АКЦИЯ "...", ДЪЖДОВНИЦА 2006

Росица Пиронска

web | Арктични цветя

Събудих се към три през нощта. Станах да ида до тоалетната и усетих, че нещо ме тегли навън. Не ми се излизаше. Отворих входната врата, навън беше тъмно, въпреки това го видях. Затръшнах веднага вратата, даже заключих. През това време и Галя се беше събудила. "Галя, на пейката има човек." "Росицо, ти пак с твоите, лягай си." Легнах си. Сякаш някой минава през стените, търси ме. "Не! Върви си, върви си! Не мога да те преведа." Завих се през глава и заспах. Разказвам им на сутринта, французите веднага намериха решение. Имало луд в селото, който се разхождал нощем. Има луд, друг път. Следобед дойде една съседка и каза, че в отсрещната къща възрастен мъж починал през нощта. Бил каменар. Зад пейката имаше купчина камъни. Сигурно те са хвърлили някаква сянка, ако е имало луна. На мен луна не ми се мярна. Беше доста тъмно. И как купчина камъни зад пейката могат да очертаят глава, ръце, крака, силует, който седи на пейката, с шапка при това. Явно могат.

Този юни на 2007 пак бях в Дъждовница. Седя на пейката и ме тегли към разхвърляните около ореха и бора камъни. След обяда реших да ги подредя. Подредих половината и от умора ли, от какво ли от устата ми с въздишка се изплъзна: "Ой, Аллах, ще смогна с пътечката." Другите от акцията ме изгледаха странно. Чудеха се дали се шегувам, или съм леко луда. В днешно време почти никой не споменава името божие в земните си дела. Аз го правя от време на време, къде на шега, къде не, но този път това изречение дойде съвсем неволно. Чух го да се изписва във въздуха, някъде извън мен. Така че и аз се учудих. Каква пътечка, нямах представа защо изрекох тази дума. Подредих камъните, изхвърлих шумарляка и забравих. Вечерта дойде същата съседка и каза, че на една жена от селото брат й, който живеел в съседно село, неочаквано починал на обяд. На другата вечер една кукумявка кацна на скелето за тютюн срещу арткъщата. Вечеряхме в двора, насядали около кръгла дървена маса. Кукумявката малко ни смути, но Ив си спомни, че ако не я гоним, няма да ни донесе нещастие. "Няма нищо, оставете я, не я гледайте, тя търси пътечката", добавих аз и поднових прекъснатата вечеря. Не след дълго кукумявката беше изчезнала.

© Росица Пиронска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2008
Росица Пиронска. Арктични цветя. Варна: LiterNet, 2008