БОГ ЛИ Е ТОВА

Росица Пиронска

web | Арктични цветя

Eдна година за 24 май от Гьоте Институт поканиха "Кръг" да участва в мобилните студия в градинката пред царския дворец. Беше ветровито и някак си неангажиращо. Бях притеснена, но като видях, че никой в кафенето не слуша, освен литературните хора, които бяха една шепа, притеснението се изпари. Радост, както винаги, не ми каза нищо предварително. След интервюто за поезията дойде ред на групата от Кърджали, в 4 следобед. Тя, Галя и още две момичета трябваше да представят проекта в Дъждовница. Аз бях слушател. Обикновено не нося дамска чанта, пречи ми, но тогава я бях взела. И за да не ми пречи я сложих под масата. Тъкмо почнаха да говорят, се появи някакъв военен вертолет, ползван от полицията явно, и забръмча в кръг точно над нас. Микрофоните блокираха. Бръмча, де да знам, няколко минути и замина. Но не за дълго. Тъкмо разговорът потръгна и той се върна. По едно време Радост се провикна през шума: "Защо ми звъниш?" Помислих си, че откача от бръмченето. "Не ти звъня." GSM-ът ми беше в чантата, която беше под масата. Три или четири пъти се връща вертолетът за този един час ефир. "Абе, Росе, ти ми звънна. Ето виж!", вика Радост на път към редакцията. Избухнах в смях. "Бог може и да не звънне на Слави Трифонов, викам й, но на теб ти е звъннал." Галя, която беше сериозна до този момент, също избухна. Колкото и да премислях, нямаше обяснение, освен неволно да съм бутнала чантата си с крак и телефонът да се е включил точно на нейния номер. "Абе, Радост, извънземните са това."

© Росица Пиронска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2008
Росица Пиронска. Арктични цветя. Варна: LiterNet, 2008