 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРОЛЕТ
Петя Караколева
Пролетта седеше на зелена възглавничка от мъх и държеше въдица. Същата като тия, с които се лови риба, само че имаше жълта кукичка накрая и Пролетта ловеше не риба, а цветя. Заметна въдицата и хоп, измъкна на бял свят кокиче. Заметна пак въдицата и хоп, още едно кокиче. Не щеш ли, жълтата кукичка се откъсна и остана на едно цвете. То вече не беше кокиче, а жълт минзухар.
Тогава пролетта каза на дърветата, че е време да се преоблекат и щом ги видя в зелени рокли, напъха в джобовете им гнезда птичи песни.
© Петя Караколева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.11.2005, № 11 (72)