 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
ЕДНА САМО МОЯ ЕСЕН
Росица Пиронска
Връщахме се с колата от болницата. Мислех си за Космоса. За Космоса, в който няма нищо. Или има - звезди, звезден прах и боклуци. Не ми беше до звезди този ден. Опитвах се да се изведа от колата, изобщо да забравя превозното средство. Няма превозно средство, движа се ей така, както се движа в сънищата си.
Космосът скоро щеше да я погълне. Макар да знаеше, че умира, тя беше единствената, която поддържаше настроението. Говореше така, сякаш се връщахме или отивахме на почивка. Бях забила поглед в пожълтелите вече храсти край пътя. Чувствах се изгубена. Как да се чувствам? Любим за мен човек си отиваше и никой и нищо не можеше да помогне.
Тази есен, тези храсти били са същите преди хиляди години? Били ли са толкова жълти? Взрян в тях, чувствал ли се е някой толкова изгубен тогава? Били ли са толкова жълти въздухът, асфалтът, очите на другите? Тя си отиваше. И тези храсти бяха Вечността.
листата пожълтяват
тази есен ще е
само моя само моя
© Росица Пиронска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2008
Росица Пиронска. Арктични цветя. Варна: LiterNet, 2008