КРАТКИ БИОГРАФИЧНИ ДАННИ

Нина Димитрова

web | Образи на човека

Бицили, Пьотр Михайлович (1879-1953) - представител на руската емиграция у нас, автор с изключителна ерудиция в областта на историята, философията на историята, културологията, литературата. През 1924 г. е избран за редовен професор към катедрата по нова и най-нова история на Софийския университет.

Владикин, Любомир Николов (1891-1948) - специалист по право и държавни науки, професор в Софийския университет по общо държавно и българско конституционно право.

Гидиков, Стефан Стефанов (1871-1944) - един от видните представители на бергсонизма у нас, непрофесионален философ, общественик. Основател на радикалдемократическата партия в България.

Гълъбов, Константин Спасов (1892-1981) - изтъкнат български германист, литератор, философ; създателят на Катедрата по немска филология при Софийския университет, където е дългогодишен преподавател, редовен професор. Един от организаторите на литературния кръг “Стрелец”.

Иванчев, Димитър Петров (1910-1990) - философските си възгледи формира под влияние на ницшеанството и философията на живота, един от най-изтъкнатите наши специалисти в областта на библиографията, автор на “Библиография на българската философска книжнина (1806-1944)”.

Илиев, Атанас Атанасов (1893-1985) - философ, естет; изпитва влиянието на бергсонизма, психоанализата, ремкеанството. Член на съюза на българските писатели; за известно време е бил ректор на Скопския университет. След 1944 г. - доцент и професор по етика и естетика в Софийския университет.

Илиев, Никола (1886-1937) - един от изтъкнатите ремкеанци у нас, близък сътрудник на проф. Михалчев, юрист, преподавател в Свободния университет.

Казанджиев, Спиридон Спасов (1882-1951) - дългогодишен преподавател по систематическа философия, обща психология, логика, етика, естетика, теория на познанието в Софийския университет, през 1941 г. е избран за редовен член на БАН. Един от изтъкнатите поддръжници на психофизическия паралелизъм, активен сътрудник на психологическата лаборатория към Софийския университет.

Кинкел, Иван Германов (1883-1945) - руски емигрант у нас, професор към Юридическия факултет на Софийския университет по стопанска история и социология. Един от най-последователните привърженици на Фройд в България. Многобройните му публикации са посветени главно на философско-методологическата значимост на психоанализата. Председател на “Научно-социологическото дружество”, един от основателите на Психоаналитичния кръжок у нас.

Киселинчев, Асен Христов (1905-1960) - представител на българския марксизъм, ориентиран към проблемите на психологията и гносеологията. Известен с полемичната насоченост на творчеството си - автор на трудове срещу ремкеанството, бихевиоризма, прагматизма и пр. Преподавател в Софийския университет по диалектически мантериализъм и психология, редовен член на БАН от 1958 г.

Консулов, Стефан Георгиев (1885-1954) - професор по зоология, но активно изявяващ се в областта на обществознанието, педагогиката, антропологията и особено философията на естествознанието. Специализирал в различни научни центрове в чужбина, член на няколко биологични дружества. Области на специален интерес - социалната биология и евгениката.

Кьорчев, Димо Петров (1884-1928) - философ, правист, литератор, виден политически деец. Във философската ни култура е познат като разпространител на ницшеанската идея за човека.

Марковски, Иван Спасов (1885-1972) - дългогодишен преподавател в Богословския факултет на Софийския университет, където е бил неколкократно декан. Професор от 1933 г., доктор на богословието.

Михалчев, Димитър Георгиев (1881-1967) - един от най-авторитетните български философи в периода между двете световни войни; единственият, който сред интелектуалния живот у нас успява да формира школа със собствен стил на философстване - ремкеанската. Кръгът на теоретичните му интереси е изключително голям. От 1920 г. е редовен професор, завеждащ катедрата по систематична философия при Софийския университет. Пълномощен министър на България в Чехословакия (1923-1927) и в СССР (1934-1936 и 1944-1946). Редовен член на БАН от 1932 г.

Николов, Младен (1891-?) - изтъкнат поддръжник на психоаналитичната теория у нас, преводач на Фройд, организирал издаването на редица популярни психоаналитични статии и брошури. Има частна психоаналитична практика.

Павлов, Тодор Димитров (1890-1977) - виден български марксист, автор на “Теория на отражението”, 1936. Професор по диалектически материализъм и декан на Философския факултет към Московския институт по философия през 30-те години на ХХ в. Член на БАН от 1945, а от 1947 - председател на БАН. Основните му интереси са в областта на гносеологията, естетиката, философските въпроси на частните науки и пр.

Панчовски, Иван Георгиев (1913-1987) - богослов, философ и педагог по образование, дългогодишен преподавател при катедрата по Нравствено богословие към Духовната академия. Ерудиран и продуктивен автор - публикациите му са около 400. Развива интензивна църковно-обществена, икуменическа и миротворна дейност.

Пашев, Ганчо Стефанов (1885-1962) - изтъкнат богослов, педагог, получил научната степен “кандидат на богословието” в Киевската духовна семинария. За “доктор на богословието” е удостоен от Академичния съвет на Духовната академия през 1959 г. Дългогодишен преподавател при Богословския факултет на Софийския университет, където е бил и декан.

Пенов, Димитър (Димитър Пенов Димитров) (1903-1983) - специализирал богословие и философия в Берлин и Йена, където получава научната степен “доктор по философия”. Дългогодишен преподавател в Софийската духовна семинария. Проявява интерес към идеите на религиозния екзистенциализъм и материализъм.

Попдимитров, Емануил (Емануил Попдимитров Попзахариев) (1883-1943) - философ, поет, драматург, литератор, преводач, един от видните представители на бергсонизма у нас. Частен доцент към Софийския университет по сравнителна история на литературата - 1924-1943.

Райнов, Николай Иванов (1889-1954) - утвърден и много продуктивен български писател (с богословско и философско образование),литературен и художествен критик, в чието творчество са залегнали и ницшеански, и гностични мотиви, близки до светоусещанията на Николай Рьорих. Отлъчен от официалната църковна власт заради романа си “Между пустинята и живота”, 1919. В края на 20-те години на ХХ в. създава у нас теософската ложа “Орфей”.

Русев, Любомир Минчев (1902-?) - педагог, преподавател в Училищния институт, един от известните привърженици и популяризатори на психоаналитичната теория у нас. Проявява особен интерес към възможностите на психоанализата в качеството й на художествена критика.

Тодоров, Христо Йорданов (1888-1954) - философ и социолог (един от първите професионални социолози в България), дългогодишен преподавател към Юридическия факултет на Софийския университет с лекционни курсове по обща социология и история на социологията.

Шейтанов, Найден Христов (1890-1970) - автор на множество книги, студии и статии, посветени на философски, народопсихологически, естетически, етнографски и фолклорни проблеми. Има философско и историческо образование, защитил докторат в Лайпциг. Особен интерес проявява към сферата на сексологията.

Янев, Янко (1900-1944) - представител на българското ницшеанство и неохегелианство, защитил философски докторат в Германия на тема “Живот и свръхчовек”. За известно време е завеждащ културния отдел към Министерството на народното просвещение. След 1934 г. се установява в Германия, където чете лекции в Берлинския университет по културна история на България. Загинал при бомбардировка над Дрезден от съюзническата авиация.

© Нина Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.09.2005
Нина Димитрова. Образи на човека (Антропологични идеи в българската философска мисъл между двете световни войни). Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Нина Димитрова. Образи на човека (Антропологични идеи в българската философска мисъл между двете световни войни). Велико Търново: Faber, 2003.