Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

САБЯТА НА ЩУРЧЕТО

Петя Караколева

web

Щурчето било мъничко и черничко, весело и скокливо, толкова скокливо, че повече във въздуха стояло, отколкото на земята.

- Не искам - викало то, - не искам като другите щурчета да свиря на цигулка! Ще тръгна по широкия свят да търся приключения, да върша подвизи и да се прославя от този храст чак до онова дърво!

Тъй викало щурчето, защото смятало, че целият свят е малката поляна, на която се родило, и докато викало, хвърлило цигулката в тревата, завъртяло лъка като сабя и хукнало да търси приключения.

Тук - приключение, там - приключение, никъде не се виждало приключението. И изведнъж... изведнъж щурчето чуло бръмчене.

- Ето го бръмчащото приключение! - рекло си то, но била пчела.

- Зът-зът - бръмчала пчелата.

- Какво казваш?

- Зът-зът-зът - обяснила по-ясно пчелата и щурчето разбрало, че една маргаритка не иска да си отвори листата и да й даде мед.

- Аха, значи ще имаме медено приключение! - зарадвало се щурчето и замахнало със сабята да отсече маргаритката. Какво станало ли? Ами лъкът се плъзнал по стеблото и прозвучала мелодия, простичка и ясна, ясна и хубава, каквато се получава, когато свириш на една струна.

На маргаритката тъй й харесало, че забравила да се инати, отворила си белите си листенца, като бели пръсти ги отворила, и поднесла жълтата си чашка на щурчето.

- На, пийни си!

- Медът е за пчелата, аз съм жаден за подвизи! - отвърнало щурчето и продължило нататък.

И тутакси налетяло на мравуняк. Върху него вятърът снощи повалил две тръстики и сега мравките напразно се мъчели да ги махнат.

- О, да имаше кой да ни помогне - вайкали се те, - за герой ще го обявим, по целия свят ще го прославим!

- О, колко ми е по вкуса това тръстиково приключение! - притекло се на помощ щурчето и захванало да стърже със сабята си по тръстиките, за да ги среже.

Но не ги срязало. Плъзнал се лъкът по тръстиките и пак прозвучала мелодия, по-хубава, по-игрива, както се получава, когато свириш на две струни. Щом я чули, тръстиките забравили страха си от вятъра и сами се изправили.

А щурчето продължило нататък, до края на поляната, до края на света, според него. Тук тревите зъзнели и треперели, много зъзнели и много треперели, защото били на сянка.

- Стигнахме и до слънчево приключение! - размахало сабя щурчето. Искало да сплаши слънцето, пък лъкът се плъзнал по слънчевите лъчи като по слънчеви струни и зазвучала най-хубавата песен, най-многогласната. Дори слънцето се надигнало да види кой свири и огряло цялата поляна.

- Благодарим ти! - извикали стоплените треви, а щурчето отпуснало лъка и щастливо се засмяло:

Значи песента е по-силна и от най-острата сабя! Значи с песен също могат да се вършат подвизи! - И поело от тоя край на света чак до другия, за да си вземе цигулката.

 

 

© Петя Караколева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.08.2013, № 8 (165)

Други публикации:
Петя Караколева. Сабята на щурчето. Второ издание. София: УИ "Св. Климент Охридски", 2004.