Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЛУНЧО ОТ ЛУНАТА

Петя Караколева

web

Действащи лица:

Лунчо от Луната
Зарко, индиански вожд, който приема различни имена или се играе от различни деца:
. вождът Жълтия зъб
. вождът Клатещия се зъб
. вождът Разглезения зъб
. вождът Ясния глас


Сцената представлява детска стая с обичайните атрибути, но всичко - в "индиански стил". Характерно - насред стаята е разпънат вигвам или обикновена туристическа палатка, на която виси надпис "Вигвам", близо до него - издигнат, навит на руло, картон, на който е окачена табела: "Стълб на мъченията"... Костюмите също са характерни - Зарко е накичен с "орлови пера", Лунчо - с костюм или атрибути на извънземен, тип "супермен".

Лунчо от Луната (Иззад кулисите, долита от Луната, пеейки своята песен):

Аз съм Лунчо от Луната,
тръгнал съм на път,
от Луната до Земята
води ме лъчът.

Туй е лъч като пързалка,
леден-заледен;
хем пързалка, хем близалка -
тъкмо е за мен!

Нещо май че ми се мярна...
Чака ме ей там...
Приключение навярно,
но какво? - не знам!

В края на песента го виждаме или не, стъпил на нещо, от което скача на сцената.

Лунчо: Това се казва меко кацане. (Оглежда се къде е попаднал, вижда вигвама, на който виси надпис "Влизането забранено".) Не влизай! Че защо пък да не влизам?

Зарко (Зад кулисите, дебне своите "индиански" врагове.): Защото не съм там!

Лунчо (Влиза във вигвама, излиза.): Вярно, че няма никого. А къде си? Какво правиш? (Обикаля сцената, разглежда Стълба за мъчения, на който висят четки и пасти за зъби.)

Зарко (Зад кулисите, застрашително): Като видиш какво правя, ще ти настръхне скалпът от ужас! (Изскача на сцената, "бори се" с Лунчо, който лесно му позволява да го завърже на стълба за мъченията.)Кой си ти? (Лунчо мълчи.)Тебе питам: кой си? Отговаряй, когато те пита вождът Жълтия зъб!

Лунчо: Ама че име!

Зарко (Гордо.): Индианско име! Знаеш ли колко малко индианци могат да се похвалят с това, че зъбите им са жълти! А ти кой си? (Обикаля покрай него, оглежда го, размахва томахавка...)

Лунчо: Аз съм Лунчо от Луната.

Зарко: Глупости! На Луната няма хора, още първите астронавти го потвърдиха!

Лунчо: Хора няма. Хората живеят на Земята. А на Луната живеят Лунчовци като мен.

Зарко: И всичките ли изглеждат така... (Продължава да го оглежда, явно недоволен от това, което вижда, макар че Лунчо е изграден като образ на супергерой.)

Лунчо: Гледай мен, за другите не питай!

Зарко: За другите няма да питам! Теб ще питам: как си дръзнал да влезеш в ловните полета на великия вожд Жълтия зъб? Знаеш ли какво те чака?

Лунчо: Какво?

Зарко: Чака те Стълбът на мъченията!

Лунчо: Нали вече съм на него?

Зарко: Да, ама мъченията ти едва сега започват!

Лунчо (Прави се на уплашен.): А мога ли преди това да си попея, за кураж?

Зарко (Мисли.): Да пееш за кураж пред мъченията на вожда Жълтия зъб? (Пак мисли.) Вождът каза да.

Лунчо (Пее "Песен-игра" по музика на Димитър Вълчев):

Вземам четката в ръчичка,
после пастата добра,
хайде, следвайте ме всички -
днес започваме игра!

Раз - поставете на четката паста!
Два - изплакнете устата с вода!
Три - размажете по зъбките паста
и запомнете какъв е реда!

Четкам зъбите отляво,
после четкам ги отпред,
после вдясно. Не забравям -
два пъти броя до пет!

Раз - нарисувайте дим от комина!
Два - повторете, и още, и пак...
Три - края езичето нека да минем,
както с метличка, и още, и пак...

