ПОСЛЕДНИЯТ МИТ: ЗАКЛЕЙМЯВАНЕТО НА ХОМОСЕКСУАЛНОСТТА В БИБЛИЯТА

Николай Атанасов

web

Почти всички погрешни митове за хомосексуалното желание (по Ги Окенгем) вече са опровергани. През 1990 г. Световната здравна организация премахва хомосексуалността от списъка на човешките заболявания, обявявайки, че не е болест, а вариация, обусловена от генетични, невробиологични, ендокринни, психологически и др. фактори. До този извод достигат десетки изследователи от цял свят и пилотните научни изследвания на някои от тях са представени в книгата на Чандлър Бър от 1996 г. “A Separate Creation” (“Отделно сътворение” - прев. мой, Н. А.). Изучаването на хомосексуалното желание продължава и до днес с по-малко категорични отговори и с повече вяра в необходимостта да се задават въпроси. Сред малкото категорични отговори - сексуалната ориентация не е поведенчески избор, а генетична вариация, заложена у всяко дете преди раждане, и окончателно оформена преди четиригодишна възраст (Кинси 1948, ЛеВей 1994, Хемър 1995, Бър 1997). Също така, психичните и физиологичните заболявания, които често се срещат у представителите на сексуалните малцинства, са комплексни последствия от обществената опресия и от вътрешната репресия, и се срещат у всички видове социални малцинства (Ливайн). Световната здравна организация, заедно с Американските асоциации на психолозите и на психиатрите и много други здравни институции, изрично отричат, че хомосексуалността може да се лекува, и официално заклеймяват на уебстраниците си опитите в тази посока като неетични и потенциално деградиращи.

Друг опроверган мит е противоестествеността на хомосексуалното желание. Поддържан векове наред от политизирани интерпретации на религиозни текстове, митът, че влечението към собствения пол е перверзия и престъпление срещу природата, е развенчан от самата природа. През 1999 г. американският биолог и изследовател Брус Багемил за първи път събира и обобщава в една книга наблюденията на стотици зоолози от цял свят върху хомосексуалното поведение в животинското царство. Книгата е озаглавена “Biological Exuberance: Animal Homosexuality And Natural Diversity” (“Биологическо изобилие: Животинска хомосексуалност и природно разнообразие” - прев. мой, Н.А.) и спира вниманието си само на птиците и на бозайниците, при които хомосексуалното поведение е добре документирано у над 500 вида.

Още един опроверган мит е неспособността на хомосексуалните да отглеждат деца и да бъдат добри родители. През 2004 г. гореспоменатите асоциации на психиатрите и на психолозите едновременно оповестяват нови резолюции, базирани на 30-годишни изследвания в областта, с които одобряват и насърчават осиновяването на деца от гей-семейства. Други държави, които са легализирали в различни степени осиновяването на деца от гей-родители, са Гуам, Андора, Белгия, Холандия, Швеция, ЮАР, Испания, Великобритания, Канада, Дания, Германия, Исландия, Норвегия, Ирландия, Австралия, Нова Зеландия, Израел. Списъкът с премахнати социални табута над сексуалните малцинства продължава...

Един от последните останали митове, около който продължават ожесточени спорове, е твърдението, че хомосексуалната любов е заклеймена в Библията. Настоящият текст ще се опита да защити тезата, че Библията не разпознава хомосексуалната идентичност и по тази причина не може да бъде експлоатирана като аргумент в съвременния дебат за любовта към собствения пол. В защита на тезата предстои кратък и неизчерпателен преглед на конкретните текстове, за които се твърди, че заклеймяват тази любов, както и преглед на някои техни интерпретации от съвременни библейски изследователи. Целта е не да се изведат окончателни заключения, а по-скоро да се провокира интерес към тази непопулярна в България тема.

Някои предварителни уговорки:

Медицинският термин “хомосексуалност” е въведен за първи път през 1869 г. от австрийския писател Кароли-Мариа Бенкерт, но е популяризиран едва след 1886 от немския психиатър Рихард фон Крафт-Ебинг в историческото му изследване “Psychopathia Sexualis” (Грийнбърг 1988: 409, 414). Преди медикализирането си в края на 19-ти век, влечението към собствения пол и сексуалният израз на това влечение не са били индикативни за определен тип човек или за стабилна сексуална ориентация, т.е. хомосексуалната идентичност е изцяло модерна конструкция, въпреки епизодичните си прото-появи в световната история (Бозуел 1980: 41-59). В този смисъл от критична важност е да се подчертае, че, поради времето на написването си, текстовете на Библията не познават такава идентичност (отчасти генетично предопределена, както вече е известно) и не я адресират. Библията адресира хетеросексуални хора, извършващи хомосексуални актове, противни на тяхната природа (МакНийл 1976: 41).

