ЗА ТОВА КАКВО ПРАВИХ ЕДИН ДЕН В ТЕТЕВЕН

web | Открадната приказка

Вдигнах една баба, която падна
на стълбите в болницата,
патерицата й се изтърколи
чак до входа,
трепереше докато я вдигах.
После ядох шкембе чорба,
която си поръчах в една закусвалня
в центъра
и от която махнах няколко косъмчета
е, не бяха няколко доста бяха затова се отказах
да се занимавам с тях.
Порових се из сайтовете
в един интернет клуб в турско синьо,
унгарският не се отвори,
а точно той ми трябваше всъщност.
Когато излязох, заваля такъв дъжд
за пръв път видях града потънал,
мътни реки из стръмните улици
биеха прасците ми.
И в този порой майка ми и баща ми,
(къде бяха тръгнали?)
се разминаха на секунди разстояние
без да се видят.
Стана ми мъчно за тях,
годините им ги отпратиха в различни
посоки
Така мокра се сетих за две
холандки, които срещнах миналото лято
в Кърджали,
те стояха дълго тихо и спокойно
под вечерния дъжд,
нещо романтично за един млад холандец.
It's beautiful, it's so beautiful,
повтаряше той,
а аз се страхувах, че ще настинат
беше си студено.

Както и сега, ангината ми утре е сигурна.
Смели холандки, предпазлив холандец,
той си беше на сухо под стряхата...

Ей-така мина един мой ден в един скучен
град.
Докато валя прехвърлях спомени
и броях капките,
успели някак си да пробият навеса и да уцелят
лъжицата,
в която се мъдреше поредното косъмче.
Не се гнусях само внимавах да не
попадне в стомаха ми.
Никога не ми се бе случвало, но
като се има предвид,
че цял ден си мислех за
Муха в супата - едно
наскоро попаднало ми заглавие на Симич...
Poor town, та това е само метафора.

Какво да кажа тук за Гоце Делчев?
Вчера се върнах оттам.
Къде е Стара планина, къде са Родопите ли!?...
И как потресаващо миришеха там
кавардисаните птичи
дробчета.
Никакви косъмчета.
Навярно миришеха така
поради това, че внезапното
спокойствие,
идващо сякаш от полуголите полегати склонове
на планината,
ме караше да мисля през цялото време
единствено и само за тях
докато другите се отвличаха в разговори
за ежедневни крамоли и търкания.
Ще запазя този мирис, сигурна съм,
този плътен аромат,
никога не бях усещала така отблизо естеството
лепне и е сладко

След подобно преживяване има голяма вероятност
да попаднеш сред семейство домашни птици,
пасящи на някоя поляна,
които за миг
ти умиляват със спонтанните си странни звуци.
Ето, това е животът, казваш си, и той те следва
навсякъде.
И усещаш, че тази мисъл бавно те обсебва

Когато душите са щастливи, те говорят
за храна.
Really!?
Don't you keep up the illusions, Charles?

Порция невидима
страна на нещата, за всички, моля

© Росица Пиронска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2007
Росица Пиронска. Открадната приказка. Варна: LiterNet, 2007.