Сутрин, вечер не пропускам
тази хубава игра!
Денем ябълчици хрускам!
Кой поуката разбра?

Раз - всяко зъбче е здраво и бяло!
Два - няма болки! На пломбите - край!
Три - чичо доктор за щяло не щяло
няма да идва и нека скучай!

Зарко: И ти смееш да пееш такива песни на вожда Жълтия зъб, който е вързал на Стълба на мъченията всички врагове на племето?

Лунчо: Виждам, че четките и пастата за зъби са първи врагове на твоето племе. Или поне на неговия вожд...

Зарко настъпва застрашително към него, Лунчо се прави на уплашен.

Лунчо: О, Велики вожде! Ако ме изслушаш, ще ти кажа защо долетях при теб от Луната.

Зарко (Гледа го подозрително.): Защо?

Лунчо: За да ти предам завета на последния инка.

Зарко: Давай го!

Лунчо: Не е у мен! Ако ме развържеш, ще ти покажа мястото, където е заровен!

Зарко (Гледа го едновременно невярващо и подозрително, но го развързва.): Казвай!

Лунчо: Заровен е в твоя вигвам.

Зарко: В собствения ми вигвам? И аз не съм го намерил досега?

Лунчо: Може би не си имал време от битки... (Оглежда Стълба на мъченията и закачените по него четки и пасти за зъби.)

Зарко: Да, прав си, много битки спечелих... (Влиза във вигвама и оттам се чуват шум, като че копае, кърти паркет и всичко останало, свързано с търсене на нещо скрито. В това време Лунчо повдига единия край на вигвама и пъхва навит на руло пергамент.)

Зарко (От вигвама, силно развълнуван.): Намерих! Намерих го! (Излиза навън, държи древния пергамент, разгъва го със страхопочитание, чете.) "До Зарко, Жълтия зъб - Велик вожд на жълтите зъби. Заветът на последния инка е: Всеки вождът да си мие зъбите сутрин, обед и вечер и по този начин да бъде пример за всеки член на своето племе. Това е. Хоук. Аз казах."(Слисан.) Сутрин, обед и вечер? Всеки ден?

Лунчо: Ех, вожде, всички вождове преди тебе са го правили, защото са знаели, че трябва да дават личен пример на всеки член от своето племе...

Зарко: Трудно е да си вожд...

Лунчо: Така е.

Зарко: Но щом е за доброто на племето...

Лунчо: За доброто на племето е.

Зарко: Та как казваш беше тая песен, дето я пееше одеве?

Двамата откачват от Стълба за мъчения по една паста и четка за зъби и пеят Песента-игра. После Зарко влиза във вигвама, ляга да спи, сцената се затъмнява, нощ. След малко сцената просветлява, съмва се. Лунчо стои встрани от вигвама и се клати напред-назад, наляво-надясно.

Лунчо: Всичко ли се клати или така ми се струва?

Зарко(Излиза от вигвама.): Не ти се струва! Това ти го казвам аз, Зарко, Клатещия се зъб, велик вожд на клатещите се зъби! Ох! (Търка си бузата.)Ох... Ох... (Охкането му звучи като тананикане.)

Лунчо: Какво "Ох-ох-ох"?

Зарко: А нищо, това е сутрешната песен на великия вожд!

Лунчо (Присмива му се.): Сутрешна песен, а? Пък аз си мисля, че ти се клати зъб и ти от страх си охкаш: ох-ох-ох...

Зарко (Наперено.): Великият вожд Клатещия се зъб не се страхува от нищо! Това всеки го знае! Дай ми един бизон и ще го спра с една ръка!

Лунчо: Откъде бизон?

Зарко: Я си пребъркай джобовете по-добре.

Лунчо си пребърква джобовете, даже ги обръща наопаки.

Лунчо: Нямам.

Зарко: Жалко. Ако имаше, щеше да видиш как без страх щях да му вържа рогата на възел!

Лунчо: Не споря, Велики вожде, ама те е страх от един клатещ се зъб... (Имитира го.) Ох... Ох... Ох...

