|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ХОРСКИ ПРИКАЗКИ Росица Пиронска Един мъж, когото в селото наричаха Съдията, ми се яви насън от отвъдното. "Съдията починал ли е?", попитах баща ми на сутринта. "Отдавна. Има две години." И без да му казвам, разбра, че съм го сънувала. Имаше погребение. Съдията седеше на трапеза в къщата на Байчо, а около него деца, деца. Байчо, и той си отиде преди две години. Срещу Съдията седеше баба, сама и млада. Не я помня толкова млада. "Как е при вас?", плахо попитах аз. "Добре сме. Имаме си всичко." "Като сте вече там, не може да не знаете. Ще има ли апокалипсис?", попитах още по-плахо. "Хорски приказки. И без това сме много тук." Баба мълчеше. "А има ли Бог?", дали не прекалих. Съдията само се усмихна, а баба бавно избледня и изчезна.
© Росица Пиронска |