СТИХОВЕ ОТ ДЪЖДОВНИЦА

web | Хайку

*

ситен дъжд вали,
леко потръпват гърбовете
на щъркелите

*

сухо дърво насред суха
поляна, а един вкаменен
щурец край мене пее

*

цял ден ще съзерцавам облаци,
мека е възгланицата на водата

*

тежка обедна молитва,
но децата безгрижно играят
футбол

*

прохладен вятър -
загърбила стадото, една крава
медитира с мен

*

артфестивал -
неразчленим възел от чужде-
странни смехове

*

няма нищо в къщата
на хълма само една
забравена люлка

*

вятърът бие клоните
на ореха в минарето,
долу децата чакат

*

в сянката на сърпа
на джамията празно
лястовиче гнездо

*

Родопите -
болко майчина

*

тихи вечери -
и децата, играещи
на корам

*

куп орехови листа,
отпечатъци в изгубената
памет

*

смитам праха под леглата,
а едно оранжево копче се
търкулва по автобусните
спирки на балатума и не
знае къде да се спре

*

хвърчила от златен
варак, астероиди в
огледалото на езерото

*

сълзите на слънцето
в запустелия двор
тази сутрин
спомнят миналото
лято

*

черна като асфалт е днес
повърхността на водата,
Бог е сторил път, върви!

*

"Как е във водата?",
питам един юноша,
който се къпе в езерото.
"Студено, ама хубаво!",
отвръща той настръхнал.

*

сладко слънце -
тиквите са се накичили
с обици от бобови шушулки

уж лек полъх,
а разля кафето по скалата,
добро утро, небеса

*

след дългите горещи нощи
си тръгвам с калъп за
френски сладки в сака

*

"е, добре, и аз те обичам",
каза най-сетне мравката
на щуреца, но зает с
едно зърно за зимата,
той не я чу

*

в кинемотографичната
инсталация обърнатото
отражение на рухналата
стена на отсрещната къща
същинска крепостна кула

*

тази обетована земянебе
към какво друго би могла
да отпраща, ако не към
древна българия,
слънцето говори

*

Най-хубавия обяд

тортиля с чаша червено
вино в градината на слънце
и да си говориш за конкретна
поезия с един французин,
да е септември

2006

*

тази сива почва
тегли като
пепел

*

загърбили тесния,
запален от слънцето
път, те нижат
поредната спасителна
връзка тютюн

*

броя обраните ръце
в една нива,
а из планината песен

*

толкова ми е родно
това място, че чак
не мога да се позная

*

Една кола спира.
"Къде са тракийските
ниши?", питат ме.
Изведнъж се сещам,
че не съм оттук.

*

пепелно самотен,
тютюнът е цветето тук,
безброй ръце

*

to Asli

a big coffee
with a few sugar
don't be sad, lady

2007

© Росица Пиронска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.11.2007
Росица Пиронска. Хайку. Варна: LiterNet, 2007.