Зарко: Внимавай! Който е обиждал вожда, е оставал без скалп! И дълго-дълго е плакал!

Лунчо: Май ти си на път да се разплачеш още преди да сме тръгнали при зъболекаря...

Зарко: Внимавай! Който се опита да ме заведе при зъболекар, ще му взема скалпа!

Лунчо: Както искаш! Но съвсем скоро никой няма да ти вика вожда Клатещия се зъб, а вожда Кривия зъб!

Зарко: Кривия зъб? Не ми харесва. И защо ще ми викат вожда Кривия зъб?

Лунчо: Защото млечните зъбки трябва да се вадят нито много рано, нито много късно.

Зарко: Разбрах. Значи нито сутрин, нито вечер, а по обед.

Лунчо: Нищо не си разбрал. Трябва да се вадят навреме, за да не се изкривят тези, които ще пораснат на тяхно място. Постоянните.

Зарко: Значи този, дето се клати, е само временно мой, така ли?

Лунчо: Така. А другият, който иска да дойде на негово място, може да израсне прав и здрав зъб само ако млечният зъб се махне навреме и му освободи място.

Зарко (Мисли.): Аха... Добре, дай червения конец!

Лунчо: Какъв червен конец?

Зарко: Ами тоя, с който баба ми връзва клатещите се зъбки.

Лунчо: Хубав пример за племето си ти, вожда Клатещ се зъб, няма що! Истинският вожд, разклати ли му се млечен зъб, отива при зъболекаря и така показва на всички от племето, че не го е страх.

Зарко: Кой? Мен ли ме е страх?

Лунчо: Може да не съм разбрал правилно...

Зарко: Не си разбрал. Хайде да ходим при тоя зъболекар.

Излизат. След малко Зарко се връща сам, влиза във вигвама и обяснява на цялото племе - играчките му.

Зарко: И изобщо не боли. Така че да не съм видял някой, дето му се клати зъб, да бяга от зъболекаря. Иначе... Скалпове ще хвърчат, така да знаете.

Осветлението намалява, Зарко е заспал с играчките си във вигвама. След малко - осветлението се усилва, Лунчо отново е на сцената, разглежда маса, затрупана с плодове и зеленчуци, до тях - миксери, плодоизстисквачки, празни буркани - някой се готви да прави "зимнина". Без да иска, събаря един домат, който тупва на пода и се сплесква.

Зарко (Подава се сънен от вигвама.): Няма нищо! Така и така щях да го правя на пюре...

Лунчо: Защо на пюре? Не е ли по-добре да го изядеш суров?

Зарко: Ти няма да учиш Разглезеният зъб, вожд на разглезените зъби как да яде домати, краставици, ябълки, моркови, круши, праскови и други такива трудни и опасни врагове на моето разглезено племе!

Лунчо: Аха... И какво ще ги правиш сега тия врагове?

Зарко: Изстисквам им сока, правя ги на пюрета, на каши и след това аз и цялото ми племе ядем, та се късаме!

Лунчо: Искаш да кажеш: гълтате, без да дъвчете!

Зарко: Каквото казах, казах! Хоук! Колко жалко, че в ловните ми полета се срещат само стада бизони, и то доста рядко, а хич не се срещат стада от плодоизстисквачки, зарзаватомелачки, крушомачкачки, морковорендосвачки, прасковобелачки, смокинорезачки, сиропоизсмуквачки и други такива! Но аз ще измисля, да! (Мисли.)Измислих!!!

Излиза и след миг се връща с макет на автоматична пералня.

Зарко: Така... Две минути за ябълките... Три минути за морковите... Пет минути за изстискване на чаршафите... ъъъ... исках да кажа - на прасковите. Вождът много обича прасковен сок!

Включва пералнята, невъобразим звуков ефект, след малко отваря пералнята и вади готови буркани, бутилки, консерви с най-различни пюрета и сокове, като от щанд на магазин.

Зарко: Какво ще кажеш? Страшен комбайн, нали?

Лунчо: Ще кажа, че в скоро време вождът Разглезения зъб ще се казва Болния зъб, вожд на болните зъби...

