10 НОЕМВРИ 2006

Росица Пиронска

web | Арктични цветя

на изложбата на социнвентара, там бях на..., там съм на... малка съм, още не мога да чета..., най-много ме зарадва Операта, все едно аз стоях в ъгъла... имаме Опера вкъщи, сега е на тавана, чака циганите..., малка съм, още не мога да чета, но мога да броя..., обичах го този телевизор и все питах майка "нали тук пише Росица", а тя винаги потвърждаваше "Росица пише", след което се захващах да броя буквите, а те все с една по-малко, о-п-е-р-а, пет, р-о-с-и-ц-а, шест, обяснявах си този недостиг с вълшебството на телевизията, трябваше да има някаква магия, макар че буквите на Операта бяха пет, там пишеше Росица, щом майка казва.

Преди две-три години като епизод от миналото в един смесен магазин на село се появиха паста Поморин и крем Дунавски вълни, в старите опаковки - бяла и синя с непретенциозни надписи. Като ги видях, първо се разсмях, после се замислих. Странно защо изпитах чувство на облекчение. Миналото напомняше за себе си по деликатен начин. След две седмици и пастата, и кремът изчезнаха и ни следа повече от тях, ни коментар. Съжалявам, че не попитах продавачката дали са се изчерпали и откъде са ги доставили.

© Росица Пиронска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2008
Росица Пиронска. Арктични цветя. Варна: LiterNet, 2008