NON DEMOCRATIQUE

Росица Пиронска

web | Арктични цветя

Бях от страхливите ученици на Френската в Правец. Бях от страхливите, защото, ако трябваше на някого да си го изкарват, все на мен се случваше. Ако бягахме от час, мен изпитваха и след подробно разхождане по целия материал ми пишеха тройки, заради бягството. Предпочитах тройка пред отсъствие, отсъствията тогава бяха до две неизвинени. Ако идехме на църква - мен, ако Мойкин, който седеше зад мен, направеше нещо, пак аз бивах набелязвана. Един път отидох в "Рибното" - барче в града - мен хванаха хайките. Но с бригадите удряха на камък, носех им бележки от психиатрията - колаптични кризи. Не искам да кажа, че животът в езиковата беше лош, напротив. Всичко това ми се случваше, защото мен ме беше страх, а той, социализмът, нали това най-много обича - да се страхуваш. Когато излязох от гимназията, опознах и тъпата му страна, но това е друга история.

Случката е от езикова. Случка с едно списание. Не си спомням какво беше то, но със сигурност не беше за литература. Бях в IX или в X клас. Френска литература ни преподаваше учителят Дюше. Веднъж донесе куп списания. Разглеждам ги и не ми е чак толкова интересно, но попадам на страница с карта, на която са отбелязани демократичните и недемократичните страни през 80-те. Каква е България? Ясно и с големи букви: NON DEMOCRATIQUE. Това ни се хареса на всички и се почувствахме горди, че учим в гимназия, в която попадаш на истини. Да, ама някой казал на класния (лека му пръст), а той май бил член на Партията. "Четохте ли списанията? - пита целия клас. - Четохме. - Какво пишеше там? - Много неща. - Знаете за какво питам. - Е, пишеше..." И се надяваме, че всичко ще се сведе до разговор между него и Дюше. Сведе се... другаде. Да видите как се минава под конвой пред цялото училище, струпано опулено по прозорците! Дойде някакъв цивилен, извика мен и още две момичета, каза да вървим пред него на 15 метра, като излязохме от двора ни каза, че отиваме в пожарната. Едното момиче се побърка да премисля дали някой не я е натопил, че е разбила вратата на тавана в общежитието, за да има къде да пуши. Ами ние, недоумявахме. "Сега ще стоите тук и ще чакате инспектора от детска педагогическа." Направо ми се отсякоха краката. Детска педагогическа по онова време си беше присъда. Край, ако нашите научат. Инспекторът все не идваше. След мъчително дълго чакане ни вкараха в една стая, дадоха ни по 3-4 карирани листа и ни казаха, че докато не изпишем листата, обяснявайки за Дюше и списанията, няма да си тръгнем. Това ли било! Все още се питахме дали да пишем и какво да пишем, когато инспекторът влезе. "Момичета - говореше тихо - няма как да излезете оттук, пишете! И без това знаем всичко." Писахме. Най-позорното, унизително писане в живота ми. Гадеше ми се. Изписахме листите (с какво ли, не помня), но дълго време никой не идваше. Държали са ни повече от три часа. Класният после ни успокои, че доносите отишли в кошчето, Дюше нещо там го предупредили. Не след дълго си замина. Той не беше от най-приятните, беше арогантен тип, в часовете му рядко разбирах за какво става дума, но това се забравя през срама, който изпитвах, докато той ни гледаше като верни на соц-а поданичета. Чувствах се като гъба, тъпо. После се простихме и с Франция. Тъкмо се заговори за пътуване и хоп, затвориха границата - Възродителен процес. Пак по това време съобщиха за лека авария. За първи път чух за Чернобил. В Часовете по военно ни мереха радиоактивността и се оказваше, че всички "съвсем леко" сме минали границата. Не било опасно, от повишената радиация се растяло. Я вижте японците как дръпнаха след 45-та. В XI клас измислиха УПК-то, пръснаха ни из страната и гимназията свърши. Социализмът обаче не свърши. Не свърши и през 93-та, 94-та и 95-та. Може да е свършил през 97-ма, когато като учителка се отказах от училището, а може и да не е, кой знае, но гадното продължава.

© Росица Пиронска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2008
Росица Пиронска. Арктични цветя. Варна: LiterNet, 2008