Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

В НАЙ-ТЪМНАТА НОЩ

Петя Караколева

web

"Ту-тууу..." - свирна дълга свирка, "Трррааак" - изтрака слънчев влак, от следобедната спирка се качи поуморен преваляващият Ден.

- Бързо идвай, че заминах! - той подвикна на Нощта, тя побърза и забрави половината неща.

Нощен хлад, дори звездите, Млечен път и месец жълт си останаха горките във чувалите от мрак - там, на къщния й праг.

Нощ безлунна и беззвездна над земята сънна слезна и със глас на черно цвете тя ни рече:

- Спете... Спете...

- Ах, каква е непрогледна! - ахна Котето и баааммм, в нещо блъсна се и седна, поседя и помълча, друго коте изфуча:

- Фу, какво си непохватно! Гледай накъде вървиш! Щеше ужким без да искаш, някой крак да ми строшиш!

- Как да гледам...?

- Леле-мале! Хем голям и хем неук! Та когато те погалят по ушенцето дори, не присветват ли искри?

- Светват...

- Тъй. Да не избягат, бързо клепките спусни, дръж ги там и ще ти светят и във нощи, и във дни...

- Кооо... Разбрах! - Кокошка сива чу ги, всичко тя разбра и разбърза се щастлива да опита да хвърчи със затворени очи.

Даже рокля не облече, по пижама се зарече да отлитне тъй далеко...

- Кооо... Настъпих нещо меко...

- Кой така ме е заблъскал? Кой ме тъпче със крака? Смачка гребена ми лъскав! Да си сложиш очила! - плясна Петльо със крила.

После скара й се строго:

- Повече не ща бели! Марш в гнездото и не ставай чак до първите петли!

Спали цял ден в тревни люлки - както всеки летен ден, - чипоносите светулки се събраха за игри по поля и по гори.

Каза някаква Светулка:

- Колко тъмно е навън... Нещо страшно ще се случи, невидяно и насън...

- Нищо страшно! - каза друга. - Хайде, кой ще гони пръв?

Над равнец и теменуга, и над всичките цветя рой светулки полетя.

Мигом случи се белята: катастрофи сто в цветята и хиляда на завоя, там - в нивята с ръж и соя.

- Стига! Моля ви, поспрете! - викна Горският кълвач. - Я мигачи си сложете! Че дори автомобил без мигач не би завил!

Те си сложиха мигачи, мигнаха със тях: миг-миг...

Пък и поздрав размениха на светулков си език.

 

 

© Петя Караколева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.11.2006, № 11 (84)