Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПАУН
web
На Виргиния Захариева
Не мОга и не искам пОвече
да крия тази неспОкОйна тайна
за мОята съдба ужаснО неОбичайна.
Не стигна никак писанетО за Отдушник,
а истината прОдължава упОритО да ме мушка
и все пО-честО се бунтува гневнОтО ми съществО
срещу присъдата да лъжа ближните си цял живОт.
И етО че пред всички лекО ОкОкОрен се изправям,
за да разкрия истината, кактО несъмненО заслужавате.
НО мОля да не ме Отлъчите От мОетО семействО
за скрОмните ми гени, не за някаквО злОдействО;
или съвсем да забраните някОй ден да се Оженя,
щОм грешката бОгОугОднОтО не мОже да заменя
и дрехите в стил рОкОкО у нас не са узакОнени.
ДанО не ви приседне тази инфОрмация,
пОднесена От мен с Оскъдна грация,
нО в мОйта прекОмерна красОта
върлува безлюбОвна слепОта.
© Николай Атанасов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.03.2018, № 3 (220)
Други публикации:
Николай Атанасов. Ябълка. София: Свободно поетическо общество, 1999 (вариант).
|