъй като отразяват съществуващи в действителността връзки между обектите и явленията. Тези връзки обаче не винаги са очевидни и явни. В редица случаи откриването и експлицирането на каузативните КСО изисква по-задълбочена мисловна дейност. Тази им особеност не променя обективната им основа в реалния свят, но ги прави по-опосредствани от опознаващата човешка мисловна дейност.

3.4. Функционални концептуално-семантични отношения

Функционалните отношения са отношения между понятия, отнасящи се съответно за обект и изпълняваната от него функция.

Те също са от нейерархичен тип и представляват отношения на импликация, отразявайки съществуващи в действителността връзки. Важността на тези връзки обуславя значимостта на разглежданите отношения в много от специалните области, което от своя страна обуславя редовната им поява в текста.

Необходимо е едно уточнение във връзка с разбирането на функционалното КСО в работата, което има пряко отношение към моделите, конструирани за него, респ. към разпознаването му.

Тук функционалното КСО е на по-високо равнище на обобщеност, като включва и отделяното от някои автори инструментално отношение. Инструменталното отношение (разглеждано от гледна точка на обекта, участващ в него) се установява между понятия, отнасящи се за 1) обекта, използван в определен процес като инструмент, и 2) самия процес. Използването на един обект като инструмент в даден процес обаче е едно от възможните проявления на неговата функция. Следователно инструменталното КСО представлява част от функционалното КСО, което от своя страна може да се представи като отношение между понятията за обекта и за изпълняваната от него функция. Това, че инструменталното отношение влиза в състава на функционалното отношение, е основание тук да използваме само по-общото функционално отношение. С това не отричаме възможността за отделяне на инструменталното отношение при друго, по-конкретно равнище на класификация.

3.5. Концептуално-семантични отношения източник-продукт

КСО източник-продукт се разграничават отчетливо като отделно отношение за първи път. Основание за извеждането им като самостоятелно отношение е важността им в химическата подсистема.

Разглежданите КСО представляват отношения между понятия, отнасящи се за обекти, първият от които е изходен обект (вещество, суровина) за получаване на друг обект, който от своя страна е продукт от обработката и изменението на първия. Смята се, че предложеният тук термин, въпреки известна условност на съставката източник, изразява относително точно назованото отношение.

КСО източник-продукт имат нейерархичен характер и се отнасят към импликационните отношения, отразявайки реално съществуващи в действителността връзки между обектите. Важността на връзките между изходния обект и получения от него продукт в химическата област обуславят значимостта на разглежданите отношения в нея. Това е основание за предположението, че те ще имат редовен израз и голямо разпространение в химическите текстове (предположение, което напълно се потвърди от наблюденията ни върху текстовете).

БЕЛЕЖКИ

1. Двуплановостта на тази категория е изразена и от синонимния термин понятийно-семантични отношения, използван от М. Попова (2005). [обратно]

2. Повече за съотносителността и различията между понятийните и семантичните отношения вж. у Медсън и др. (2000). [обратно]

3. Вж. напр. разгледания по-горе случай, при който се използва терминът понятийни отношения, а се имат предвид концептуално-семантични отношения. [обратно]

4. Съществува и друго мнение (макар и по-рядко застъпвано), според което и при партитивните отношения може да се говори за отношения на субординация между подчиняващо и подчинено понятие (вж. Мейер и др. 1997). [обратно]

5. До този извод достига напр. Волкова при изследването на най-честите отношения в руските стандарти. Оказва се, че 71 % от понятията в тези стандарти са свързани с родово-видови отношения (за сравнение - само 8% от тях са свързани с партититивни отношения и 15 % - с останалите отношения) (Волкова 1984: 27, 46). Този извод се потвърждава и върху материал от общоупотребимия българския език. Според С. Коева хиперонимията е най-широко разпространеното семантично отношение в българската семантична мрежа BulNеt, като се проявява при 85% от всички синонимни множества в мрежата (Коева 2004: 153). [обратно]

6. Тази формулировка е на Дейвидсън и др. (1998). У Уинстън този вид партитивно отношение се означава като особеност-дейност. [обратно]

7. Имаме предвид това, че също както елементите на материала и елементите на структурата са части на цялото, които съществуват в пространството преплетени едни с други, за разлика от компонентите на обектите, които са разположени едни до други и може да бъдат отделени едни от други (вж. Уинстън и др. 1987). [обратно]

© Сия Колковска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Сия Колковска. Модели на концептуално-семантичните отношения между термините в специален (химически) текст с оглед на автоматичното им разпознаване. Варна: LiterNet, 2005