БАБИНИ ДЕВЕТИНИ

Марта Радева

web

Възрастната клисарка от близката църква (много добра, благовидна и простодушна женица) уплашено сподели как един младеж разказал свой сън. Явил му се рицар и му казал, че ако Турция влезе в Европейския съюз, България ще загине. И след тоя сън момчето, което преди това било отминавало пунктовете, призоваващи към подпис за референдум срещу европейското членство на южната ни съседка, отишло и подписало... Бабини деветини! - биха възкликнали повечето здравомислещи хора. Но колко енергия в последно време се хаби именно за поддържането и разпространяването на подобни бабини деветини.

Още от Байганьово време, когато възникне кризисна ситуация (още повече - кризисен период), не е зле да се намери някой друг виновен: "Аз нали зная, че ний не сме виновати, пак тези чужденци, да ги вземе дяволът! Нарочно са го направили да ни омаскарят! И сещате ли се, все от завист! Всичките са таквиз!" (“Бай Ганьо на изложението в Прага”). И днес не е изключение да попаднеш на спътник във влак или на съсед на вечеря, който да ти развие теорията за еврейския заговор и да започне да те заклеймява, ако дръзнеш да му задаваш скептични въпроси. Да не говорим за циганския въпрос. Веднага ще се опитам да предотвратя очакваните възражения: аз също съм се сблъсквала с мързеливи, невежи и/или нахални, дори нагли представители на този етнос. И как иначе - та аз съм учителка и често подобни хора са решавали съдбата на децата си, избирайки да останат в блатото на безпросветността вместо да посещават училището, където освен осигурен обяд имат и едно много толерантно отношение от страна на учители и ученици. Но подобна наглост и невежество съм срещала и сред своите сънародници, разбира се. И може би в по-голяма степен (тъй като българите в с е  о щ е сме мнозинство). А и чалгата, която ме кара да се изчервявам от срам и безсилно негодувание, най-често я чувам да звучи от домове и коли на чисти етнически българи; пуска я шофьорът на всеки втори автобус; по-скоро е правило, отколкото изключение в заведенията и дискотеките...

Всичко е въпрос на интерпретация - искаш ли да докажеш, че циганите са виновни за престъпността в България, то чуваш само тези новини; така е и с турците, а също и с евреите. Но ако погледнеш със справедливо възмущение на конкретната постъпка и доброжелателно на общността, към която (не по свой избор, нито пък според избора на общността) престъпникът принадлежи, нещата се променят. Може би умишлено националистичните организации в България залагат на онази част от съзнанието на своите привърженици, на която й е чужда аналитичността; която е склонна “заради Иван да намрази и Свети Иван”. Ето защо на призива на правозащитните организации да се прави повече за образованието и културното интегриране на ромите, се отговаря с твърдения, че циганите не могат да бъдат променени. Чертаят се мрачни перспективи за след няколко десетилетия, когато ние, българите, щели сме да бъдем малцинство. Е, добре! А какво да направим - след като - живеейки все още на свободен наем, нашите умни, образовани български деца отказват да създават семейства? Просто защото не искат да вкарат и други невинни души (собствените си деца) в капана на мизерния бит, който обитават?! Какво да правим тогава - да започнем да избиваме циганите ли, защото, тъй като са по-непретенциозни или просто следват зова на природата, се грижат усилено, за да не се обезлюди съвсем земята ни до 2050 година? И това че крадат, проституират, просят, шляят се без работа няма ли връзка с положението, до което именно нашата държава (все още ръководена от българското мнозинство) ги е докарала?

Аз работя може би в най-ниското (но вероятно едно от най-важните) звена, в които може да се заложи противоположният подход. Да се направи възможното, за да станат обитателите на ромските гета и села б ъ л г а р и. И нека не скачат възмутено привържениците на националистичните идеи, чийто патос расте право пропорционално на изпитите чашки ракия. Защото освен общата кръв (а на това кръстопътно място и време кръвта е едно от най-сигурните неща), общата история, общата култура и - най-вече - общите идеали, общите нравствени и духовни възгледи са онова, което обединява хората в един народ. И добрите семена на това обединение, на подобно развитие и интегриране, могат да бъдат заложени именно в училище. Ние, учителите, се опитваме да го правим. Две от циганчетата в моя клас през тази учебна година завършиха с много добър успех, едното от тях участва в конкурс за вълшебна приказка с оригинален текст. Други две - от много бедни семейства - с лутащи се между несигурността в Гърция и глада в България родители - все пак посещаваха редовно училище и постигнаха добър успех в края. И едно - разбира се, отпадна, то наесен ще навърши 16 години. Този случай имах предвид, като писах по-горе за наглостта. Но когато гледам в класната стая или в училищния двор, или на екскурзия, как българчета и ромчета си играят, без да забелязват различията си, без да се унижават и дискриминират, си мисля, че има надежда и за възрастните... Може би за възрастните, в каквито ще се превърнат след време именно тези деца.

А дотогава все още много наши сънародници ще позволяват да бъдат оплетени в паяжината на дивия национализъм, според който циганите, евреите или “вековните ни поробители” са ни виновни за всичко. Последното твърдение е сред най-трудно оборимите, защото много от сънародниците ни несъзнателно задоволяват своята жажда да се почувстват герои, крещейки - на чашка - “Хайде на Балкана!” (вж. “В механата” от Христо Ботев), без да им идва наум, че е минал повече от век след онова наистина славно време на необходима саможертва.

И в резултат на това сме на път да направим референдум не за защита на нечии права, не дори и за нашите права. А за отнемането на правата на другите (да нямат новини на майчин език; или съседна нам държава да не влезе в Европа)... И може би това ще се случи, за срам на трезвите и здравомислещите българи. Зрелищата отвличат вниманието от клисавия хляб.

И ще баем, да не се раждат толкова цигани, че да ни превърнат в малцинство. И да не ни “поробят” турците отново (сериалите тук не влизат в сметката, те са сред духовната храна на част от “патриотите”). И ще мърморим срещу мъдрите обществени решения (има и такива) за т.нар. положителна дискриминация на малцинствата... Вместо да вложим тази енергия в промени, които да повишат качеството на живот на всички нас, чиито души са избрали земята на българите... Бабини деветини!

© Марта Радева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.07.2010, № 7 (128)