|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРЕИМЕНУВАНИЯ Росица Пиронска Тъй като все ме питат защо се казвам Росица, след като съм се родила в семейство на българо-мохамедани, ще разкажа историята на името си за последен път. В акта за раждане съм записана Росица Ибрахимова Ункова не затова, че родителите ми непременно са искали да кръстят детето си с българско име през 1969-та, просто съм се сблъскала със социализма с прерязването на пъпната връв. Майка ми Авиша Махмудова Мехмедова, която през 66-та се оженила за Ибрахим Асанов Унков и двамата от село Градешница, Ловешко, през 61-ва отишла да учи далече, чак в Пловдив. И там станала Татяна. В Родопите сменяли имената на помаците. Като я оставили по математика на поправка и я скъсали и на нея, тя се върнала у дома. Тук обаче хората все още си носели старите имена. И тя пак станала Авиша. Завършила в Ябланица, взела баща ми Ибо за мъж, който бил началник на пощата в селото, и кандидатствала в учителския институт в Плевен. Родила съм се, когато вече е била учителка. Да, но предчувствала нещо. В Родопите пак се шумяло и тя си рекла, че и нас няма да ни отмине и да не си обърква детето, го кръстила Росица на сестра си, тета ми Рабиша. Никога не съм я питала какво е казал баща ми. В бялото поле на акта ми за раждане, запазен в книгите на кметството пише: "По молба лицето Росица Ибрахимова Ункова се преименува Росица Йорданова Пиронска, година 1974." Това е. Баща ми станал Йордан, майка ми Анелия. Пиронска е измислено име. В другият клон на рода останали Ункови, а баща ми взел прякора на неговия баща, дядо Пирон и записал фамилия Пиронски. От време на време майка ми, без да се усеща, ми вика Раби, кой знае защо, след като никога не съм се казвала Рабиша.
© Росица Пиронска |