* * *

web

Това стихотворение с име нишки няма
да го записвам

то беше когато в онзи празен
най-празен ден към края на лятото
срещнах ники бойков
на стълбите в подлеза на плиска

стисках го здраво в шепата си
то силно пареше
и затова се протегнах и го оставих върху
едно дърво,
някъде между спирката и една от сградите
на БАН
така че няма да го записвам

...и този ден е щял да си остане празен,
но взех, че срещнах ники,
както когато го срещнах в къщата на Яворов
и тогава от празно най-празно
но той взе че се появи и

докато се чудех той ли е не е ли
той вече отминаваше
но аз се пресегнах... и какво ли да е било то
как пареше само, но все пак
го стиснах в шепата си

кой знае може и слънцето да е било
когато го гледах застанало три стъпала
над мен
никак не виждах слънцето ли е ники ли е

© Росица Пиронска
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.10.2005, № 10 (71)