Зарко (Заканително.): Май отдавна не съм ти смъквал скалпа? Или ти се иска да постоиш на Стълба на мъченията? Вождът Разглезения зъб знае как да храни своето племе!(Излиза, връща се с табла, върху която са натрупани пасти, торти, баклави и какви ли не други сладки, включително купища бонбони и пр., според възможностите.) Ето, това е, Лунчо! (Обикаля с вилицата като с томахавка около сладкарското изобилие.) Така Разглезения зъб се грижи за своето племе!

Лунчо (Уж на себе си, но да го чуе Зарко.): Сега ще видя как вождът не се грижи за племето си...

Зарко (Чува го, спира на място, обръща се бавно към Лунчо, гледа го така, като че иска да го прониже с поглед.): Искаш да кажеш, че вождът е неук, че вождът не е чел?!

Лунчо: Всичко може да е чел, но не си чел възловото писмо!

Зарко: Ха! Не съм го чел, защото не може да се разчете!

Лунчо: А ти опитай пак!

Зарко взема възловото писмо - голямо въже или връв, с навързани по нея големи възли, опипва го, чете, по-скоро срича, после чете все по-гладко и по-бързо.

Зарко: Моите деди пишат, че п-а-пас-пастите и тор-тортите, бо-бозите и шве-швепсовете, бон-бон-боните и за-захар-захарните петлета са врагове и трябва да бъдат унищожени. Моите деди пишат още, че сък-сък-съкровището е скрито в моркова, в ябълката, в сиренето, в еленското месо, в млякото... в... какво... това не може да бъде!... В стъклени какво... В стъклени шишенца? Великият вожд не разбира защо дедите му са яли стъклени шишета!

Лунчо: Лунчо затова е дошъл от Луната, да обясни на вожда. Дедите на вожда не са яли стъклени шишета, а са пили флуорни таблетки. (Вади опаковка и му я подава.)Флуорните таблетки правят зъбите здрави, бели, блестящи, яки, бляскави, лъскави, режещи, дъвчещи...

Зарко: Достатъчно. Вождът разбра. Вождът е умен. Вождът Здравия зъб вече ще следва здравия разум. (Гледа и сочи към миксерите, плодоизстисквачките, бурканите с консервирани плодове.) А тия врагове на племето на здравите зъби какво да ги правим? На Стълба на мъченията или да им вземем скалпа?

Двамата се смеят.

Лунчо: Лунчо има по-добра идея. Ще ги изхвърля в далечния Космос!

Двамата вземат кашони, пълнят с тях враговете на племето, Лунчо ги нарамва и излиза. Зарко гледа след него, прозява се и си ляга във вигвама или близо до него. След малко Лунчо се връща и го вижда да спи с биберон в устата. Разтърсва го за рамото.

Лунчо: Зарко... Зарко...

Зарко се събужда, разтрива очи и смуче още по-усърдно биберона.

Лунчо: Защо смучеш биберон?

Зарко(Изважда биберона от устата си.): Ясният глас, вожд на ясните гласове обича да спи с биберон!

Лунчо: По-смешно нещо не съм виждал и на Луната - един индиански вожд с биберон! Ха-ха!

Зарко: Сигурен ли си, че индианските вождове не спят с биберони?

Лунчо: Абсолютно! Те дори с отворена уста не спят, защото е вредно за индианските им зъби.

Зарко: Добре. Аз държа да имам здрави индиански зъби и затова ще спя със затворена уста и без биберон. (Обръща се на другата страна - към зрителите, всички виждат, че смуче палеца си.)

Лунчо: Велики вожде, как смяташ с тези омекнали от смукане пръсти да опъваш лъка, да мяташ копието, да въртиш томахавката?

Зарко: Сигурен ли си, че ще ми пречи?

Лунчо: Абсолютно.

Зарко: Хм... добре. Ще си пазя вече пръстите...

Захапва единия ъгъл на възглавницата и отново заспива.

Лунчо: Така ли ще спиш? Не се ли досещаш какво ще стане?

