РОЛЯТА НА ДОИ ЗА МОДЕРНИЗАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Наталия Христова-Пеева

web

На 20 ноември 2007 г. в зала "Адакта" на хотел "Рила" се състоя работна среща на тема "Ролята на ДОИ за модернизацията на българското образование". Събитието е част от проекта на Институт Отворено общество "Анализ на ДОИ за УС и на УП по предметите български език и литература, история, чужди езици, информатика и информационни технологии", който цели на основата на анализ по определени критерии и показатели на ДОИ за УС и на учебните програми да констатира тяхното качество предвид съвременните обществени и личностни образователни потребности и приоритети в национален и в европейски мащаб, да обоснове необходимостта, да формулира идеи и да разработи ансамбъл от конкретни предложения за усъвършенстването им, като по този начин съдейства за обръщане процеса на спад на качеството на образованието. Изпълнението на проекта включва изготвянето на доклади по отношение на ДОИ по посочените учебни предмети. По време на срещата бе представен докладът за ДОИ по български език и литература, изготвен от доц. д-р Адриана Дамянова и Диана Каменова (51. СОУ), и бяха дискутирани свързани с ДОИ за УС и с учебните програми теми.

Замислени като лост за модернизация на средното образование у нас, т.е. за синхронизирането му с европейските образователни приоритети и с актуалните личностни и обществени потребности, ДОИ за УС би следвало да фиксират изместването на образователните приоритети от обяснително преподаване към учене чрез действие. В този смисъл от тях се очаква да конкретизират базисни образователни цели като: овладяване на умения и на стратегии за учене; развиване на способност за критическо мислене и за решаване на проблеми; насърчаване на творческата активност, на готовността за социализация; развиване на комуникативни умения и способност за боравене с информация. И не на последно място ДОИ за УС са условие за въвеждане на единна висококачествена система за оценяване.

Анализът изследва степента, в която ДОИ за УС и УП по БЕЛ дават възможност за осъществяване на такива общоевропейски образователни приоритети и за удовлетворяване на такива актуални образователни личностни и обществени потребности като: измерване на компетентностите; усвояване на базисни и специфични компетентности (комуникативни умения на роден език; умения за самостоятелно учене и събиране на информация; граждански компетентности и умения за междуличностно общуване; предприемачество; културни компетентности - изразяване на идеи, креативност, опит, емоционално и естетическо съпреживяване на света чрез литература); социална интеграция; утвърждаване на европейските ценности; реализация на стандартите и на програмите в специфични регионални условия и социални контексти; диверсификация/епистемологичен плурализм на знанията; апликация на интерактивни методи, когнитивни теории, конструктивистки дизайн на обучението; учениковата моитвация за учене.

От осъществения анализ се налага заключението, че в преобладаващата си част ДОИ за УС и УП по БЕЛ са с ограничена проактивност спрямо съвременните обществени и личностни образователни потребности и приоритети в общоевропейското пространство, тъй като:

"ДОИ за УС, респективно - УП по БЕЛ снемат нефункционално - с оглед на актуалните потребности на личността и обществото - отношение между (епистемологично самофундираните) знания и умения в ценностен план и в плана на подбора и структурирането на учебното съдържание. Проектираният "образ на ученика" в тях е този на "знаещия" вместо на справящия се, на независимия ползвател на езика (ученикът "знае, че" доминира целево над "може да прави"). Логиката на структурирането на учебното съдържание и неговата организация във времето следва системнонаучното поелементно излагане вместо рефлексирания като значим комплексен (и конфликтен) жизнен опит на учениците, а "подсказаната" от нормативните документи методика на обучение надценява функцията на преподаването за сметка на интерактивните методи. Програмите по литература са свръхцентрализирани - те фиксират конкретното учебно съдържание (автори, произведения), като по този начин акцентират върху овладяването на "правилните съобщения" вместо на генеративните кодове.

Стандартите и учебните програми по БЕЛ не акцентират достатъчно категорично върху литературата като вид изкуство и върху спецификата на естетическия характер на общуването със словесните художествени произведения - вместо това я (пре)експонират като "резервоар от ценности" и несигурно предписват общуване ту с текста, ту с творбата, ту с автора. УП за прогимназиалния етап представят езика (като дискурс) като (прозрачна) даденост вместо като предизвикателство. Те не предписват достатъчно системно, последователно и целенасочено дискурсът на учениците да се упражнява като "правене", а не само като модус на нарастване на смисъла, и аранжират комуникативните ситуации повече като като "дисциплинарна зона", надзиравана от Нормата и Правилото, отколкото като поле за творчески (речеви) действия.

Анализираните документи не предлагат т.нар. функционални прагове, аранжирани в гъвкава поредица - в тях не може да се проследи формирането и развитието на конкретно умение (или компетентност) на всяко от различните нива. Дескрипторите, които се използват при формулирането на стандартите и на очакваните резултати на равнището на учебните програми и по теми, не използват систематично и последователно идентични термини за описване на едно и също умение и не приписват на въпросното умение качество.

Изследваните документи не мислят компетентностите по български език, респективно - методиките на ученето, преподаването и оценяването на успешността и адекватността на ползването на езика, в контекста на многоезичието и многокултурността, не диференцират достатъчно и не съчетават балансирано продуктивни, рецептивни, интерактивни умения и умения за междуезиково/междукултурно посредничество. УП за началния образователен етап очертават фалшиви със своята пасторална безконфликтност "образи на света" вместо той да бъде експониран в своята конфликтност и проблематичност; в тях превалира тенденция на присвояване на национална идентичност, която остава небалансирана от тенденция за присвояване и на други профили на личността, а без съмнение светът, който учениците в началния етап (ще) обитават, със сигурност надхвърля границите на нацията и националната държава."

Ако ДОИ за УС и УП (вкл. по БЕЛ) са проектирани като един от основните инструменти за модернизация на българското средно образование, то диагностицираните в доклада дисфункции разкриват непренебрежимото разминаване между замисъл и резултат. Това разминаване обуславя острата необходимост от тяхната преработка. Съдържащите се в анализа идеи биха могли да послужат като база за преработването на ДОИ за УС по БЕЛ в посока на една реална съгласуваност с европейската образователна политика и с актуалните личностни и обществени потребности.

© Наталия Христова-Пеева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2008, № 2
© Електронно списание LiterNet, 02.08.2008, № 8 (105)

Други публикации:
Български език и литература, 2008, № 2.