НЕСНИМАЕМИ НЕЩА

web

* * *

В историята, в именника мрачен
чета все славни мъжки имена:
царе и пълководци, подпалвачи,
хронисти и поети двама-трима,
убийци, философи, Боже име...
и ни една - родила ги! - жена.

* * *

Подарък ми донесоха, невиждан във витрините -
действителност от гума, подвижна като течност.
Направих си и топка аз, и ластик за бикините,
и гумено сърце... Очаквам да съм вечна.

* * *

Намерих на улицата балкон,
паднал или проигран на рулетка.
Щом стъпих на сърцето му голо,
улицата - по улична сметка -
се продъни с пет етажа надолу.

* * *

Насреща в гардероба дремят
на мама роклите - сатен, поплин...
Най-хубавото нейно време
и младостта й - в нафталин.

* * *

Наричат я зеница, а е черната ос, на която
върти се (без да е пулсар!) със скорост бясна и безгрижна
онуй, видяното и сметнатото за неподвижно...

* * *

Графикът скреж рисува лудешката
две бели полусфери на стъклата.
Кога и кой - забравила съм вече -
с гърдите ми сферичното нарече?

* * *

Ей, сниман женски вик, на негатива
приличаш на изгряваща звезда -
и не че деформира обектива,
и не на фотографа от глада
да снима неснимаеми неща...
От женски вик родил се е света!

* * *

Декорът чер след нашия живот
е с дупки - тук-таме докрай изтрито,
през светлите петна един живот
отнася ни... но в техника сграфито.

* * *

Отстъпих пред безумната им врява
по моя гръб да минело метрото.
В замяна обеща ми Обществото
ръцете ми на релси да не прави.

* * *

Доброто ми начало - напъхано в протон,
тъй малък, а зарядът e със знака "плюс" отпред.
Творецо, но какъв е житейският сюжет,
останалите теми, най-лошото от менe
защо си го разпръснал по цялата Вселена?

* * *

Във всички случаи мой прадед е делфинът,
но някак не в делфинската си цялост,
а само в любовта си към човека,
у мен отмираща потайно и полека.

© Петя Караколева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.09.2007, № 9 (94)

Други публикации:
Петя Караколева. Не насилвай ястреба. София: Светулка-44, 2004.