Първият и най-популярният цитат, използван за доказателство, че хомосексуалността е заклеймена от Библията, е следният:

“Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето.” - Битие (19:24).

Историята за наказанието над жителите на Содом и Гомор довежда до консенсус огромното мнозинство от съвременните библейски изследователи - грехът на наказаните не е хомосексуалното им желание, а негостоприемството им спрямо ангелите, приютени от Лот (Майнър, Конъли 2002: 2-6). В историята се твърди, че “Содомските жители, млади и стари, всичките люде отъ всякъде” (Битие 19:4), заобикалят къщата на Лот и го призовават да покаже двамата мъже-гости, за да ги “познаят” (от Иврит - yadha - срещана 10 пъти в Стария Завет със значение на хетеросексуален акт (МакНийл 1976: 43). Буквалната интерпретация на тези детайли, предполагаща, че всичките мъже от Содом са пожелали хомосексуално сношение с мъжете-ангели, е неправдоподобна според съвременните разбирания за съотношението между хетеросексуални и хомосексуални жители в който и да е град. По-правдоподобна е друга интерпретация. Древните евреи познават хомосексуалното изнасилване като наказание и унижение, практикувано и в Древен Египет, и в Ханаанските земи (Грийнбърг 1988: 127-135; Нисинен 1988: 48). Агресията на жителите на Содом се проявява в желанието им да унижат чужденците, което според някои изследователи се обяснява със страха от странстващи хора и недоверието към тях, типични за малобройните и затворени древни общности (Майнър, Конъли 2002: 5). Подобна интерпретация е подкрепена и от около 20 други библейски текста, нито един от които не определя хомосексуалното желание като греха на хората от Содом. Всички посочват негостоприемството и насилието над слабите и беззащитните като причина за наказанието от Господ. Парадоксът, разбира се, е, че векове наред хомосексуалистите са били преследвани и убивани на базата на тази библейска история. Друг парадокс е слабата популярност на два детайла от същата история - първо, в отчаян опит да омилостиви гневната тълпа, Лот предлага да даде двете си дъщери вместо гостите; и второ - след като напуска Содом и се отправя към планината с дъщерите си, те го напиват с вино и го изнасилват, за да заченат продължението на рода му (Битие 19:30-38).

Следващите два текста, за които се твърди, че осъждат хомосексуалната любов, са следните:

“С мъжко да не легнеш като с женско; това е гнусота.” - Левит (18:22).

“Ако някой легне с мъжко, като с женско, и двамата са извършили гнусота; непременно да се умъртвят; кръвта им да бъде върху тях” - Левит (20:13).

Интерпретацията на тези текстове би следвало да започне с други цитати от същите глави - 18:2-3, 18:24; 20:23. В тях изрично се подчертава, че дългият списък от забрани в Левитъ е предназначен да разграничи еврейската общност от езическите практики на египтяните и на ханаанските племена. Библейските историци твърдят, че в тези древни култури равностойната и дълготрайна любов между двама партньори от един и същ пол е била невъзможна по ред причини. Оцеляването на тези примитивни аграрни общества е било силно зависимо от отглеждането на потомството и от разделението на труда между мъжете и жените. При подобни обстоятелства единият от мъжете в една предполагаема хомосексуална двойка би бил принуден да поеме женските отговорности в домакинството, а присъствието му сред останалите жени в селото не би било толерирано (Грийнбърг 1988: 92). Авторите на законите в Левитъ очевидно не са имали предвид хомосексуалната любов, която познаваме днес, защото тя не е съществувала в съответния им исторически контекст. Тяхната представа за хомосексуалността е била информирана от коренно различни културни феномени, характерни за Древен Египет, който израилтяните са напуснали, и за Ханаанските земи, в които са се преселили. Много от древните племена в Ханаан са организирали религиозните си представи и ритуали около богинята на плодородието Ищар. В нейните храмове са се извършвали сексуални ритуали, за които се е вярвало, че допринасят за по-добра реколта и за повече продукция от добитъка. Сексът между двама мъже е бил само част от тези ритуали - в тях понякога са се включвали и всички членове на рода. Но най-популярният ритуал е бил дарението на семето на мъжете, с което се е печелело благоволението на Ищар. Това е ставало посредством специални монаси, назначени в храмовете, които приемали дарението буквално, физически - чрез анален секс с мъжете-поклонници от населението (Нисинен 1988: 41-42). Този ритуал е наречен от историците “култова проституция” (в българския превод на Библията използваната дума е “мъжеложство”) и е споменаван в свещените текстове многократно, не толкова заради сексуалната си същност, колкото като форма на чуждо идолопоклонничество, наказуемо със смърт (МакНийл 1976: 56-60).

