ОБЕЗОБРАЗЕНО ОБРАЗОВАНИЕ

Мануела Златева

web

Гимназията се свързва с години, когaто се случват простотии като първите качествени напивания, сексуални изживявания, пушене на цигари и др. по тоалетните на даскалото, но с уговорката, че чистачката предупреждава, ако директорката се задава по коридора, в такъв случай всички фасове се хвърлят и тълпата изчезва в дима като във фокус на Астор. Още: невинни десетминутни закъснявания преди час, защото само едно междучасие не е достатъчно; процъфтяващият бизнес на извинителни бележки, чиито цени варират от 1 до 3 лв.; весели извинения да не бъдем изпитвани, защото имаме повече от три пъти в срока рожден ден или защото примерно религията не ни позволява да правим контролно по биология на тема “полова система при човека”.

Пубертетът обаче приключва и настъпват смутни времена, в които трябва да се вземат решения относно избор на университет. Някои дори се лутат между България и чужбина. За съжаление всичко идва изведнъж, без да си подготвен. Хората казват, че е трудно, но ти си мислиш - “ок, ще уча повече и всичко е наред”, но ученето се оказва най-малкият проблем, защото има много, които не знаят какви искат да станат, има други, които знаят какво искат да учат, но го желаят, тъй като то звучи печелившо и модерно, независимо дали имат необходимите качества и информация за него.

Аз реших да остана в България и за тази цел беше необходимо да избера предмети, с които да кандидатствам! Има два принципа: знаеш с какво ти се занимава и кандидатстваш за него; другата стратегия е - “ще кандидатствам с т’ва, с което мога да вляза в най-много специалности”. Аз опитах второто, но впоследствие разбрах, че е погрешно. След като направих първата крачка, започнах да навлизам в по-дълбоки води и за съжаление в по-голямо объркване, защото неизвестността ме мъчеше. Вече не ми се учеха глупости; осъзнах, че трябва да назубрям повече отколкото да мисля; дойдоха неприятните съмнения дали ще съм приета или не; замислях се за бъдещето си като цяло и ми ставаше сдухано, и още по-сдухано от факта, че съм счупила пари за частни уроци! В един момент престана да ми пука, но бях много огорчена, че са ме докарали до това състояние, защото става въпрос за моя живот и реализация!!! От малка съм питана каква искам да стана и сега, тъкмо да кажа “да, да, знам...”, разбрах, че съм ужасно зелена и говоря наизуст, без да имам идея какво ще уча в избраната специалност. Объркаха ми се всички представи за жадувания “живот след даскалото”, и се чудех “кой кретен я е измислил тази система”! Опитът дотук ми показа, че не е лесно да взема каквото и да било решение, защото реализацията му е блокирана от хиляди условности. Оказва се, че тези преди мен са помислили добре и за бъдещите поколения и “са ги подсигурили добре”. Благодарна или не, аз трябва да имам уважение към по-възрастните и да намеря интелигентния начин да се справя сама за себе си, туй като бунтът и опитът на деветнайсетгодишния ми живот няма да променят действителността - наслоена от няколко десетилетия история, в която образованието е само един фосил.

Времето на кандидатстването ми се нижеше бавно, лазеше ми по нервите, както всичко мъчително! Действието се забърза около бала, който трае една нощ. Всичко става светкавично. Остава емоция за около една седмица и дискове снимки, на които вече виждаш кой как е бил облечен, къде си бил и какво се е случило! Идват странни чувства, а после и мисълта, която никога не си вярвал, че ще се осъществи - “Свърших училище.” Този крясък в главата ти го изпищява фактът, че нещата престават да бъдат подредени, “пуснали са те да пасеш”, а ти все още имаш нужда от структура, защото не знаеш какво да направиш или знаеш, но като все още малък човек се страхуваш.

Лятото дойде, но аз не се радвах, защото бях толкова уморена, без никакви сили за изпити, че направо ми се искаше името ми да не фигурира в “кандидат-студентската кампания”, за която вестниците вече пишеха като за епохално събитие! Четях статиите без интерес и въобще не можех да се трогна или да си променя мнението, че е безсмислена цялата тази истерия. А най-големият абсурд беше грешно публикувана информация относно документите, които са необходими при явяване на изпит. Вече нищо не можеше да ми вдъхне респект относно процедурите за влизане във висше учебно заведение. Суматохата премина, съгласих се да бъда студентка (след всички терзания просто си го заслужих). Ако не си приет в желаната специалност, се ориентираш за следващата година, подлагаш се на кандидатстване отново с риск да ти скъсат нервите или приемаш съдбата си примерно да учиш социология, а най-много от всичко си желал да те приемат японистика.

Колебанията кой университет да избереш, ти носят бонус психическо натоварване, защото всеки казва нещо различно относно това, кое висше учебно заведение е престижно и дава добра диплома и реализация след това. А твоето единствено желание е просто да учиш... това, което искаш.

Когато този период от живота ми мина, училището ми остана с малко горчив вкус, защото не ми помогна особено за това, което дойде след него. Единственото, което получих, беше начален тласък, за да се блъсна още по-силно в стената от противоречия и недомислици на образователната система. Липсваше ми връзката между преподавателя и ученика, понякога просто пишех домашни, за да нямам контакт с учителите. Не ги харесвах, защото убиваха всякаква инициатива да направиш нещо различно от рамката на “учебната програма”. Не ми харесваше, когато ни проверяваха в клас по номера, а не по имена. Не ми харасваше, че освен знания ни наливаха негативизъм и ни изпиваха нервите и в крайна сметка не ни учеха на уменията, които ще са ни необходими в живота! Учителят не може да преподава само биология, химия или физика, без да има съзнанието, че преподава на деца и на хора, които тепърва се развиват. Училището е мястото, където човек изгражда своите интереси, но именно това не се толерира и в повечето случаи учениците си остават капсулирани, объркани и не развили способностите си. Образованието се превръща в обезобразяване на личността, поради неадекватно отношение и ограничено поле за изява!

Дано, когато чуя думата “образование” за в бъдеще, да не я свързвам с истерия и безумие. Защото не е лесно да приемеш прехода от училище към университет, да препрограмираш цялата си система на мислене, да приемеш “ненормалното” с цел да оцелееш и накрая просто да си кажеш - “така са го измислили, така трябва”! А така положително не трябва, защото не е свързано с натрупване на опит, а с деформация на самия теб, т.е. НЕ Е ЗДРАВОСЛОВНО за един млад човек! Аз все още се възстановявам!

© Мануела Златева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.11.2005, № 11 (72)