Зарко: Досещам се. Ще сънувам приятни сънища.

Лунчо: А преди да заспиш, не искаш ли да ти кажа какво ще стане със зъбите ти, като непрекъснато пъхаш в устата си ту биберон, ту пръст, ту края на възглавницата... Ами засмучи одеалото, чаршафа, леглото... И като се погледнеш в огледалото, ще видиш, че два еднакви зъба не са ти останали: едни напред, други назад, едни накриво, други един върху друг...

Зарко(Събужда се окончателно, ядосан.): Лъжец такъв! Идваш чак от Луната само за да ядосаш Великия вожд Ясния глас с лъжливите си приказки! Да! Ти успя да го ядосаш! Марш на Стълба на мъченията! Къде е въжето да те вържа?

Лунчо: Няма смисъл, винаги мога да се развържа, нали съм от Луната...

Зарко: Великият вожд Ясния глас е великодушен и няма да те връзва, а напротив... Фъл-фил... фър-фил... фъл-фил... (Уплашено.)А?! Какво става с ясния глас на Великия вожд фъл-фил, фъл-фил...

Лунчо: Каквото се очакваше! Биберонът е изкривил зъбите ти и ти започна да фъфлиш.

Зарко: Ама по малко фъфля, нали, не през цялото време...

Лунчо: Ще започнеш и през цялото време. Биберонът ще се погрижи...

Зарко: Лъжеш.... фъл-фил, фъл-фил... Май че не лъжеш. Я тихо, чуваш ли? (Ефект от препускащи коне.) Моето племе фъл-фил, фъл-фил...

Лунчо: Не разбирам.

Зарко: Искам да кажа: фъл-фил, фъл-фил...

Лунчо: Не го казваш, а фълфикаш! Като дойде племето ти, яхнало буйни мустанги, ще се откаже от вожда Фъфлещия глас.

Зарко: Не забравяй, Лунни братко, че аз съм вождът Ясния фъл-фил, фъл-фил...

Лунчо: Разбрах. Заслужаваш теб да те вържат за Стълба на мъченията!

Зарко (Отчаян.): Не, сам ще се вържа! Това фъл-фил е по-страшно от всяко мъчение!

Лунчо: За нищо няма да се връзваш, отиваме при заболекаря, той ще се погрижи зъбките ти отново да са прави и равни.

Зарко: Почакай малко!

Лунчо: Пак ли те е страх!

Зарко: Мен? Не... Най-напред ще изровя томахавката и ще обява война на всички биберони, залъгалки и други, дето изкривяват зъбите на моето племе! (Събира бибероните и ги изхвърля извън сцената.)

Лунчо и Зарко излизат, връщат се, Зарко е широко усмихнат, зъбките му са прави и равни. Двамата пеят "Аеробик за зъбки" или "Песен за усмивката" от сборника "Ох, Зъбчо". Музика Димитър Вълчев.

Аеробик за зъбки

Аеробик днес играят
малки и големи
и навънка и във стая,
и по всяко време.

Аеробик, аеробик,
казват, бил полезен,
и играят аеробик
с музика и песен.

Аз пък с четка ще опитам,
време ми е вече -
аеробик за зъбите
да играя вечер!

Песен за усмивката

Какво е усмивката? Кой ще ми каже?
Рисуват я малките сякаш кравай;
рисуват големите бръчици даже,
но никой не я нарисува докрай,
защото от хляба ще трябва да вземат
за всяка усмивка по грам топлота,
и още - прозрачност ще трябва да вземат
от чиста и бистра балканска вода,
и още от слънцето трябва да вземат
една лъчезарност... но даже и тя
не ще им достигне, ще трябва да вземат
от всичко добро и красиво в света,
защото, защото усмивката ясна
е малкото плахо дете на смеха
и трябва й всичко, та в смях да порасне
и звънко да екне: ха-ха... ха-ха-ха...
ха-ха... ха-ха-ха...
ха-ха... ха-ха-ха...

Завеса

 

 

© Петя Караколева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.07.2007, № 7 (92)