Освен култовата проституция, друг феномен от този исторически период, който оформя представите за хомосексуалността, е военната практика на подчиняване на враговете и на пленниците чрез изнасилване, особено в древен Египет (Брун 1967). Също толкова влиятелен е бил и приоритетът на продължаването на рода - пропиляването на мъжкото семе е било тежко престъпление, а безплодието се е смятало за божие проклятие (МакНийл 1976: 58). Очевидно е, че авторите на Стария завет, които и да са били те, не са имали нито една положителна представа за секса между мъже, нито са имали примери за стабилна и трайна хомосексуална идентичност. Те са вярвали в изначалната хетеросексуална природа на човека и затова е недостоверно да се твърди, че са заклеймили любовта между хомосексуални хора.

Останалите цитати, за които е прието, че осъждат хомосексуалността, са от Новия завет. Важно е да се подчертае, че и трите са в Посланията на апостол Павел, и Исус Христос никога не споменава нищо по въпроса според четирите евангелия. Изобщо Новият завет предлага съвсем общи напътствия за социално поведение и не съдържа конкретна позиция относно хомосексуалността. Адресирани са само най-важните морални въпроси и подробностите от всекидневния живот присъстват само като илюстрации. Нещо повече - никоя от книгите не предписва конкретна сексуална етика (Бозуел 1980: 117). Самият апостол Павел е живял в първата половина на първия век от н.е., но никога не е срещал лично Исус Христос.

Може би най-влиятелният текст във формирането на негативното отношение към хомосексуалното желание е в Послание към Римляните, 1:

“26. Затова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено.

27. Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие.”

В гръцкия оригинал е употребено съчетанието “para physin” (против природата). Апостол Павел употребява думата “physin” още няколко пъти в посланията си (Гал. 2:15, Римл. 2:27, Ефес. 2:3 и др.), от което могат да се изведат две интерпретации за “противоестествено”. Едната - че става дума за природни наклонности, съзнателно изоставени, за да се експериментира с нови сексуални страсти; и втората - че се има предвид природата на “избраните” (евреите), на които по законите на Левитъ се забранява секс със собствения пол (МакНийл 1976: 53-54). Според Бозуел (1980: 108-112) първата интерпретация е много по-вероятна, защото се потвърждава от цялостната логическа структура на Римляни 1. Градацията в този текст започва с 1:21, където езичниците отказват да прославят Господа; продължава в 1:23, където същите се кланят на създанията, а не на Създателя (идолопоклонничество); следва 1:26-27, където се отдават на страсти, противоположни на природата им; и накрая 1:28-31, където Бог ги изоставя и те живеят в неправда, омраза, завист и пр. Свети Павел очевидно има предвид хомосексуалните актове на хетеросексуални идолопоклонници, за които знае още от Стария завет. В този смисъл “Римляни 1:26-27” не се отнася за хора, чието естествено влечение е към собствения им пол.

Останалите два текста от Посланията на апостол Павел се свързват от библейските изследователи с проблеми в превода. Първо послание към Коринтяните (6:9) гласи:

“Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Недейте се лъга. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците...”

Според популярната интерпретация “малакийци” означава феминизирани хомосексуалисти. Но не и според изследователите. В гръцкия оригинал думата е “malakoi”, с буквален превод “меки”. Много е важно да се направи разграничение между съвременните и древните представи за тази дума. Във времената на апостол Павел тя е поставяна най-често в морален контекст, със значения като “безволев”, “страхлив”, “разпуснат”, “мързелив”, “похотлив” и пр. качества, приписвани тогава на жените. Още значения - мек “като жена” и като фините материи на дрехите, носени от богатите хора (Бозуел 1980: 106-107). Но най-важната интерпретация идва от самата църква - векове наред, до Реформацията, теолозите (вкл. Тома Аквински) използват “mollitia” (латинския еквивалент на “malakia”) със значение “мастурбация”. Т.е. самата употреба на “malakoi” има дълга и превратна история, но никога не е посочвала хомосексуалистите като идентичност или като група до началото на 20-ти век (Бозуел 1980: 107). Промените в обществения морал след медикализирането на хомосексуалността през 19-ти век се отразяват и в преводите на Библията по цял свят.

Другият текст с проблемен превод е от Първото послание към Тимотей (1:10):

“за блудниците, мъжеложниците, търгуващите с роби, лъжците, кълнещите се на лъжа, и за всичко друго, що е противно на здравото учение”.

