Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПИСМО ДО ЕДИНСТВЕНАТА ПРИЯТЕЛКА Г.

Росица Борковски

web

с помощта и вдъхновението на Гергана Синигерска

Все същия сън сънувам, че косата ми не спира да пада. Брат ти, както никога приживе, прокарва пръсти през нея и между тях дълги кичури остават. Знам, че е неизбежно, но тая все пак надежда.

А сега приятното:

От хайкуто ти мирише на сняг, който се готви да натрупа в малко селце, където рядко човек ще се мерне, само комините нещо във въздуха пишат, сякаш на снега знак дават.

Пък аз тая сутрин, докато приресвах косата си (или по-точно това, което е останало от нея след съня), за да изглеждам спретната като седна да ти пиша (иначе си лежа 5 за 4 :), се загледах в огледалото как на гребена пръстите белите кичури галят и годините назад сричат, а аз на моята неграмотност се радвах.

И ето как двете с теб написахме малка Приказка за тихо пропукващи керемиди, вещаещи зима, за безлюдно село с грамотни комини, които снега зоват, и за една жена, чийто полуграмотен гребен срича снега на времето, а тя самата на своята неграмотност незнайно защо се радва.

Понякога ми се струва, че животът ми на счупена стомна прилича и сега, накрая, когато парчетата случайно избирам и ги редя, все приказка някаква бълбука.

Виж човек, като има време, какви ги измисля. Но май работата не е във времето. Скоро ще имам цялото време на Вселената и НИЩО няма да измисля. Пък и аз не съм неграмотна. Дали брат ти ще ме чака там?

Целуни децата, твоето и на брат ти,

Б.

 

 

© Росица Борковски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.02.2006, № 2 (75)