|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДРАКОН Росица Пиронска Бяхме в Мездра. Чакахме един доктор, който идваше от София. На баща ми му предстоеше операция. Кварталът беше безлюден. Гледах небето, покрито с тъмни облаци, които слънцето се опитваше да пробие. Изведнъж точно пред очите ми в един крив процеп между облаците, слънцето започна да свети все по-силно и по-силно. В един момент светлината стана толкова ярка, че беше невъзможно да я гледаш. В следващите няколко секунди облаците се разместиха и образуваха дракон. Малък дракон с огромни огнени криле. Поезията на Уилсън.
© Росица Пиронска |