ЖЪЛТО ПЕТНО

Росица Пиронска

web | Арктични цветя

прогоних онази мъка, единият от двата златни пръстена го подарих, другият го няма, този с бялото камъче, ужасно ме болят очите, намерих куп носни кърпички, старата спукана чаша се счупи

Един пуст плаж не е ли прекалено любовен. Водата е зелена. В Созопол пак ме споходи онази неопределеност да не зная къде съм. През повечето време си мислех за Антип, заради извивката на брега.

Прекалено любовен е пустият плаж или може би е така заради двойката, която забелязвам някъде в края на плажа, мъжът страшно много прилича на мъжа, който бих искала да ме люби. Първото, което ми мина през ума. Небето е леко провлечено, иззад хоризонта бавно нараства тъмнината, само зелената вода още свети.

На другия ден мъжът, който искам да ме люби, е клекнал на ръба на водата и го чувам да говори за гълъби, втренчен в едно жълто петно, чувам го от време на време да казва "обърни се към мен". Не след дълго се изправя, отива под чадъра, облича се, в тази жега!, и пак кляка...

Клечи дълго, после мята жълтата хавлия за плаж върху главата си и тръгва по слънцето, водата и пяната, носейки чехлите си в лявата си ръка и не го виждам да се изгубва, само в един миг разбирам, че го няма... мъжът, който бих искала да ме люби, с по-жълта и от слънцето глава.

Няколко минути бях като омагьосана, чак такава прилика.

Налудничавото му държане все повече ме привличаше. Как не го заболяха краката да клечи дни наред в тази жега. Синоптиците отчитаха най-горещото лято, всичко наоколо се изсипваше в морето, а той клечеше под чадъра и гледаше втренчено ръцете си, които движеше така, сякаш си играеше с паяжина... Докато тя не се появеше. Докато не се върнеше от морето с рубинената си коса.

Не си говореха, но се разбираха. Почти не стояха заедно. Или тя се къпеше или той мяташе хавлията и тръгваше по брега. Бавеше се дълго. Когато се връщаше, тя влизаше в морето и така, докато не си тръгнеха от плажа. В малкото минути, в които бяха заедно, тя забелязваше, че го гледам и че той се увлича. За всичко беше виновна приликата.

Една вечер не издържах и реших на другия ден да ги заговоря. Измислях всякакви варианти как щях да им обясня, че съм се припознала и че всъщност...

На другия ден те не дойдоха, не дойдоха и на следващия и на по-следващия, те се спасиха, а аз останах да гледам едно жълто петно

© Росица Пиронска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2008
Росица Пиронска. Арктични цветя. Варна: LiterNet, 2008