Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

web

ако нощта е мастиленочерна ще ми я
подариш ли
ами златната рибка имаш право
само на един подарък
когато си на девет златната рибка
няма значение
на девет всички рибки са златни
сама ще си хвана една още
тази нощ
добре ще те чакам долу при върбите
тях вчера ги отсякоха
е, и! долу при върбите си е долу
при върбите
нима мислиш че ще е същото
свиквай
не искам да свиквам дните ми
вече са само едно свиквай не се търпи
а аз как те търпя все да си на девет
злорадстваш ли не е същото
всяка прибавена година е въдица
чувал ли си за бах
чел съм го
и ако погълнеш твърде много въдици
биваш уловен от една представа,
от която не можеш вече да се отскубнеш
знаеш ли как продължава
как умират децата
стига
няма да я хванеш
рибката ли в една мастиленочерна нощ
вярваш ли си добре долу при върбите
вече не искам няма да дойда
кой сега е на девет
аха не искаш да си там когато я хвана
истинската златната
така винаги ще можеш да казваш
че си измислям
нищо няма да хванеш
и защо
защото няма да ти подаря нощта

 


Бележка: Написах това стихотворение, след като получих покана за Лирика 2007, не точно в този вид, без няколко реда. Загасих компютъра, часът отиваше към 2.30. Не ми се спеше, четеше ми се. какво да почета? Застанах пред етажерката с книгите. Погледът ми се спря върху “Бягство от сигурността” на Р. Бах и сборника “Аз живях социализма”. Теглеше ме към Бах, но посегнах към сборника. Зачетох спомените, не потръгна. Отворих Бах, не го бях чела, и попаднах на “Петнайсет”. Изчетох “Петнайсет”, минах на “Шестнайсет”, какво съвпадение, героят беше и не беше на девет години, освен това ставаше дума и за подаръци. Още в началото на “Шестнайсет” няколко реда се вписаха в стихотворението ми. Нищо странно. Случвало ми се е и преди. С един рододендрон например. Радостта ми, че съм си измислила нова дума не трая дълго, защото тя се оказа цвете от последната страница на “Одисей”. Като прочетох допълнения вариант обаче, разбрах, че мамя. Или че езикът мами. Първото, което би могло да се помисли, е, че Бах ми е въздействал, взела съм идеята от него, ограбила съм го малко. И добре, и зле. На мен така стихотворението повече ми харесваше. Още повече, изкарваше ме похватлива. Чудех се дали да махна цитатите, но в крайна сметка ги оставих. Като е решил да мами, да си мами, няма да му се бъркам. Но бих се радвала някой в такъв момент да ме попита: хей, къде се губиш.

 

 

© Росица Пиронска
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.07.2007, № 7 (92)