“Мъжеложниците” е вероятно неточен превод на рядката гръцка дума “arsenokoitai”. Библейските изследователи не могат да открият употреба на тази дума, предхождаща Посланията на Павел. Ако той е искал да посочи обикновен хомосексуален акт, на негово разположение е имало множество подходящи думи за тази цел - paiderastes, pallakos, kinaidos, arrenomanes, paidophthoros (МакНийл 1976: 52). Очевидно авторът е търсел някакъв нюанс. Майнър и Конъли (2002: 18-22) излагат хипотезата, че “arsenokoitai” означава мъже, които налагат волята си за секс над друг мъж в неравностойна позиция, посредством пари, власт и пр. Доказателство за това са употребите на думата в няколко текста, написани в по-късни времена (Майнър, Конъли 2002: 20). Друга хипотеза, този път на Робин Скрогс, допуска, че “arsenokoitai” е съвкупност от две по-малки думи “arsenos” и “koiten”, намерени в съседство в Левитъ (20:13), който Павел е чел в гръцки превод (Скрогс 1983: 85-86). Което ни връща обратно към “култовата проституция” от Стария завет.

Каквото и да е имал предвид апостол Павел, не трябва да се забравя, че той никога през живота си не е срещал Исус Христос, а и самият Христос, според Четириевангелието, никога не е споменавал нищо за хомосексуалността. Що се отнася до апостол Павел - неговата представа за хомосексуалността е била информирана от традициите в Древна Гърция и в Древен Рим. Равностойната и трайна любов между двама мъже не е съществувала в тези общества, а сексуалните взаимоотношения са били строго регулирани от позиции на власт и заможност. Затова и текстът от посланието към Тимотей не се отнася нито за стабилни сексуални идентичности, нито за любовта към собствения пол.

В Библията има още два текста, които са косвено свързани с обсъдените по-горе цитати. Второзаконие (23:17) отново споменава култовата проституция (мъжеложството), а Юда (7) заклеймява жителите на Содом и Гомор заради влечението им към ангелската плът (Майнър, Конъли 2002: 6-7).

От всички прегледани дотук интерпретации е логично да се заключи, че библейските текстове не могат да предоставят адекватна информация, която да послужи в изследването на хомосексуалността. Едва през 20-ти век напредъкът на науките в индустриалните общества довежда до изработването на по-адекватен инструментариум, с който може да се подходи към модерния феномен на пълноценната любов между две човешки същества от един и същ пол.

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Багемил 1999: Bagemihl, Bruce. Biological Exuberance: Animal Homosexuality and Natural Diversity. St. Martin’s Press, 1999.

Бозуел 1980: Boswell, John. Christianity, Social Tolerance, and Homosexuality. The University of Chicago Press, 1980.

Брун 1967: Brun, J. Edgar. “Old Testament History and the Development of a Sexual Ethic”. // The new morality. Continuity and dicontinuity. Hrsg. von William Dunphy. New York, 1967, s. 55-81.

Бър 1997: Burr, Chandler. A Separate Creation. Hyperion Books, 1997.

Бътлър 1990: Butler, Judith. Gender Trouble. Routledge, 1990.

Грийнбърг 1988: Greenberg, David F. The Construction Of Homosexuality. The University of Chicago Press, 1988.

Грот 2001: Groth, Nicholas A. Men Who Rape: The Psychology of the Offender. Perseus Publishing, 2001.

Хемър 1995: Hamer, Dean. The Science of Desire: The Search for the Gay Gene and the Biology of Behavior. Simon And Schuster, 1995.

Окенгем 1978: Hocquenghem, Guy. Homosexual Desire. Dangoor, Daniella, translator. Allison&Busby, 1978.

Кинси 1948: Kinsey, Alfred Charles. Sexual Behavior in the Human Male. W B Saunders Co., 1948.

Левей 1994: LeVay, Simon. The Sexual Brain. The MIT Press, 1994.

Ливайн 1979: Levine, Martine P. Gay Men. The Sociology of Male Homosexuality. Harper And Row, 1979.

МакНийл 1976: McNeill, John J. The Church and the Homosexual. Beacon Press, 1976.

Майнър, Конъли 2002: Miner, Jeff. Connoley, John T. The Children Are Free. Jesus Metropolitan Community Church, 2002.

Нисинен 1998: Nissinen, Martti. Homoeroticism in the Biblical World. Fortress Press, 1998.

Скрогс 1983: Scroggs, Robin. The New Testament and Homosexuality. Fortress Press, 1983.

Библия 1998: Библия. Ревизирано издание. Библейско дружество, 1998.

© Николай Атанасов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.06.2007, № 6 (91)