9 ФЕВРУАРИ 2007

Росица Пиронска

web | Арктични цветя

Казват, че в очите на дете човек може да се познае. Още повече в очите на малко дете. При някои народи децата са равнозначни на богове. Възрастните се оставят да бъдат водени от тях.

Връщахме се от гробището, баба отнесе година. По пътя жените се отбиха в двора на една къща да се порадват на едно дете. Малко, около двегодишно момиченце с руса косица и сини очи. Отбих се и аз. Момиченцето се усмихваше и наричаше всяка от жените така, както я виждаше - баба, леля, кака, даже една от тях нарече мама. Когато спря погледа си върху мен, усмивката му изчезна и върху лицето му се изписа огромна въпросителна. Очите му леко потъмняха, сякаш се вглъбиха. За миг се разсея, после пак ме погледна, същото. Веждите му останаха повдигнати. Не изрече нищо. Усмихнах се и направих същото изражение. Детето мълчеше, взирайки се в мен.

Гледахме се така, докато жената, която го държеше, се намеси и отвлече вниманието му към другите жени, които то отново започна да нарича баба, леля, кака...

Свикнала съм децата да се взират в мен. Случва ми се напрекъснато, и в градовете и по селата. Майките им най-често си мислят, че ги урочасвам и ми хвърлат злобни погледи. Но толкова голяма въпросителна върху лицето на малък бог ми се случваше за първи път.

© Росица Пиронска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2008
Росица Пиронска. Арктични цветя. Варна: LiterNet, 2008