|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СРАМ Росица Пиронска Мразех детската градина. Всяка сутрин лягах и си удрях главата в цимента. До обед се ядваше, но следобедите бяха истинска мъка. Два часа жумене. "Ходи ми се до тоалетната." "Лъжеш". Този следобед напълних гащите. Като й замириса, другарката повярва. Беше ме срам само от децата. Изгониха ме в занималнята. Чакам лелката, а тя не идва. Събух си пижамата и я оставих на килима. Обух си панталона, как залепна само. В този момент децата се изсипаха в занималнята и разбраха какво съм направила. По-голям срам не съм изпитвала. Пуснаха ме да си ходя. И тъй като детската беше в сградата на училището, аз топур-топур, та в учителската стая. Майка ми я нямаше там. Тръгнах към къщи. Вървя по улицата и през срама си се чувствам голяма, много голяма, разбираща целия абсурд на живота.
© Росица Пиронска |