Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЧАЙ И РОЗИ

Росица Борковски

web

В кухнята бях. Чай си правех, когато я видях от банята да излиза с букетчето градински рози, дето оня ден й подарих. Помня, на връщане от магазина купих тия три рози - с очи на деца от дом за сираци.

Сега с тях в ръка и празна ваза тя нещо се суетеше. Гола. Напред-назад. От косата й сребърни капки се стичаха - надолу по времето на тялото й, надолу по моите забравени ласки.

- Какво търсиш? - питам.

- Пирон - отвръща.

Тя винаги прави така - почне едно, за друго се сети, седне да си почине, скокне за първото.

- Защо ти е пирон?

- За цветята. Да ги окача надолу, че да изсъхнат.

- Те и така ще увехнат - казвам.

- Знам - отговаря, - цветовете им ще опадат, а после стеблата им, разкапани от водата, ще вонят.

- Неизбежно е.

- Не е. Като ги изсуша, ще ги запазя.

Тя е такава - иска да запази. Къта, прибира, трупа ли, трупа.

- Да ти помогна ли? - предлагам.

- И сама ще се оправя. Само ми донеси чука от горното чекмедже в кухнята.

А после, докато забиваше пирона в стената, си помисли: „Не вехнат. Изсушените цветя не вехнат”. Чух я.

Но чаят изстива, вън и вътре притъмнява и символите избледняват.

 

 

© Росица Борковски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.08.2006, № 8 (81)