МРЪКВА

Росица Пиронска

web | Арктични цветя

"реката разбира защо всичко прилича на дъжда"
Гьокченур, Ч.

мръква,

малко по малко низите изчезват, скелето все още се вижда, колкото и черна да е нощта, непреходно скеле, ето, никой не поддържа изоставените къщи, почти рухнали са, а то си стои, в празните дворове, измамило ерозията, запазило знака, стои си, тук, извън времето, в онези дни, тютюневите низи са изкупени, преработени, изпушени, димът отнесен от течението, а то..., не мога да се начудя на спокойствието му, спокойствие на пушач, забравил цигарата, изгаряща сама в пепелника, първа низа, втора низа, набраздява се пепелта, угарката ей-сега ще се откъсне и ще сложи край на тази крепяща се на нищото нишка, няколко прашинки, отрова за белия ти дроб, изтупваш покривка, кихаш, 358, катранът лепне, залепнал си целият за това естество, от което се умира, sigara içmek öldürür, и защо така сe съсипваш в разцвета на силите, като скелет си, той цъфти, тютюнът, цветът беше това, което ме накара да остнана почти цял следобед в тютюневите ниви, когато за първи път дойдох в селото, и пепеливата почва, не почва, сиви камъни, дребни плочки, предизвикващи асоциация с плочите по покривите на къщите, колкото и нестабилни да изглеждат, удържат корените, ситно цвете, бяло, бледо розово покрая, което преследваш бавно, всяка сутрин, всяка вечер, а то бяга нагоре, все по-нагоре, последна ръка, край, няма нищо безгранично, макар че

абе има нещо любовно в цялата тая безсмислена работа seni seviyorum çok seviyorum

пепелно самотен
тютюнът е цветето тук
безброй ръце

© Росица Пиронска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2008
Росица Пиронска. Арктични цветя. Варна: LiterNet, 2008