Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ГРАДЪТ НА ТИКВИЧКИТЕ
web
Ти ще видиш този град,
нов за теб и непознат,
ако поизточиш врат
зад високия стобор
в ъгъла на моя двор.
От листа е построен
и е целият зелен.
- Добър ден на всички вас! -
чу се нечий тънък глас. -
Тик-Тикван се казвам аз.
Току-що съм се родил
и повит съм в пелена,
ала виждам, че съм бил
всички ви на дължина…
- Вярно! Брей! Тц-тц! Охо! -
Да, градът е очарован
и си шепнат на ухо,
че е някак той особен…
Възгордял се от това,
Tик-Тикван проби с глава
покрива от листи тънки
и надникна бодро вънка.
- Как така? Защо го прави? -
Да, градът е май смутен:
- Обичаите ни здрави
се объркват в този ден.
Първо, всички сме еднакви.
второ: тука си стоим.
С Тик-Тикван какво да правим
трябва бързо да решим!
- Корена му подкопайте!
- Или пък го подрежете!
- По-добре го опознайте,
пък тогава го съдете!
Да, последният съвет
беше мъдър, за късмет.
Тик-Тикван бе опростен
и оставен да расте…
Мина се не мина час,
чу се неговият глас:
- Бързо, свеждайте глави,
че сега ще завали!
- Той пък откъде ще знае?
- Как така за дъжд предсказва?
Тиквеният град е смаян
и приказва ли приказва…
Ала ливна изведнъж
летен краткотраен дъжд
и решиха те тогава
за Тикванова прослава
дружно да го наградят,
дружно да го изберат
за старейшина в града,
та да пази той реда…
Хм, прибързаха комай,
но градът отде да знай,
че понеже е навън,
облаците е видял,
а по облак и насън
всеки би дъжда познал…
Както и да е, живяха
в сговор и добре растяха
тиквичките зад стобора,
точно в ъгъла на двора.
Но след месец Тик-Тикван,
за старейшина избран,
рече, че му е задушно.
Всички тиквички послушно
във града се постесниха,
място му освободиха,
за да може Тик-Тикван
да порасне великан!
- Искам повече вода! -
Тик-Тикван им изрева.
Дадоха му и вода,
още нещо след това…
- Неговата лакомия
вече ни дойде до шия!
Ропот се в града надигна,
всеки вика: - Стига, стига!
Зарад него не растем!
И от него ще умрем!
Чу ги Юлският ветрец,
седнал на един вършец
славеите да послуша.
- Щом ви е дошло до гуша,
ей сега ще го натиря
там, оттатък зад баира!
Бузи Вятърко изду,
като че тръба наду,
духна върху Тик-Тикван,
здраво във пръстта вкопан,
че не искаше злодеят
да си иде от града.
Тиквичките в страх бледнеят:
- Що ще стане? Ох, беда!
От инат на две се счупи
Тик-Тикван и се похлупи
по очи върху земята
и се свърши със бедата…
Даже аз видях и чух:
Тик-Тикван бил вътре кух...
© Петя Караколева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.11.2009, № 11 (120)
|